Минута по-късно тя се върна с писмото.
— Започвам да разбирам — отбеляза Уоргрейв… — Вие, мис Клейторн?
Вера разказа при какви обстоятелства е била наета за секретарка.
— Марстън?
— Получих телеграма. От Бъркли Хрътката, мой приятел. Отначало се изненадах, защото смятах, че е заминал за Норвегия. Съветваше ме да се мярна насам.
Съдията кимна и продължи:
— Доктор Армстронг?
— Бях повикан като лекар.
— Разбирам. Не познавате ли семейството?
— Не. В писмото се споменаваше, че мой колега ме е препоръчал.
— За да придаде правдоподобност. И предполагам, в момента не сте могли да се свържете с въпросния колега.
— Така е, сър.
Ломбард, който в момента се беше втренчил в Блор, внезапно прекъсна „разпита“.
— Хрумна ми нещо.
— Момент, моля — вдигна ръка съдията.
— Да, но аз…
— Всяко нещо с времето си, мистър Ломбард. В момента разследваме обстоятелствата, при които всеки от нас се е озовал тук тази вечер.
— Вие, генерал Макартър, какво ще кажете? Подръпвайки мустаците си, генералът промърмори:
— Получих писмо от този Оуън. Споменаваше мои стари приятели, които щели да бъдат тук, молеше да го извиня за неофициалната покана. Боя се, че съм изхвърлил писмото.
— Мистър Ломбард?
Ломбард трескаво премисляше: дали да разкрие картите си, или не? Бързо взе решение.
— Същата история… Покана… Общи приятели… хванах се веднага. Писмото изхвърлих.
Ред беше на мистър Блор. Като поглаждаше горната си устна, съдията продължи с измамливо благ глас:
— Току-що бяхме подложени на сериозно изпитание. Някакъв анонимен глас ни назова по име и предяви конкретни обвинения. С това ще се занимаем по-късно. Друго искам да изясним сега. Сред споменатите имена беше и това на Уилям Хенри Блор. Но доколкото зная, сред нас няма човек с такова име. Името Дейвис не бе споменато. Какво ще кажете по този въпрос, мистър Дейвис?
Блор смръщи вежди.
— Очевидно съм разкрит. По-добре сам да призная, че името ми не е Дейвис.
— Вие ли сте Уилям Хенри Блор?
— Да, аз съм.
— Искам да добавя още нещо — рече Ломбард. — Не само че се намирате тук под фалшиво име, но, както забелязах тази вечер, вие сте и първокласен лъжец. Заявихте, че сте от Натал, Южна Африка. Смея да кажа, че познавам тази част на света и съм готов да се закълна, че кракът ви не е стъпвал в Южна Африка.
Всички погледи се насочиха към Блор. Гневни, изпълнени с подозрение. Антъни Марстън пристъпи към него със свити юмруци.
— Негодник… Хайде, говори!
Блор отметна глава и стисна челюсти.
— Грешите, господа. Разполагам с необходимите документи и мога да ви ги покажа. Бивш служител съм на Криминално-следствения отдел. В момента ръководя детективско бюро в Плимът. Тук съм служебно.
— Кой ви повика? — попита съдията.
— Същият този Оуън. Получих по пощата значителна сума за пътни разноски, както и инструкции за това, което се очаква от мен. Наредено ми бе да се присъединя към компанията като гост. Разполагах с вашите имена. Мое задължение бе да ви наблюдавам.
— Какви основания изтъкваше Оуън?
— Бижутата на съпругата си. Мисис Оуън, как не! Според мен такава личност въобще не съществува.
Съдията отново поглади с пръст горната си устна, но този път жестът изразяваше одобрение.
— Вашите заключения според мен са напълно основателни. Улик Норман Оуън! В писмото до мис Брент, макар че подписът едва се чете, първите две имена са ясно изписани — Уна Нанси. Както виждате, инициалите са едни и същи. Улик Норман Оуън… Уна Нанси Оуън… т.е. и в двата случая — У.Н.О., тоест „анонимен“.
— Но това е невероятно — извика Вера. — Истинско безумие!
— Да, така е — кимна съдията. — Няма никакво съмнение, че сме поканени от някакъв луд… може би дори опасен убиец.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
I
За момент в стаята всички замряха. Възцари се тишина, наситена е объркване и страх. Ниският, но ясен глас на съдията ги върна към действителността.
— А сега да продължим нашето разследване. Но преди това искам да ви представя основанията за моето присъствие тук.
Той извади някакъв лист от джоба си и го хвърли на масата.
— Това писмо е подписано с името на моя отдавнашна позната — Констанс Кълмингтън. Не сме се виждали няколко години. Тя замина на Изток. Писмото е изцяло в неин стил — объркано, неясно, настоява да дойда тук, за да се видим, без да споменава почти нищо за домакините. Ще се уверите, че по нищо не се отличава от вашите. Споменавам го само защото е в пълна подкрепа на другите доказателства. От всичко това можем да стигнем до много интересно заключение: Трябва да признаем, че който и да е този, който ни събра тук, поне си е направил труда да научи доста неща за всеки един от нас. Знае за моето приятелство с лейди Констанс и познава нейния стил. Осведомил се е за колегите на доктор Армстронг и за ангажиментите им. Знае прякора на приятеля на мистър Марстън, неговия навик да изпраща необичайни телеграми. Известно му е къде точно мис Брент е прекарала лятото преди две години и с какви хора се е срещнала. Научил е всичко за старите приятели на генерал Макартър.