— А ето сега участва и в тази история с острова.
— Така е, сър. Бил е посредник при продажбата, макар да е дал ясно да се разбере, че купува Негърския остров от името на друго лице.
— Нищо ли не сте успели да откриете в счетоводната документация?
— Очевидно не познавате Морис — засмя се инспектор Мейн. — Така умееше да подправя цифрите, че успяваше да обърка и най-добрия експерт-счетоводител. Сърбахме му попарата още но време на аферата Бенито. Успял е да прикрие следите на своя клиент.
Комисарят въздъхна. Инспекторът продължи:
— Морис е давал нарежданията в Стикълхейвън. Представил се е за пълномощник на „мистър Оуън“. Предупредил хората от селото, че на острова ще се провежда някакъв експеримент — поведение на група хора на „пустинен остров“ — в продължение на една седмица. Никой не бивало да обръща внимание на каквито и да било сигнали за помощ.
Сър Томас Лег се размърда неспокойно.
— Искате да кажете, че тукашните хора дори не са се усъмнили? Въпреки цялата тази тайнственост?
— Забравяте, сър, че преди това собственик на Негърския остров е бил младият американец Елмър Робсън. Уреждал е какви ли не чудати увеселения. Сигурно още тогава местните жители са се нагледали на разни дивотии. След време свикнали и започнали да вярват, че на Негърския остров могат да се случат най-невероятни неща. Като се замислите сър, ще видите, че това е съвсем естествено.
Ще не ще, комисарят прие обяснението.
— Разказът на Фред Наракот, човека, който ги е откарал на острова — продължи Мейн, — хвърли известна светлина върху случилото се. Останал твърде изненадан от необичайната компания. „По нищо не приличаха на гостите на мистър Робсън“, така се изрази той. — Според мен тъкмо фактът, че му се видели съвсем нормални и обикновени хора, го накарал да пренебрегне нарежданията на Морис и да отиде с лодката си на острова, след като чул за сигналите.
— Кога точно са отишли?
— Първи забелязали сигналите група бойскаути на единайсети сутринта. Но в този ден било невъзможно да се стигне до острова. Успели едва на дванайсети следобед. Всички са напълно сигурни, че никой не е могъл да напусне острова преди тяхното появяване. След бурята имало силно вълнение.
— Не би ли могъл някой да преплува разстоянието?
— Островът е на повече от миля от брега, а при тази буря и големите вълни… При това през цялото време на отсамния бряг е имало бойскаути и местни хора и все някой щеше да забележи такъв човек.
— Какво знаете за грамофонната плоча, намерена в къщата? Не разбрахте ли нещо по-подробно за нея?
— Направих проучвания — отвърна инспектор Мейн. — Доставена е от фирма за театрален реквизит и сценични ефекти. Изпратена е на У.Н.Оуън чрез посредника Айзък Морис. Във фирмата останали с впечатление, че плочата е поръчана за любителската постановка на някаква неиграна досега пиеса. Ръкописът бил върнат заедно с плочата.
— А какво ще кажете за съдържанието? — попита Лег.
— Ще стигнем и до това, сър — инспекторът се покашля. — Проучих въпросните обвинения възможно най-подробно. Започнах с прислужниците Роджърс, които е трябвало първи да пристигнат на острова. Преди това са работили у някоя си мис Брейди, която починала внезапно. Нищо определено не узнах от лекаря, който се грижел за нея. Той не вярна те да са я отровили и в същото време съзира нещо нередно… Според него именно тяхната небрежност е причина за смъртта й. Но било невъзможно да се докаже.
Идва ред на съдията Уоргрейв. Там всичко е ясно. Той е човекът, който изпрати Ситън в затвора. Между другото Ситън наистина е бил извършил онова убийство… Доста след като го обесиха, се доказа вината му, и то по най-безспорен начин. Но навремето се носеха всякакви слухове… Деветдесет на сто от хората вярваха, че Ситън е невинен, а заключителната реч на съдията била твърде пристрастна.
Що се отнася до мис Клейторн, открих, че е работила като гувернантка. По нейно време в семейството имало смъртен случай от удавяне. Изглежда обаче, че тя не е била замесена, нещо повече дори, проявила голямо самообладание — хвърлила се във водата, за да се притече па помощ, но течението я отнесло навътре и едва я спасили.
— Продължавайте — подкани го помощник-комисарят с въздишка.
— Следва доктор Армстронг. Виден специалист. Има кабинет на Харли стрийт. Абсолютно честен и праволинеен в професията си. Доколкото успях да проуча, името му не е свързано с нищо незаконно. Вярно, оперирал някаква жена на име Клийс още през 1925 година в Лийтмур, когато бил на работа в тамошната болница. Перитонит. Умряла на операционната маса. Може да не е бил опитен хирург, в края па краищата, пък и подобна непохватност не се приема за криминално престъпление. Не е имал никакви мотиви.