Едва сега осъзна защо бе успял да чуе всичките тези шумове така ясно. Вятърът бе утихнал напълно. Облаците трябва да се бяха разсеяли. През прозореца на площадката струеше бледа лунна светлина и осветяваше коридора долу.
Макар и за миг, Блор успя да зърне някаква фигура, — която се шмугна през външната врата.
Блор се втурна надолу, но насред стълбите спря.
Ето че отново постъпи глупаво. Това сигурно беше някакъв капан, за да го примами онзи навън от къщата!
Ала убиецът не си даваше сметка, че е допуснал грешка — сам се предаваше в ръцете на Блор.
Една от трите стаи горе сега трябваше да е празна… Оставаше му единствено да разбере чия е!
Блор тихо се върна назад по коридора. Най-напред спря пред вратата на Армстронг и почука. Не последва никакъв отговор.
Изчака около минута и почука на вратата на Филип Ломбард.
— Кой е там? — дойде незабавният отговор.
— Аз съм, Блор. Струва ми се, че Армстронг не е в стаята си. Почакайте малко!
Отиде до вратата в дъното на коридора и отново почука.
— Мис Клейторн, мис Клейторн!
— Кой е? Какво има? — стреснато прозвуча гласът на Вера.
— Няма нищо, мис Клейторн. Ей сега ще се върна. Блор се стрелна обратно до стаята на Ломбард. Вратата се отвори веднага, на прага стоеше Ломбард. В лявата си ръка държеше запалена свещ. Нахлузил бе панталоните върху пижамата си. Дясната си ръка бе пъхнал в джоба на горнището.
— Що за дяволска тревога е това? — попита той рязко.
Блор побърза да обясни.
— Армстронг, а? Значи това е нашето гълъбче! — Очите на Ломбард проблеснаха. Той се приближи към стаята на лекаря. — Съжалявам, Блор, но аз нищо не приемам на доверие. — И той силно почука на вратата.
— Армстронг… Армстронг!
Отговор не последва.
Ломбард коленичи и надзърна през ключалката. Мушна предпазливо малкия си пръст в дупката й.
— Ключът не е на вратата! — рече той.
— Което означава, че е заключил отвън и го е взел със себе си — каза Блор.
— Обикновена предпазна мярка — кимна Филип — Ще го пипнем, Блор… Този път ще го пипнем! Една секунда!
Той изтича към вратата на Вера.
— Вера!
— Да!
— Отиваме да търсим Армстронг. Няма го в стаята. Каквото и да става, не отваряйте вратата. Разбрахте ли?
— Естествено. Още не съм оглупяла напълно…
— Добре тогава — каза той и се върна при Блор. — А сега след него. Ловът започва!
— Трябва да бъдем предпазливи! Не забравяйте, че револверът е у него — предупреди Блор.
Тичайки надолу по стълбите, Ломбард се изкикоти.
— Тук грешите! — каза той и отвори външната врата. — Вдигнал е резето, за да може да се върне незабелязано. — Сетне добави: — Револверът е у мен! — И той показа само дръжката. — Снощи отново беше в чекмеджето.
Блор се закова на прага. Лицето му се изкриви.
— Не ставайте глупав, Блор. Няма да ви застрелям. Ако искате, върнете се и се заключете в стаята си! Аз отивам да търся Армстронг…
Той се втурна навън в лунната нощ. След минута колебание Блор го последва.
„Май сам си търся белята — помисли си той. — В края на краищата…“
В края на краищата и преди се бе сблъсквал с въоръжени престъпници. Каквито и качества да липсваха на бившия инспектор, не можеше да му се отрече, че е смел мъж. Насочен веднъж към целта, той се хвърляше без страх. Видимите опасности не го плашеха, боеше се само когато не можеше да ги определи и в тях се таеше нещо свръхестествено.
VI
В очакване на тяхното завръщане Вера стана и се облече.
Един-два пъти погледна към вратата. Хубава, солидна врата. Беше заключена и залостена, а як дъбов стол подпираше дръжката й.
Насила не би могла да бъде отворена. Още по-малко от човек като доктор Армстронг, който не блестеше с физическа сила. 1
Ако тя беше на мястото на Армстронг, решена да извърши убийство, щеше да приложи хитрост, а не сила.
Доставяше й удоволствие да размишлява с какви средства би си послужил той.
Филип бе споменал една от възможностите — лекарят да съобщи, че един от двамата е мъртъв или да се престори, че самият той е смъртно ранен и да стене пред вратата й.
Съществуваха и други вероятности. Би могъл да се развика, че къщата гори. Нещо повече, би могъл наистина да я подпали… Да, такъв ход съвсем не бе изключен. Подмамва другите двама мъже да излязат от къщата, след което подпалва предварително, разления наоколо бензин. А тя като кръгла глупачка да остане барикадирана в стаята си, докато бъде вече много късно!
Вера приближи до прозореца. Не е толкова страшно. При нужда може и оттук да излезе. Но ще трябва да скочи… Не е високо, пък и долу са лехите с цветя.