Следващата е мис Емили Брент. Някакво момиче, Биатрис Тейлър, работило при нея като домашна прислужница. Забременяло, а тя го изгонила. Момичето се удавило. Тъжна история, но и в този случай няма престъпление.
— Тъкмо това като че ли е смисълът — посочи помощник-комисарят. — У.Н.Оуън се е заел със случаи, недосегаеми от закона.
Мейн равнодушно се върна към своя списък.
— Младият Марстън бил доста буен любител шофьор. Два пъти му отнемали шофьорската книжка, а по мое мнение е трябвало завинаги да го лишат от нея. Това е всичко. Джон и Луси Кум са имената на двете деца, които той прегазил близо до Кеймбридж. Някакви приятели дали показания в негова полза и той се отървал само с глоба.
За генерал Макартър също не разполагам с нищо определено. Безупречна характеристика… участвал във войната и тъй нататък. Във Франция при него служил Артър Ричмънд, убит по време на разузнаване. Нямал никакви конфликти с генерала. Всъщност дори били близки приятели. По онова време наистина ставали такива грешки — командващи офицери жертвали свои хора съвсем ненужно… Нищо чудно и този случай да с бил такъв.
— Възможно е — вметна комисарят Лег.
— И така, стигнахме до Филип Ломбард. Бил замесен в някои доста тъмни истории в чужбина. На няколко пъти едва се измъквал от ръката на закона. Носи му се славата на дързък и безскрупулен човек. Такъв като нищо би извършил убийство в тихо, затънтено място.
— А накрая дойде ред и на Блор. — Мейн се поколеба. — Разбира се, той беше от нашите хора.
— Блор — изсумтя помощник-комисарят. — Разбойник и половина.
— Така ли мислите, сър?
— Винаги съм мислил така. Все пак беше достатъчно хитър и лесно се отърваваше. Според мен се яви като гнусен лъжесвидетел по делото Ландор. Трудно го преглътнах. Но не можах да се добера до нищо конкретно. Харис, когото натоварих с тая работа, също не успя да открие нищо, но продължавам да твърдя, че все щяхме да попаднем на улика, ако знаехме как да подхванем работата. Тоя човек не беше чист.
След кратко мълчание сър Томас Лег рече:
— И тъй, Айзък Морис е починал. Кога е станало това?
— Знаех, че ще попитате, сър. Айзък Морис е починал през нощта на осми август. Доколкото разбрах, взел е свръхдоза приспивателно, нещо от рода на барбитуратите. По нищо не може да се установи дали е случайност, или самоубийство.
— Искате ли да чуете моето мнение, Мейн?
— Мисля, че се досещам.
— Тъкмо навреме е умрял този Морис. В най-подходящия момент.
— Очаквах да кажете това, сър — кимна инспектор Мейн.
Помощник-комисарят удари е юмрук по масата и извика:
— Това минава всякакви граници! Десет души са убити на някакъв гол скалист остров и ние не знаем нито кой го е извършил, нито защо, нито как…
— Не е точно така, сър — изкашля се Мейн. — Поне донякъде се досещаме защо. Някакъв смахнат си е наумил да раздава правосъдие. И избрал десет души… А доколко те са виновни, това е друга работа…
— Друга ли? — понита Лег. — Струва ми се…
Той млъкна. Инспектор Мейн почтително изчака.
— Продължавайте — въздъхна Лег. — За част от секундата имах чувството, че ключът към цялата история ми е в ръцете. Но ми се изплъзна. Довършете мисълта си.
— Да речем, че десет души е трябвало да увиснат на въжето. И те са екзекутирани. У.Н.Оуън е изпълнил задачата, която си е поставил, а сам е успял незабелязано да изчезне от острова.
— Това с изчезването е първокласен фокус — вметна Лег. — И въпреки всичко трябва да има някакво обяснение.
— Разбирам мисълта ви, сър. Искате да кажете, че ако този човек не е бил на острова, той не би могъл и да го напусне; а и според оскъдните сведения на свидетелите, това се изключва от сметките. Остава единствената възможност: да е бил един от тези десет. Обмислихме този вариант най-подробно. И все пак знаем нещичко за онова, което се е случило на Негърския остров. Вера Клейторн и Емили Брент са си водили дневници. Съдията Уоргрейв също е оставил бележки — лаконични, изпълнени с юридически термини, но все пак доста ясни. И Блор е нахвърлял някакви записки. В общи линии фактите съвпадат. Пръв е умрял Марстън, след него мисис Роджърс, Макартър, прислужникът Роджърс, мис Брент, Уоргрейв. След смъртта на съдията в дневника на Вера Клейторн е записано, че Армстронг е напуснал къщата през нощта и Блор и Ломбард отишли да го търсят. Последното изречение от записките на Блор гласи: „Армстронг изчезна.“
Като имаме предвид всички тези факти, можем да направим следното напълно приемливо заключение. Както си спомняте, Армстронг се е удавил. Ако приемем, че той е бил луд, какво би му попречило да избие останалите и да се самоубие — като се хвърли от скалата или да загине при опита да преплува разстоянието до сушата?