— Трябва да е някъде на острова — обади се Армстронг.
Към тях се присъедини Блор, който в бързината не бе успял да се обръсне.
— А къде се е дянала мис Брент? Или това е друга загадка?
Канеха се да влязат в салона, когато Емили Брент се появи па външната врата. Бе облечена в дъждобран.
— Морето е все така бурно — съобщи тя. — Съмнявам се, че някоя лодка ще се престраши да излезе.
— Сама ли сте се скитали из острова, мис Брент? — неодобрително я изгледа Блор. — Нима не си давате сметка колко е неразумно?
— Отварях си очите на четири, мистър Блор. Уверявам ви.
— А някъде да се е мяркал Роджърс? — изсумтя Блор.
— Роджърс ли? — вдигна въпросително вежди Емили Брент. — Не, не съм го виждала тази сутрин. Защо?
Обръснат, облечен и поставил изкуственото си чене, съдията Уоргрейв се появи на стълбите. Надникна през отворената врата па трапезарията и каза:
— Приготвил е масата за закуска.
— Може да го е направил още снощи — предположи Ломбард.
Всички влязоха вътре и погледнаха към старателно наредените чинии и прибори. Чашите бяха подредени върху бюфета, плъстената подложка чакаше горещия кафеник.
Вера първа забеляза. Тя сграбчи ръката на съдията и силните й пръсти на спортист го накараха да трепне.
— Негърчетата! — извика тя. — Вижте!
В средата на масата бяха останали само шест порцеланови фигурки.
II
Намериха го скоро след това.
Лежеше в малката пералня зад къщата. Бе отишъл да нацепи дърпа за печката в кухнята. Още стискаше малката брадвичка. Друга голяма и тежка секира бе подпряна на вратата — металното й острие бе оцветено в тъмнокафяво също като дълбоката рана на тила на Роджърс…
III
— Всичко е ясно — наруши мълчанието Армстронг. — Убиецът се е промъкнал зад него, замахвал е и е стоварил брадвата върху главата му, докато е бил наведен.
Блор приближи да разгледа отблизо дръжката на брадвата и ситото за брашно, донесено от кухнята.
— Нужна ли е голяма сила за такъв удар, докторе? — попита съдията Уоргрейв.
Армстронг каза замислено:
— И жена би могла да го извърши, ако това имате предвид. — Той бързо се огледа. Вера Клейторн и Емили Брент се бяха върнали в кухнята. — Момичето би се справило много лесно. Тя е добре развита. Мис Брент изглежда крехка, но често пъти такива жени са много жилави. А и не бива да забравяме, че душевноболните притежават неподозирана сила.
Съдията кимна.
Блор се изправи с въздишка и промълви:
— Никакви отпечатъци от пръсти. Дръжката е била изтрита след това.
Чу се пронизителен смях… всички рязко се обърнаха. Пред тях стоеше Вера. Разтърсвана от див истеричен кикот, тя изкрещя:
— Има ли пчели на този остров? Кажете ми! Къде да потърсим меда?
Взираха се в нея недоумяващи. Сякаш здравомислещата уравновесена девойка полудяваше пред очите им. Тя продължаваше да крещи със същия висок, неестествен глас:
— Не ме гледайте така! Или мислите, че се побърквам? Питам ви, къде има пчели, кошери! Не се ли сещате? Не сте ли прочели оная идиотска песничка? Има я по всички стаи… да си я научите. Ако бяхме малко по-умни, щяхме да дойдем направо тук. Седем малки негърчета сякоха дърва. И следващият стих. Вече го зная цялото наизуст. Шест малки негърчета гощаваха се с мед. Затова ви питам, има ли на острова кошери? Не ви ли е смешно? Аз пък ще се пръсна от смях…
И тя отново цяла се разтресе. Доктор Армстронг пристъпи към нея. Вдигна ръка и силно я зашлеви по бузата.
Вера зяпна, изхълца и преглътна. Постоя така и след минута рече:
— Благодаря ви, сега съм по-добре.
Гласът й отново бе тих и спокоен… глас на взискателна възпитателка.
Обърна се и тръгна към кухнята.
— Ние с мис Брент ще ви приготвим закуска — подхвърли през рамо. — Не бихте ли донесли малко дърва за огъня?
Пръстите на доктора още се червенееха върху бузата й.
— Добре се справихте, докторе — обади се Блор.
— Нямаше как. Само истерия ни липсва.
— Тя не е истеричка — каза Ломбард.
— Прав сте — съгласи се Армстронг. — Момичето е здраво и съвсем с ума си. Просто този неочакван шок… На всеки може да се случи.
Роджърс бе нацепил малко дърва, преди да го убият. Мъжете ги събраха и ги занесоха в кухнята. Двете жени бяха заети с работа. Емили Брент чистеше печката, Вера изрязваше кожичката на бекона.
— Благодаря ви — каза Емили Брент. — Няма да се забавим, до половин час ще сме готови. Само да запри чайникът.
IV
— Знаете ли какво си мисля? — рече бившият инспектор с пресипнал глас.