— Мога да ви помогна — съобщи доктор Армстронг и повтори какво му бе казал Роджърс за изчезването на порцелановите фигурки.
— Да, малките порцеланови фигурки… Те наистина бяха десет снощи по време на вечерята, а сега са осем, така ли?
Доктор Армстронг започна да рецитира:
Десет малки негърчета похапнаха добре. Задави се едното, сега са девет те. Девет малки негърчета до късно поседяха. Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Двамата мъже се спогледаха. Филип Ломбард се усмихна и захвърли цигарата си.
— Прекалено точно приляга, за да го приемем като случайно съвпадение. Антъни Марстън умря от задушаване… или просто се задави, а мисис Роджърс заспа непробудно.
— Следователно? — попита Армстронг.
— Следователно тук има още някой, скрит като негър в тъмното. Неизвестният убиец! Мистър Хикс! Мистър Оуън! УД.О. — Убиец Неизвестен Отмъщава! Неизвестен луд на свобода!
— Е — въздъхна Армстронг с облекчение. — Значи сте съгласен. Но нали разбирате какво означава това? Роджърс се закле, че ние сме сами на острова.
— Роджърс греши! А може и да лъже!
— Не ми се вярва — поклати глава Армстронг. — Той е уплашен. Загубил е ума и дума от страх.
Филип Ломбард кимна.
— Моторницата не дойде тази сутрин. Това също е част от играта. Пак опираме до разпорежданията на мистър Оуън. Негърският остров ще остане изолиран, докато той си свърши работата.
Армстронг пребледня.
— Но нали си давате сметка, че този човек е напълно луд!
— Има все пак едно нещо, което мистър Оуън не е взел предвид — рече Ломбард и гласът му прозвуча различно от друг път.
— И какво е то?
— Този остров е кажи-речи гола скала. Ще го претърсим целия и много скоро ще намерим уважаемия мистър У.Н.Оуън.
— Сигурно е опасен.
— Опасен ли? — засмя се Филип Ломбард. — Кой се бои от страшния вълк? Когато го пипнем, опасният ще бъда аз. Няма да е зле, ако извикаме и Блор. Той ще свърши работа. По-добре да не казваме на дамите. Що се отнася до другите, генералът е изкуфял, а старият Уоргрейв го бива най-много да бездейства. Ние тримата ще се оправим.
ОСМА ГЛАВА
I
Лесно убедиха Блор. Той веднага се съгласи с техните доводи.
— Това, което научаваме за порцелановите фигурки, коренно променя нещата. В каква дивотия се забъркахме! Само едно ме смущава. Не мислите ли, че този Оуън е упълномощил някого да изпълни неговия план?
— Говорете по-ясно.
— Имам предвид следното. След снощния шок от гласа младият Марстън се уплашва и се отравя. Роджърс също се стряска и очиства жена си! Всичко според плана на У.Н.О.
Армстронг поклати глава и напомни за цианкалия.
— Да, бях го забравил — съгласи се Блор. — Не е нормално да носиш отрова у себе си. А как е попаднала в неговата чаша, сър?
— Мислих по този въпрос — намеси се Ломбард. — Снощи Марстън изпи няколко чаши. Доста време мина, преди да пресуши последната. Дотогава тя е стояла на някоя от масите. И си мисля, макар да не съм съвсем сигурен, че това беше малката маса до прозореца. А той беше отворен. Някой би могъл да пусне циан калий в чашата.
— Без да го забележим? — усъмни се Блор.
— Ние всички бяхме доста погълнати от други неща — забеляза Ломбард.
— Това е вярно — потвърди Армстронг. — Обвиниха ни в тежки престъпления. Крачихме напред-назад, обикаляхме стаята. Спорехме, възмущавахме се, всеки бе зает със собствената си личност. Възможно е да е станало незабелязано…
— Нищо чудно — сви рамене Блор. — Да вървим, господа. Някой от вас да има пистолет? Едва ли…
Ломбард се потупа по джоба.
— Аз имам.
Блор се облещи.
— Винаги ли го носите със себе си, сър? — понита той прекалено небрежно.
— Почти винаги. Изпадал съм в невероятно трудни положения.
— Ами! — възкликна Блор и добави: — В по-трудно едва ли сте изпадали! Ако тук на острова се крие някой луд, той навярно разполага с цял арсенал… без да се смятат ножът и някоя и друга кама.
— Може и да грешите, Блор — покашля се Армстронг. — Често пъти опасни душевноболни наглед са тихи, незабележими хора. Дори мили.
— Нямам чувството, че този е от тях, докторе.
III
Тримата се заловиха да претърсват острова. Това се оказа неочаквано просто. От северозападната страна скалите се спускаха отвесно към морето, гладки и стръмни. Останалата територия бе покрита с оскъдна растителност без нито едно дърво. Тримата мъже работеха внимателно и методично, претърсваха всичко — от най-високата точка до самата вода; огледаха основно и най-малката цепнатина в скалата, където биха могли да открият вход към някаква пещера. Но пещери нямаше.