Емили Брент не спираше да плете. Тя дори не вдигна поглед.
— Предположението, че съм отнела човешки живот… и то не само един… би било напито абсурдно за всеки, който ме познава. Но си давам ясна сметка, че ние се срещаме за пръв път и при тези обстоятелства никой не може да бъде оневинен напълно. Както вече ви казах, самият дявол е сред нас.
— И тъй, постигнахме единомислие — обобщи съдията. — Никого не можем да изключим, независимо от съсловната принадлежност или положението му в обществото.
— Ами Роджърс? — попита Ломбард.
— Какво Роджърс? — Съдията го гледаше, без да мига.
— Според мен Роджърс спокойно може да бъде изключен от сметката.
— И на какво основание? — поинтересува се съдията.
— От една страна, не е достатъчно умен, а от друга — собствената му жена е една от жертвите.
Съдията отново повдигна учудено вежди.
— Гледал съм много дела на мъже, обвинени в убийство на своите съпруги… и тяхната вина бе доказана.
— Да, съгласен съм. Убийството на собствената съпруга е напълно възможно… дори естествено, ако мога така да се изразя. Но не и в този случай. Склонен съм да повярвам, че Роджърс е убил жена си от страх тя да не се издаде, а оттам и него, или защото му е дошла до гуша и предпочита някое младо хубавичко създание, с не толкова грамадни зъби. Но за нищо на света не мога да си го представя в ролята на загубилия разсъдъка си мистър Оуън, решил да раздава тъпото си правосъдие, като започва със собствената си жена, и то за престъпление, което двамата са извършили.
— Приемате подхвърлени слухове за доказателства — възрази съдията Уоргрейв. — Не знаем дали Роджърс и съпругата му действително са имали план да убият своята работодателка. Нищо чудно това да е подвеждаща информация, целяща да постави Роджърс в положение, сходно с нашето. Възможно е нечовешкият страх, обзел снощи мисис Роджърс, да се дължи на факта, че тя е осъзнала душевната болест на своя мъж.
— Е, добре — предаде се Ломбард. — Мистър У.Н.Оуън е един от нас. И никакви изключения. Всички отговаряме на условията.
— Моята мисъл бе, че не можем да допуснем изключения въз основа на лични качества, положение в обществото или само по предположение. Онова, което трябва да огледаме внимателно, е възможността да освободим един или двама по силата на факти. Накратко казано, има ли сред нас хора, които не биха могли да дадат нито цианкалий на Антъни Марстън, нито голяма доза приспивателно на мисис Роджърс, нито по обективни причини са били в състояние да нанесат удара, от който е починал генерал Макартър.
Мрачното лице на Блор засия.
— Точно така, сър! — размърда се той на стола си. — Това е въпросът. Нека се спрем на него по-внимателно. Случаят с Тони Марстън е съвсем ясен. Вече се спомена, че някой отвън е пуснал в чашата му нещо, преди той да я напълни за последен път. В същото време това би могъл да стори и някой в стаята, дори за него би било по-лесно. Не мога да си спомня дали Роджърс бе по това време при нас, но всеки друг разполагаше с удобен случай. Той помълча и сетне продължи:
— Що се отнася до смъртта на мисис Роджърс, не бива да забравяме, че в близост до нея бяха съпругът й и докторът. За всеки от двамата не е било трудно да я „приспи“.
Армстронг скочи. Целият трепереше.
— Протестирам! Обвинението ви е абсолютно неоснователно. Заклевам се, че дозата, която дадох на жената, беше съвършено…
— Доктор Армстронг! — прекъсна го тихият властен глас на съдията.
Лекарят трепна и спря насред изречението. Вече леден и неумолим, гласът продължи:
— Възмущението ви е обяснимо. И въпреки това ще се съгласите, че фактите трябва да се приемат такива, каквито са. Един от вас двамата би могъл много лесно да поднесе смъртоносната доза. Нека обсъдим местоположението на останалите. Каква възможност съм имал аз, инспектор Блор или мис Брент, или мис Клейторн, или мистър Ломбард да поднесе отровата? Може ли някой от нас да бъде напълно и изцяло освободен от отговорност? — Съдията замълча за миг. — Мисля, че не.
— Изобщо не съм се доближавала до нея — възмутена възрази Вера. — Всички можете да го потвърдите.
— Ако не ме лъже паметта — подхвана отново съдията, — фактите бяха следните — моля да ме поправите, ако бъркам в нещо. Антъни Марстън и мистър Ломбард вдишаха жената и към тях се присъедини доктор Армстронг. Той помоли Роджърс да донесе бренди. Точно тогава някой попита откъде идва гласът. Всички ние отидохме в съседната стая, с изключение на мис Брент, която остана тук, при жената, загубила съзнание.
Гъста червенина заля лицето на мис Брент. Тя дори спря да плете и гневно възкликна: