Ибрахим бей бе въведен в стаята, в която художникът обикновено работеше, а черният отиде да доведе Чита. Когато съгледа красивата черкезка, той едва бе в състояние да овладее възбудата си.
Все пак му се удаде да се покаже хладен. Поклати отрицателно глава и заговори високо, та да може както Чита, така и пазвантинът да го чуе.
— Похвалиха ми я повече, отколкото заслужава — каза рязко. — Не ми върши работа.
После си тръгна. В предната стая обаче спря при търговеца.
— Изслушай волята ми! Давам ти четири кесии злато за момичето и една кесия сребро за картината, нито пара повече. В другия случай можеш да опиташ дали падишахът ще ти плати. Искаш ли?
— Кога ще получа парите?
— Веднага след като си я предал. Дервишът ще те придружи до дома ми, където златото те чака в готовност.
— Тя е твоя, господарю! Ти никога няма да видиш някоя кадъна, която да е по-красива от тая къзъм.
С това сделката бе сключена. Ибрахим предостави коня си на дервиша Осман и се отправи към брега, за да го превозят с някой каик до гробището отсреща, където трябваше да бъде арестуван Херман Валерт.
— Сега можеше да станеш повелителката на един влиятелен мъж — сопна се грубо Бариша на младата черкезка, когато Ибрахим напусна къщата. — Ама ти така кривеше сурат, че той веднага се дръпна уплашен. Да не би да си болна?
— О, не!
— И все пак си болна. Страните ти са бледи. Мисля, че имаш нужда от въздух и слънчева светлина. Чувала ли си за Долината на сладката вода?
— Където жените се разхождат? — попита тя бързо.
— Да, това място имах на акъла си. Не ти ли се ще да идеш и ти един път нататък?
— О, с удоволствие, с най-голямо удоволствие!
Очите й грееха.
— Е, тогава ще наема една кола. Трябва да излезеш на открито.
— Аллах да те възнагради!
— Искам да ти създам радост, но очаквам да си толкова по-бодра, когато дойде отново някой купувач.
Негърът отиде да заръча една араба — двуколка, теглена от волове, в която Чита се качи, без да подозира, че вече никога няма да се върне тук.
Завесите на колата бяха плътно дръпнати. Никой не биваше да види скъпоценния товар, който носеше. Бариша закрачи отстрани, а дервишът Осман ги следваше, яздейки, на известно разстояние, сподирян от учудените погледи на срещаните минувачи, които никога през живота си не бяха виждали дервиш от ордена на виещите на такъв хубав и с такава драгоценна сбруя ат.
Шеста глава
Затворничките на бея
Пътят минаваше през Свети Димитър и Пири паша. Когато оставиха зад себе си тази градска част, Осман препусна напред. Искаше да бъде първият, който ще посрещне Чита, за да се наслади на нейния ужас.
Пратеникът на Ибрахим вече беше пристигнал. Цветнокожите междувременно бяха приготвили всичко за посрещането. Късо време след това колата заскрибуца през отворената порта и спря на двора.
— Слизай! — заповяда Бариша. — Ние сме на самото място.
Парцелът на Ибрахим образуваше остроъгълен триъгълник, край двете дълги страни на който протичаха двете рекички, за да се слеят в острия ъгъл. Непосредствено до водата, мити от нея, се издигаха може би шест метра високи, яки зидове. В зида, който образуваше основата, се намираше входната порта, изработена от здраво, обковано с желязо дърво и снабдена с тежки резета и ключалки.
През тази порта се достигаше в двора, а от него в постройката, зад която се простираше триъгълната градина, насадена със сенчести дървета и красена от цъфтящ храсталак. Чита слезе и се озърна учудено.
— Мислех, че пътуваме за Долината на сладката вода? — попита с недоумение.
— Да, това и правим — отговори Бариша с хитра усмивчица.
— Ама тя не може да е тук!
— Съвсем вярно. Докарах те по-напред насам, за да те заведа при жените, с които ще пътуваш. Виж мъжа там… последвай го нагоре до чертозите! Той ще ти покаже жените. Аз ще чакам тук, докато се върнеш.
Успокоена донякъде, Чита се насочи към вратата, сред която стоеше мъжът.
Той имаше мършава, в никой случай небудеща доверие физиономия, а в пояса му бе втъкнат камшик — сигурен знак, че изпълнява тук някоя изтъкната служба. Той огледа приближаващата с остри очи и отстъпи встрани, за да я пропусне.
— Аз съм заместникът на бея, управителят на тази къща — каза й. — Тя е хубава, ако си забелязала. Следвай ме!
На лицето му бе изписан ехиден израз. Обърна се рязко и закрачи с Чита по един ходник, водещ към вътрешен двор, в чиято среда се намираше басейн, обграден от каменни седалки. Дворът бе образуван от четиристранна колонада, на която се крепеше горният етаж. Снабдените с гъсти дървени решетки прозоречни отверстия даваха да се разбере, че там се намира харемът.