— Нищо не искам да взимам, абсолютно нищо. Просто ще поседя малко, докато ми мине.
Свършиха с раздигането на масата.
— Свикнал съм с домакинската работа — обади се Блор. — Аз ще ви помогна, мис Клейторн.
Вера му благодари.
Оставиха Емили Брент сама в трапезарията. Известно време тя долавяше лекия шум от гласове.
Световъртежът преминаваше. Започна да я унася, всеки момент щеше да заспи.
Нещо забръмча в ушите й… дали наистина нещо бръмчеше в стаята.
„Прилича на пчела — помисли си. — Земна пчела.“
В същия миг тя видя пчелата. Пълзеше по стъклото на прозореца.
Вера Клейторн бе споменала нещо за пчели тази утрин.
Пчели и мед… Тя обичаше мед. Восъчна пита с мед… слагаш парченцата в муселинена торбичка и капка по капка…
В стаята имаше някой… мокър до костите… от него капеше вода… Биатрис Тейлър, излязла от реката… Трябва само да обърне глава, за да я види. Но не можеше… Достатъчно бе само да извика… Нямаше сили…
Къщата беше празна. Тя беше съвсем сама… Долови нечии стъпки… тихи, провлечени, те приближаваха зад нея. Несигурните крачки на удавеното момиче… Усети мирис на влага и тиня… На прозореца пчелата бръмчеше… бръмчеше… И тогава усети бодването. Пчелата кацна и впи жило в шията й…
II
В салона очакваха Емили Брент.
— Да отида да я доведа — предложи Вера Клейторн.
— Една минутка — спря я Блор.
Вера отново седна на мястото си. Всички погледнаха въпросително Блор.
— Вижте какво, според мен е излишно да търсим повече извършителя на тези престъпления… Трябва само да надникнем в трапезарията. Главата си залагам, че онази жена е убиецът, когото търсим!
— А мотивите? — попита Армстронг.
— Побъркана фанатичка. Вие какво ще кажете, докторе?
— Твърде възможно е — рече Армстронг. — С нищо не мога да ви оборя. В същото време нямаме и никакво доказателство.
— Държа се много особено, докато приготвяхме закуската — каза Вера. — Очите й… — Младата жена потръпна.
— Това все още нищо не значи — рече Ломбард. — Ние всички не сме на себе си, повече или по-малко.
Блор добави:
— Има и нещо друго. Единствена тя не пожела да даде някакво обяснение, след като чухме онзи запис. Защо? Защото нямаше какво да каже.
Вера се размърда неспокойно на стола си и продума:
— Това не е съвсем вярно. После тя ми разправи…
— И какво научихте от нея, мис Клейторн? — попита Уоргрейв.
Вера повтори случката с Биатрис Тейлър.
— Историята е съвсем ясна — каза съдията. — Аз лично съм готов да я приема безусловно. Кажете, мис Клейторн, стори ли ви се тя преследвана от чувство за вина или разкаяние?
— Ни най-малко — рече Вера. — Беше съвършено спокойна.
— Сърцата им са от камък на тия праведни стари моми! Само завист има в тях — отсече Блор.
— Единайсет без пет е вече — напомни студията. — Струва ми се, време е да повикаме мис Брент да присъства на нашия таен съвет.
— Няма ли да предприемем нещо? — попита Блор.
— Не виждам какво можем да направим. Сега-засега разполагаме единствено с подозрение. Но бих помолил доктор Армстронг да наблюдава мис Брент много внимателно. А сега нека да отидем в трапезарията.
Завариха Емили Брент седнала на стола, където я бяха оставили. От вратата не забелязаха нищо нередно, само дето тя сякаш не ги чу, когато влязоха.
И тогава видяха лицето й… кръвясало, с посинели устни и изцъклени очи.
— Боже мой, та тя е мъртва! — извика Блор.
III
— Още един от нас е вън от подозрение… макар и много късно! — обади се с тихия си ясен глас съдията Уоргрейв.
Армстронг се бе навел над безжизненото тяло. Помириса устните й, поклати глава, после повдигна клепачите.
— От какво е починала, докторе? — попита Ломбард нетърпеливо. — Беше добре, когато я оставихме тук!
Армстронг се взираше в нещо от дясната страна на шията.
— Открих следа от подкожна инжекция — съобщи той. Откъм прозореца се чу бръмчене.
Вера извика:
— Вижте! Пчела… земна пчела! Нали ви казах сутринта!
— Не тази пчела я е ужилила! Човешка ръка е държала спринцовката — поясни мрачно Армстронг.
— Каква отрова е била инжектирана? — попита съдията.
— Предполагам, някакъв цианид. Може би цианкалий, също като при Антъни Марстън. Трябва да е умряла почти моментално от задушаване.
— А пчелата? — не се сдържа Вера. — Не може да е случайно.
— О, не, не е случайно! — самоуверено заяви Ломбард. — По-скоро е своеобразна прищявка на нашия убиец! Голям шегаджия е този звяр. Държи да изпълни докрай оная идиотска песничка!