Иначе жива душа не се мяркаше. Мъжът съпроводи Чита до тясно дървено стълбище, в чието подножие един дебел негър с тлъсто подпухнало лице и обърнати устни се поклони дълбоко пред управителя.
— Това е Омар, от този момент твой пазач, комуто си длъжна да се подчиняваш — каза мъжът на Чита. — Той ще ме уведомява дали е доволен от теб.
Чита погледна смаяно негъра през отверстието на яшмака.
— Мой пазач? — попита сащисано. — Комуто съм длъжна да се подчинявам? Право ли чух?
— Аз никога не повтарям думите си. Ако все още не знаеш къде си, там идва един, който ще ти го каже.
В този миг през вратата влезе дервишът Осман. Навярно беше чул високо казаните думи на управителя.
— Както изглежда — обърна се той към Чита, — Бариша въобще не ти е казал по каква причина се намираш тук?
Чита се изплаши. Тя веднага позна мъжа, който бе идвал днес при търговеца и бе прекъснал идилията й с Паул Норман. Дебнещият, подигравателен израз на физиономията му й правеше отблъскващо впечатление.
— Той ми каза — отвърна тя, — че трябва да взема оттук някакви жени, с които ще пътувам до Долината на сладката вода.
— Значи те е метнал. Няма да ходиш при никаква вода, ами ще си останеш тук. Тая къща принадлежи на могъщия Ибрахим бей, който те купи.
— Купил? — прошушна Чита ужасено.
— Да. Трябва да го знаеш все пак. Той беше преди малко при теб, за да те огледа.
— Онзи ли? Та аз изобщо не му се харесах!
— Лъжеш се. И той само те е измамил. Отсега нататък ще живееш тук.
— О, Аллах!
Чита се облегна на стената, за да не се строполи. Ударът беше толкова неочакван, че я срази с двойна сила.
Дервишът Осман си тръгна и управителят заедно с него. От външната страна на вратата издрънча резе — Чита беше заключена.
Черният обаче отвори една друга врата и посочи към нея.
— Върви! Ще ти покажа твоите покои — каза с мазен глас. И когато тя не се отзова веднага на тази заповед, той измъкна камшика, какъвто и той имаше в пояса, и го размаха заплашително.
— Подчинявай се, иначе ще те принудя!
Тогава тя залитна в коридора, а черният я тикаше напред и напред, докато стигнаха една стая с няколко лежащи край стените възглавници.
— Чакай тук, докато те отведа по-нататък — каза той. — Снеми сега забрадката! Трябва да те огледам, за да те опозная.
Същевременно протегна ръка към фереджето й, ала Чита се отдръпна назад. Всичко в нея въстана срещу това унижение.
— Не смей да ме докоснеш!
Черният страшно се удиви от неочакваната съпротива.
— Как, каниш се да се противиш? Виждаш ли камшика тук?
— Няма да посмееш да ме удариш!
— Кой ще ми попречи? Още не си любимката на бея, а една робиня, която имам право да наказвам с бой. И тъй, ще я бъде ли скоро?
Отново посегна да й махне булото, ала Чита се изплъзна от ръцете му и избяга в най-отдалечения ъгъл на стаята.
Сега черньото изпадна в бяс. Замахна с камшика, ала ударът остана неизпълнен, тъй като на вратата внезапно се появи помощ. Една жена приближи с бързи крачки незабелязано от него и му изтръгна изотзад камшика.
— Куче, искаш да удряш? — обърна се господарски към него. — Откажи се от тая работа! Ето ти го на теб самия!
Черният се бе извърнал към нея. В следващия миг получи един така добре прицелен удар, че нададе висок, болезнен крясък, и слагайки ръце на лицето, политна към стената.
Със своята красота и властно държане спасителката направи дълбоко впечатление на Чита.
Тя беше едно от онези същества, които могат да се родят само в Ориента. Облечена изцяло в червена коприна, с разпилени по раменете и стелещи се почти до земята буйни коси, с искрящи очи и високо вдигнат над черния роб камшик, тя изглеждаше създадена за повелителка.
— Успя ли да те удари? — осведоми се тя с благозвучен глас.
— Не. Но се канеше.
— Ти ли си новата?
— Не зная. Дойдох тук, за да взема някакви жени за разходка. Одеве чух, че Ибрахим бей ме бил купил.
— Тогава си ти. Нямай повече страх! Ти стоиш под моя закрила!
После се обърна към негъра.
— Пъзливец ниеден! Дръзваш да посягаш само на слаби и беззащитни! Жалък роб на един също така жалък господар, кой ти заповяда да употребиш камшика?
— Дервишът и управителят — изхленчи оня.
— В такъв случай ще си поговоря със сериозен тон с тоя управител. Кажи му да се пази от мен! Къде ще живее моята приятелка?