— И без това сам ще ми кажете, тъй че не си струва да гадая — отвърна Ломбард.
Блор беше сериозен човек и нямаше твърде развито чувство за хумор.
— Помня един случай в Америка — започна важно той, — възрастни мъж и жена, и двамата убити с брадва. Малко преди обед. В къщата били само дъщерята и прислужничката. Доказано бе, че прислужничката не е могла да го извърши. Дъщерята пък била почтена стара мома. Изглеждало просто невероятно. Толкова невероятно, че била оправдана. Така и не намерили обяснение. Спомних си за този случай, когато видях брадвата… и носле, когато зърнах онази в кухнята — тъй невъзмутима и спокойна. Окото й не мигаше! Виж, момичето загуби самообладание и това е естествено… човек очаква подобна реакция… Не сте ли съгласен?
— Възможно е — бе лаконичният отговор на Филип Ломбард.
— А другата! — продължаваше Блор. — Колко важно и наперено се държи само! Нахлузила престилка… На мисис Роджърс, струва ми се… „До половин час закуската ще бъде готова!“ Ако питате мен, тя си е чисто и просто луда! С много стари моми се случва… Не че непременно стават убийци, но почват да изкукуригват. За нещастие и с нея се е случило същото. Побъркана фанатичка… Въобразява си, че изпълнява божията воля или нещо подобно. Прибере ли се в стаята си, все Библията чете.
— Това едва ли е доказателство за умопомрачение, Блор — въздъхна Ломбард.
— Пък и тя беше излязла… с дъждобран — упорито настояваше Блор. — Твърди, че ходила да гледа морето…
Ломбард поклати глава.
— Роджърс е бил убит, докато е цепел дърва… тоест рано сутринта. Излишно е било мис Брент да се скита навън с часове след това. Ако питате мен, убиецът на Роджърс е побързал да се върне в леглото и отново е захъркал.
— Не ме разбрахте, Ломбард. Ако жената беше невинна, би се страхувала да се скита сама. Би го сторила единствено ако знае, че няма от какво да се страхува. С други думи, ако тя е извършила убийството.
— Виж, за това не се бях сетил — призна Ломбард. После добави с лека усмивка: — Радвам се, че сте престанали да ме подозирате.
На инспектора му стана неловко.
— Отначало наистина ви подозирах… заради револвера и оная странна история, която разказахте… или по-точно скрихте от нас. Но сега вече си давам сметка, че съм се увлякъл по очевидното. Надявам се, и вие не ме смятате за виновен.
— Може и да греша, разбира се — замислено продума Ломбард. — Но който го е извършил, е бил е по-голямо въображение от вас. Единственото, което мога да твърдя със сигурност, е, че ако вие сте този, когото търсим, значи сте съвършен актьор и аз ви свалям шапка. — Ломбард сниши глас. — Между нас да си остане, Блор, още повече, че и двамата може да се превърнем във вкочанени трупове до края на деня, вие май наистина сте си позволили да лъжесвидетелствате тогава, нали?
Блор неспокойно пристъпи от крак на крак и след известно мълчание каза:
— Сега надали има някакво значение. Е, добре, Ландор беше невинен. Бандата ме хвана натясно и с моя помощ го изпрати на топло. Помнете, че не бих признал това…
— Ако имаше свидетели — довърши Ломбард и се ухили. — Тук сме само двамата. Надявам се, че поне са ви напълнили джоба…
— Слаба работа. Мръсна банда са хората на Пърсел. Все пак тогава ме повишиха…
— А Ландор получи доживотна каторга и почина в затвора.
— Откъде можех да зная, че ще умре.
— Просто лош късмет.
— За мен ли? Или него имате предвид?
— И за вас също. Както изглежда, и вашият живот ще прекъснат без време.
— Тъй ли? — Блор втренчено го изгледа. — Мислите ли, че след Роджърс ще дойде и моят ред? Не, това няма да стане. Знам как да се пазя.
— Е, да оставим това — прекъсна го Ломбард. — Не обичам да се обзалагам. Освен това ако вие умрете, па мен няма да ми платят.
— Накъде биете, Ломбард? Ломбард показа вълчата си усмивка.
— Любезни ми Блор, според мен вие нямате никакъв шанс да се измъкнете.
— Какво?
— Липсата на въображение ще ви превърне в лесна мишена. Един престъпник с фантазията на мистър У.Н.Оуън може да ви види сметката винаги когато той или тя пожелае.
Лицето на Блор почервеня.
— А какво ще кажете за себе си? — гневно попита той. Лицето на Филип Ломбард стана сурово и решително.
— Аз лично съм надарен с добро въображение. Изпадал съм в доста трудни положения и винаги съм се измъквал! И струва ми се… само това ще ви кажа, ще се измъкна и този път!
V
Яйцата вече се пържеха. Вера препичаше хляба и си мислеше: „Каква глупава истеричка се показах. Това беше грешка. Спокойно, момичето ми, овладей се.“
Винаги се бе гордяла със своето хладнокръвие.