„Всичко е като в сън…“ — помисли си младата жена.
Колко изтощена се чувстваше… безкрайно изтощена! Цялото тяло я болеше, клепачите й се затваряха… Не, вече няма да се страхува, ще спи… ще спи…
Ще заспи спокойно, защото е съвсем сама на острова. Малко негърче, останало само…
Тя се усмихна.
Влезе през входната врата. Къщата също изглеждаше странно тиха и спокойна.
„При обикновени обстоятелства — помисли си Вера — човек не би се решил да спи в къща, където почти във всяка стая има тяло на мъртвец!“
Да отиде ли в кухнята да потърси нещо за хапване?
Поколеба се за миг, после се отказа. Не, наистина беше много изморена…
Спря пред вратата на трапезарията. В центъра на масата все още се виждаха трите порцеланови фигурки.
— Изоставате, мили мои — засмя се Вера.
Взе две от тях и ги хвърли през прозореца. Чу как се разбиха в каменната настилка.
После взе третата фигурка и я задържа в ръката си.
— Ти ще дойдеш с мен — каза тя. — Победихме, миличкото ми. Победихме!
В коридора притъмняваше.
Стиснала малкото негърче в ръка, Вера се заизкачва по стълбите. Бавно, защото усещаше краката си внезапно натежали от умора.
„Едно малко негърче останало само.“ Какъв беше краят? О, да! „Ожени се и ето вече, че няма ни едно.“
Ожени се… Странно, тя изведнъж отново почувства, че Хуго е някъде наблизо.
Натрапчиво чувство. Да, Хуго я очакваше горе.
— Не ставай глупава — изрече гласно Вера. — Толкова си уморена, че си въобразяваш невъзможни неща…
Бавно се заизкачва нагоре по стълбите… Като стъпи на площадката, нещо се плъзна от ръката й и безшумно тупна върху мекия килим. Тя не забеляза, че е изпуснала револвера. Усещаше единствено порцелановата фигурка в шепата си.
Колко тихо беше в къщата! И все пак… не приличаше на съвсем безлюден дом…
Хуго е горе, чака я…
„Едно малко негърче останало само.“ Пак забрави последния стих. За женитба ли беше или за нещо друго?
Стигна до вратата на стаята си. Хуго я чакаше вътре… сигурна беше…
Отвори вратата…
Дъхът и спря…
Какво бе това, което висеше на куката? Въже с готова примка. И стол, на който да стъпи… стол, който може да бъде ритнат настрани…
Ето какво бе искал Хуго.
Точно така, това бе и последният стих на песничката.
„Обеси се и ето вече, че няма ни едно.“
Малката порцеланова фигурка падна от ръката й. Търкулна се и се разби в желязната решетка на камината.
Вера пристъпи напред като в сън. Това беше краят… тук, където студената мокра ръка (ръката на Сирил) бе докоснала шията й…
„Можеш да отидеш до скалата, Сирил…“
Колко лесно нещо било убийството…
Но след това споменът не те напуска.
Тя стъпи на стола, вперила очи пред себе си като сомнамбул… надяна примката.
Хуго беше тук, за да се увери, че тя прави каквото трябва.
После ритна стола…
ЕПИЛОГ
Сър Томас Лег, помощник-комисар в Скотланд Ярд, избухна раздразнително:
— Всичко това е направо невероятно!
— Зная, сър — почтително кимна инспектор Мейн.
— Десет мъртъвци, а на острова няма жива душа! Звучи нелепо!
— Но е факт, сър — равнодушно отбеляза инспектор Мсйн.
— По дяволите, Мейн. Все някой трябва да ги е убил.
— Тъкмо в това е проблемът, сър.
— Докладът на лекаря не може ли да ни помогне?
— Не вярвам, сър. Уоргрейв и Ломбард са били застреляни, първият е улучен в главата, а вторият — в сърцето. Мис Брент и Марстън са умрели от отравяне с цианид. Мисис Роджърс от свръхдоза хлорал. Роджърс е разсечен с брадва. Главата на Блор е премазана. Армстронг се е удавил. Макартър е починал от фрактура на черепа с тежък предмет. Вера Клейторн е била обесена.
— Мръсна работа — намръщи се помощник-комисарят. Помълча минута-две и продължи ядосан: — Наистина ли твърдите, че не сте получили никакви сведения от жителите на Стикълхейвън? Дявол да го вземе, те би трябвало да знаят нещичко!
Инспектор Мейн сви рамене.
— Те са обикновени, почтени хорица. Знаят, че островът е бил купен от някой си Оуън… и това е почти всичко, което им е известно.
— Кой е доставил храна на острова и е извършил необходимите приготовления?
— Казва се Морис… Айзък Морис.
— И какво ви каза той?
— Не можа да каже нищо, сър. Той е мъртъв.
— Знаем ли нещо за този Морис? — намръщено попита помощник-комисарят.
— Да, сър, доста неща. Не му е много чиста работата. Замесен беше в оная афера с акциите на Бенито преди три години. Сигурни сме, макар и да нямаме доказателства. И с наркотици се е забърквал. В това също не можахме да го уличим. Предпазлив човек е бил тоя Морис.