— Ломбард, може ли да поговоря за малко с вас? Филип се сепна.
— Да, разбира се.
Двамата напуснаха терасата. Тръгнаха бавно надолу към морето. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят, Армстронг рече:
— Нужен ми е съветът ви.
— Та аз съм съвършено бос в медицината, приятелю — вдигна вежди Ломбард.
— Не, не, друго имам предвид. Искам да обсъдим положението, в което изпаднахме.
— Това е друг въпрос.
— Кажете ми откровено, какво мислите за историята, в която се забъркахме?
— Доста е заплетена — отвърна Ломбард след минута мълчание.
— Какво ще кажете за жената? Приемате ли теорията на Блор?
Филип шумно издуха дима от цигарата си.
— Сама по себе си е напълно приемлива.
— Точно така. — В гласа на Армстронг се долавяше известно облекчение. Очевидно Ломбард не беше глупак.
— Ала при уговорката, че двамата Роджърс действително са извършили убийство — продължи Ломбард, — и са успели да се изплъзнат от закона. Не виждам защо да не са могли да го сторят. Какво точно са направили според вас? Отровили са старата дама?
— Нищо чудно да е било и по-просто. Тази сутрин попитах Роджърс от какво е страдала мис Брейди. Неговият отговор бе твърде показателен. Без да се впускам в излишни подробности, ще ви кажа, че при някои случаи на сърдечен порок се употребява амил-нитрит. Когато настъпи криза, счупва се ампула с тази киселина и се дава на пациента да вдишва. Не се ли реагира навреме, последствията могат да бъдат фатални.
— Колко просто — отбеляза замислено Филип Ломбард. — Изкушението трябва да е било голямо. Няма нужда да търсиш арсеник и да се чудиш как да го дадеш… Не предприемаш нищо, просто изчакваш. А сетне Роджърс се втурнал през нощта да търси лекар… И двамата били абсолютно сигурни, че никой никога няма да узнае.
— Пък и да узнае, срещу тях няма никакви доказателства. — добави Ломбард и внезапно се намръщи. — Ама, разбира се, това обяснява много неща.
— Моля? — с недоумение реагира Армстронг.
— Искам да кажа, че това обяснява Негърския остров. Съществуват престъпления, чиито автори не могат да бъдат изправени на подсъдимата скамейка. Случаят с Роджърс например. Друг случай е старият Уоргрейв… извършил убийство под закрилата на закопа.
— Вярвате ли в тази история? — остро го пресече Армстронг.
— О, да, вярвам. Уоргрейв наистина уби Едуард Ситън. Все едно, че го прониза с нож! Но беше достатъчно умен да го извърши под прикритието на съдийската перука и тога. Така че вие не можете да го заставите да отговаря за престъплението си в общоприетия смисъл на думата.
Изведнъж някаква мисъл прониза съзнанието на Армстронг.
„Убийство в болницата. Убийство на операционната маса. Какво по-сигурно от това!“
— И ето ви… мистър Оуън… Негърският остров!
Армстронг въздъхна дълбоко.
— Сега вече има за какво да се хванем. С каква цел според вас са ни събрали тук?
— А вие как мислите? — попита на свой ред Ломбард.
— Нека се върнем за малко към смъртта на онази жена. Какви са възможните предположения. Роджърс я убива, защото се бои, че тя ще се раздрънка. И втората възможност: тя загубва самообладание и прибягва до най-лесния изход.
— Значи, самоубийство?
— А вие как бихте го нарекли?
— Да, възможно е… ако не беше смъртта на Марстън. Но две самоубийства в разстояние на дванайсет часа е малко прекалено. И ако вие се опитвате да ме убедите, че Тони Марстън, това малко биче с яки нерви и ограничени умствени възможности, си е глътнал езика заради двете деца, които някога е помел, и сам е поискал да изчезне от сцената, направо ще ви се изсмея. А можете ли да ми обясните как е намерил отрова? Доколкото зная, човек не носи калиев цианид в джоба на жилетката си. Всъщност това вече е по вашата специалност.
— Разбира се, че никой не носи отрова в себе си. Освен ако няма намерение да разчиства гнездо на оси.
— Имате предвид някой съвестен градинар, нали? Но това отново не е Антъни Марстън. Струва ми се, че най-напред трябва да си изясним по-подробно обстоятелствата около цианкалия. Или Антъни Марстън е имал намерение да свърши със себе си още преди да дойде тук и следователно се е подготвил… или…
— Или пък? — подкани го Армстронг.
— Защо държите аз да го изрека — ухили се Ломбард, — когато вие сам бяхте готов да го кажете? Антъни Марстън беше убит, разбира се.
III
Доктор Армстронг пое дълбоко дъх.
— А мисис Роджърс?
— Бих повярвал (макар и с резерви) в самоубийството на Антъни, ако не беше случаят с мисис Роджърс. В нейното самоубийство пък бих повярвал (и то веднага), ако не беше Антъни Марстън. Бих приел и версията, че Роджърс се е отървал от жена си, стига да не беше внезапната смърт на Антъни Марстън. Ала на нас ни е нужна теория, която ще обясни смъртта на двама души в такава бърза последователност.