Внимавай, човече. Сестра, успокойте го… Успокойте го…
Доктор Армстронг се стресна и се събуди. Утрото бе настъпило. Слънце огряваше стаята.
Някой се бе надвесил над него и го разтърсваше. Беше Роджърс. Лицето му беше пребледняло. „Докторе, докторе…“ — повтаряше той.
Доктор Армстронг съвсем се разсъни.
— Какво има? — попита той и се изправи в леглото.
— Жената, докторе. Не мога да я събудя. Боже господи! Не мога да я събудя. Нещо не е наред.
Доктор Армстронг скочи от леглото. Наметна халата си и последва прислужника.
Мисис Роджърс лежеше, обърната настрани. Той се надвеси над нея. Вдиша студената ръка и надникна в зениците й. След няколко минути се изправи и се обърна.
— Да не би… — прошепна Роджърс и облиза пресъхналите си устни.
— Да, починала е — кимна Армстронг.
Очите му замислено се спряха върху лицето на прислужника. Плъзнаха се към масата, край леглото, към умивалника, след това отново към мъртвата жена.
— Сърцето ли, докторе?
Минаха една-две минути, преди лекарят да отговори.
— Как беше тя със здравето?
— Страдаше от ревматизъм.
— Била ли е скоро на преглед?
— На преглед ли? — опули се Роджърс. — От години не е била на лекар… Аз също.
— И не се е оплаквала от сърце, така ли?
— Не, докторе. Поне аз не знам.
— Спеше ли добре?
Роджърс наведе очи и отново закърши ръце.
— Не много добре.
— Взимаше ли нещо за сън?
— Какво, хапчета ли? — изненадано попита прислужникът. — За да заспи? Не знам такова нещо. Сигурен съм, че не взимаше.
Армстронг приближи до умивалника. Прегледа наредените шишета. Лосион за коса, лавандулова вода, пургатив, краставичен крем за ръце, тоалетна вода за уста, паста за зъби.
Роджърс извади чекмеджетата на тоалетката, за да помотае на лекаря. Претърсиха и скрина. Никъде не намериха хапчета за сън.
— Снощи не е взимала друго, освен това, което й дадохте вие, докторе.
II
Всички отдавна бяха станали, когато гонгът удари за закуска в девет.
Генерал Макартър и съдията се разхождаха по терасата и разговаряха за политика.
Вера Клейторн и Филип Ломбард се изкачиха до най-високата точка на острова зад къщата. Там завариха Уилям Хенри Блор, вперил поглед към сушата.
— Няма и следа от моторницата. Отдавна съм тук.
— В Девън не са много ранобудни — усмихна се Вера. — Тук животът тече бавно.
Филип Ломбард гледаше в обратна посока, към открито море.
— Как ви се вижда времето?
— Изглежда ми хубаво — отвърна Блор.
— До довечера вятърът ще се усили.
— Какво, буря ли? — попита Блор. Откъм къщата проехтя ударът на гонга.
— Това за закуска ли е? — оживи се Филип Ломбард. — Е, не бих се отказал.
— Още не мога да си обясня… — подхвана замислено Блор, като заслизаха по склона. — Какво ли е накарало оня млад човек да направи това? Цяла нощ си блъсках главата.
Ломбард забави крачка.
— Стигнахте ли до някакво заключение?
— Нужни са доказателства. Или поне мотив като начало. Имаше вид на състоятелен човек.
Още от вратата Емили Брент ги попита:
— Идва ли лодката?
— Не още — отвърна Вера.
Четиримата заедно влязоха на закуска. Върху помощната маса бе оставено голямо блюдо бекон с яйца, кани с чай и кафе.
Роджърс държеше вратата, докато всички влязат в трапезарията, после затвори отвън.
— Този човек не изглежда добре днес — забеляза Емили Брент.
Доктор Армстронг, който стоеше до прозореца, се изкашля и каза:
— Ще трябва да извините Роджърс. Наложи се сам да се справи със закуската. Мисис Роджърс не бе в състояние да му помогне.
— Че какво й е? — троснато попита Емили Брент.
— Да започваме — спокойно предложи Армстронг. — Яйцата ще изстинат. След това бих искал да обсъдим някои неща.
Никой не възрази. Напълниха чиниите, наляха си чай и кафе. Започнаха да се хранят.
Сякаш негласно се бяха споразумели да не разговарят за събитията и острова. Подхвърляха се всякакви теми. Новините от чужбина, спортните събития, поредното появяване на чудовището от Лох Нес.
Скоро се нахраниха и разчистиха масата. Доктор Армстронг бутна стола си назад, поизкашля се и каза:
— Предпочетох да ви оставя да се нахраните, преди да ви съобщя една тъжна новина. Мисис Роджърс е починала в съня си.
Чуха се изненадани тревожни възгласи.
— Но това е ужасно! — извика Вера. — Два смъртни случая, откакто сме пристигнали!
Присвил очи, съдията Уоргрейв изрече с тихия си, но ясен глас:
— Много интересно. И каква е причината за смъртта?
— Не мога да определя — вдигна рамене Армстронг.