Беше донесена и една лампа с форма на ваза, тъй като вечерта междувременно бе настъпила. На нейната светлина момичетата се заеха — след като негърът се бе отдалечил отново с момчетата — да подбират подхождащи за Чита неща.
Тя обу шалвари от розова коприна и към тях извезано със сърма елече от същата материя. На челото й Закума закрепи една диадема от венециански златни монети, а на шията закачи огърлие от алтъни. После отстъпи няколко крачки назад, за да я огледа.
— Колко си красива! Като те види беят и ще се прехласне.
— Дано по-добре изобщо не ме погледне!
— Много скоро ще го стори — веднага щом се върне от гробището.
— Той на гробището ли е?
— Да. Иска… но по-късно ще ти разправя. Истински се радвам на страданията, които ще му причиниш.
— Хич нищо не искам да му причинявам — нито радост, нито страдания.
— Ти си едно дете, едно мило, красиво дете, което и представа си няма за какво живее. Говориш, сякаш още изобщо не знаеш, че ние жените сме удостоени с дара да пленяваме сърцето на мъжа. Да, ние сме в състояние най-върховното блаженство да предложим на мъжа, но и преизподнята да му пресъздадем. И ето как и беят ще… я чуй!
Закума прекъсна, защото в този момент долу от градината бе прозвучал тих птичи глас. Звукът се повтори.
— Ах, той е тук! Слава на Аллах!
— Кой?
— Ще го видиш. Сега ще те посветя в една тайна, която би могла да ми коства живота. Почакай!
Закума отнесе лампата в съседното помещение, за да стане тъмно тук при тях. После отстрани дървената решетка и спусна една връв, с която изтегли някакво въже.
— Какво означава това? — попита Чита страхливо.
— Получавам визата.
— Кой идва?
— Моят довереник.
— Аллах! Някой мъж?
— Едно момче, или по-скоро младеж, който ще ни помогне да напуснем това място.
— Но ако го уловят?
— О, той е умен. Няма да се остави да го спипат. Не ще и съмнение, че предварително се е убедил в липсата на подслушвач наблизо.
По време на тези думи Закума бе вързала въжето за една от железните куки, на които се крепеше решетката, и сега даде сигнал. Няколко мига по-късно Саид се появи на прозоречното отверстие и скочи в стаята.
— В безопасност ли сме? — попита го Закума.
— Да, господарке — отвърна той. — Аллах! Та ти не си сама!
— Нямай грижа! Приятелката ми няма да ни издаде. Тайно брах голям страх. Той заловен ли е?
— Не.
— Значи се е спасил! Хвала на Аллах! Удаде ли ти се всъщност да го предупредиш?
— Да, но за съжаление не така настоятелно, както ми се искаше. Щях да разговарям по-дълго с него, ала при него имаше един чужденец, така че не биваше да му казвам нищо повече, освен че трябва да се пази.
— И знаеш със сигурност, че се е спасил?
— Да. По-късно отново говорих с него. Тогава присъстваше и трети — някакъв франк с костюм, какъвто още не бях виждал. Те говориха за теб. Трябва да ти предам, че тази вечер ще дойдат насам.
— Как? Правилно ли разбрах? Насам?
— Да.
— Кои бяха хората с него?
— Не знам; не беше удобно да питам.
— Да, но можеше да ги наблюдаваш.
— Невъзможно беше. Видях наблизо дервиша, който не биваше да ме вижда при франка, и се отдалечих.
— Твоята вест ме обезпокои. Той значи не възнамерява да дойде сам, а заедно с другите двама?
— Да. Аз наистина го помолих да се откаже, но те ми наредиха да ти кажа, че ти би могла да вършиш каквото ти е угодно, ала те щели да действат според най-добрата преценка.
— Това е непредпазливо. Те ще се сринат в провала, а и мен ще повлекат заедно с тях.
— Ако поискаш, ще чакам, докато се появят и ще повторя предупреждението си.
— Как се каниш всъщност да излезеш вън при тях?
— О, това не е трудно. Управителят е неумолим и жесток, но не умен мъж. Все ще намеря някой претекст. Та какво да им кажа значи, ако ги срещна?
Закума се замисли за няколко мига.
— Кажи им, и преди всичко на него, да дойде чак утре… към полунощ, съвсем сам. Не зная наистина по какъв начин ще му се удаде да се прехвърли през водата и зида, но ще го чакам в градинския ъгъл. Впрочем дервишът само случайно ли беше там, където се намирахте?
— Не. Аз го наблюдавах. Той преднамерено се придържаше в близост до жилището на чужденеца.
— Тогава предупреди франка! Засега друго поръчение за теб нямам. Пази се да не те открият!
Закума му подаде ръка, към която той притисна с жар устните си. После се спусна в градината. Тя отвърза въжето, хвърли го след него и затвори отново прозоречното отверстие с решетката.