— Тя навярно желае да я посетя?
— О, Аллах, какво ти хрумна? Не, това не бива да се случи. Но тя ти има доверие и се бои, че отнякъде я застрашава опасност. Дойде ли този момент, тя се надява да й се притечеш на помощ. Но отбележи си добре, само в този случай можеш да влезеш в къщата й. По тази причина нареди да те осведомя за името и жилището й.
— Но как ще знам кога ще надвисне над нея опасността? Още от тази нощ ще бъда при Еврейското гробище.
— В името на Пророка, не го прави! Това би могло да ви коства живота, а също и на други хора.
— Ще ни издадеш ли?
— Тогава бих издал и господарката, а това няма да сторя.
— В такъв случай не се страхуваме от нищо. Чуй какво ще ти кажа: нас ни подмамиха в капан и аз трябва да узная как е могло това да се случи. Довечера следователно ще бъдем край реката.
— Ти не познаваш Ибрахим бей. Той е жесток и няма да ви пощади, ако разбере, че дебнете около къщата му.
— И ние няма да го пощадим, ако попадне в ръцете ни. Може би пък ще ми се удаде да говоря с господарката ти.
— Това е невъзможно. Водата е дълбока и широка, дуварите високи, вратите яки, а пазвантите никога няма да отворят.
— Дори и с ключа на златото?
— Не. Твърде много се страхуват от строгостта на господаря. Той ще се погрижи да изчезнат от страната на живите.
— Позволено ли ти е да разговаряш с господарката си?
— Не със знанието на господаря, но от време на време мога да зърна тайно слънцето на нейния лик и да чуя нежния й глас. Тя ми спаси живота, в замяна на което сега аз се ослушвам за всяко нейно желание, за да го изпълня безпрекословно.
— Ти си добър и верен. Върни се у дома, в името на Аллах! Ние пак ще се срещнем.
— Не преди господарката да го пожелае!
— Кажи й, че ще рискувам живота си, за да я видя и говоря с нея. Тя нека прави каквото смята за добро, аз обаче ще слушам гласа на моето сърце.
Пратеникът се отдалечи в една пряка и изчезна. Линдсей, комуто Норман бе превеждал разговора на двамата, погледна със задоволство след него.
— Well! — каза и стисна чадъра под мишница като оръжие. — Ето ни го приключението. Yes. Ще проведем военен съвет.
Той отиде с двамата приятели до тяхното жилище.
— Сега бих желал само да знам — рече Паул Норман, — с кого си говорил на муселиновия пазар.
— Навярно не с нея.
— Значи и ти смяташ, че е бил нехранимайкото, който днес се бе преоблякъл като жена?
— Много вероятно. Че кой би могъл да различи под тия проклети покривала женско тяло от мъжко?
— Много вероятно. Че кой би могъл да различи под тия проклети покривала женското тяло от мъжко?
— Но диамантения пръстен! Тя го е носела. Оня наистина също го е имал според разказа ти.
— Това действително е загадка. Но аз сигурно ще я разреша. Уверявам те, ще превърна думите си в дело: тази вечер излизам, та ако ще да е само на разузнаване.
— Разузнаване? — обади се свадливо Линдсей. — Глупости. На никого няма да хрумне.
— Че защо пък не?
— Разузнаването е твърде малко. Да се изведе трябва тя, да се изведе! Well!
— Не толкова бързо! — предупреди художникът. — Такива неща си искат своето време и трябва зряло да се обмислят. При едно отвличане е необходимо и съгласието на онази, която ще бъде отвлечена.
— Съгласие? Щуротии! Няма кой да ти пита тепърва момичето. Жените в тия работи са прекалено плашливи и пипкави. Познато ли ви е мястото, където се намира къщата?
— Не така добре, както би трябвало. На Еврейското гробище наистина съм бил и тогава, доколкото си спомням, съм виждал и къщата. Но това е всичко.
— А водата? Двете рекички, които се съединяват край градинския зид? Широки ли са?
— Това не знам. Известно ми е само, че вливат водите си в пристанището при старата леярница за топове.
— By Jove! Де да е реката достатъчно широка!
— Какво би станало тогава?
— Имам една великолепна идея. Палим парната яхта… приближаваме до имота… приставаме край зида… прехвърляме се през него… грабваме момичето… поемаме обратно — нанякъде, където няма да ни спипат.
— Вие наистина си представяте отвличането много просто! — засмя се Херман Валерт.
— И то си е такова! Страшно просто, стига само човек да подхване правилно нещата. Yes!
— Да останем безпристрастни! Аз имам твърдото намерение да изляза днес и внимателно да огледам местността.
— Well! Съгласен. Ще огледам с вас местността.
— Един е достатъчно. Един бие по-малко на очи, отколкото двама или трима.