Как ли й беше името? Подписът бе нечетлив. „Защо някои се подписват с толкова завъртулки?“ — негодуваше Емили Брент.
Тя се опита да си спомни хората, отседнали в пансиона в Белхейвън, където беше прекарала две лета подред. Там се запозна и с онази мила жена, мис… как ли й беше името? Баща й бил теолог. Имаше и една мисис Олтън или Ормън, не, май беше Оливър! Да, наистина Оливър!
Негърският остров! Чела беше нещо във вестника за Негърския остров… за някаква филмова звезда ли се отнасяше, или за милионер американец?
Подобни острови, изглежда, не струваха скъпо — не на всеки харесват. Хората са привлечени от романтиката, но като поживеят известно време, неудобствата започват да ш дразнят и бързат да се отърват от тях.
„Почивката ще ми излезе без пари“ — каза си Емили Брент. В последно време доходите й силно бяха намалели, да не говорим за неизплатените дивиденти, тъй че подобно предложение съвсем не беше за пренебрегване. Как не можеше да си спомни нещо повече за тази мисис… да не би пък да беше мис?… Оливър!
V
Генерал Макартър погледна през прозореца на купето. Влакът наближаваше Ексетър, където той трябваше да се прехвърли. Колко време се губи с бавните влакове по тия разклонения! По права линия Негърският остров бе на нищо и никакво разстояние.
Генералът така и не успя да си припомни кой е този Оуън. Очевидно беше близък със Спуф Легард и Джони Дайър. „…тук ще срещнете един-двама стари приятели… ще си поговорим за доброто старо време.“
Е, приятно е да си побъбриш за младите години. Напоследък все му се струваше, че хората го избягнат. И то само заради онези злонамерени слухове! Не му беше леко, за бога… та оттогава бяха минали трийсет години! Армитидж трябва да се е раздрънкал, предположи той, проклетият младеж! Той пък какво ли знае? Както и да е, няма защо да си блъска главата повече! Какво ли не си въобразява понякога човек… Един те погледнал накриво, друг…
Негърският остров доста го бе заинтригувал. Говореше се какво ли не за това място. Нищо чудно да излезе вярно, че Адмиралтейството, или Военното министерство, или пък Въздушните сили са сложили ръка върху острова…
Младият Елмър Робсън, милионерът, очевидно го бе благоустроил. Говореше се, че е похарчил хиляди. Разкош, който малцина могат да си позволят…
Ексетър! Цял час има да чака! А така не му се искаше. Нямаше търпение да продължи.
VI
Доктор Армстронг прекосяваше равнината на Солзбъри, седнал зад волана на своя морис. Чувстваше се много изморен… Всеки успех се заплаща. Помнеше времето, когато е часове прекарваше в своя луксозен кабинет на Харли стрийт — изрядно облечен, с най-модерни инструменти на разположение — и ден след ден очакваше успеха.
И успехът наистина го споходи! Провървя му! Не че не го заслужаваше. Беше способен — ала само това не стига. Нужен е и късмет! Ето че и на него му потръгна! Една вярна диагноза, няколко признателни пациентки — жени с пари и положение в обществото — и полека-лека името му стана известно. „Защо не отидете при Армстронг… много е млад наистина, но е толкова способен… Пам например при кого ли не се прегледа през последните години, а той единствен успя да й помогне!“ Така започна всичко.
Доктор Армстронг бе постигнал целта си. Дните му бяха запълнени с работа. Оставаше му малко свободно време. Ето защо в това августовско утро той с удоволствие напусна Лондон и се отправи към непознатия му остров край брега на Девън. Няколкото дни, които щеше да прекара там, не можеха да се нарекат отпуска. Писмото, с което го канеха, бе доста мъгляво за разлика от приложения чек. Нечувано висок хонорар! Семейство Оуън сигурно тънеха в пари, а поводът изглеждаше незначителен. Съпругът се безпокоеше за здравето на жена си и искаше да разбере мнението на специалист, без да я тревожи излишно. Тя не щяла и да чуе за преглед при лекар. Нервите й…
Нервите! Доктор Армстронг насмешливо вдигна вежди. Тези жени с техните нерви! Какво пък, от това бизнесът само процъфтява. Повечето му пациентки страдаха единствено от скука, но смей да им го кажеш! Тъй или иначе, един лекар винаги има с какво да ги залъже.
— Рядко срещано заболяване (следва някоя дълга дума), но не е страшно. Налага се лечение, но за щастие не е сложно.
В медицината най-важното е доверието в лекаря. А той добре бе овладял това изкуство — умееше да вдъхва вяра и надежда.
Какъв късмет, че успя да се овладее след оная история преди десетина-петнайсет години. Тя едва не го погуби! Тогава не беше на себе си. Преживеният шок го накара да се съвземе. Окончателно престана да пие. За бога, наистина бе на крачка от провала…