Тази версия изглежда приемлива, но не върши работа. Просто не става, сър. Да разгледаме показанията на съдебния лекар. Той пристигна на острова още сутринта на тринайсети август. За съжаление много малко може да ни каже. Единственото, което установи със сигурност, бе, че хората са мъртви поне от трийсет и шест часа, а може би и повече. Но по отношение на Армстронг беше категоричен. Тялото му е преседяло осем до десет часа във водата, преди да бъде изхвърлено на сушата. От което става ясно, че Армстронг е бил във водата през нощта на десети срещу единайсети … И ще ви кажа защо. Открихме мястото, където тялото е било изхвърлено на сушата — заклещено в скалите; там намерихме и парченца от дрехите, коси. Тялото трябва да е било изхвърлено там от прилива на единайсети — около час преди пладне. По-късно бурята е утихнала и вълните дори не са достигали това място.
Ще кажете, предполагам, че Армстронг е успял да очисти другите трима, преди да се хвърли в морето същата нощ. Но има и друго обстоятелство, което не можем да пренебрегнем. Тялото на Армстронг е било изтеглено отвъд границата на прилива; там открихме и следите. Очевидно грижлива човешка ръка го е извадила на сушата.
Следователно с положителност можем да твърдим, че е имало живи хора на острова и след смъртта на Армстронг.
Мейн помълча и много скоро продължи:
— Какво ви остава да изясним? Ето положението на единайсети сутринта. Армстронг е „изчезнал“ (удавен). На острова са трима: Ломбард, Блор и Вера Клейторн. Ломбард е бил застрелян. Тялото му беше на брега близо до това на Армстронг. Вера Клейторн бе намерена обесена в стаята й. Трупът на Блор бе на терасата, с глава, размазана от тежък мраморен часовник, за който можем да предполагаме, че е паднал от прозореца точно над него.
— Чий прозорец? — рязко попита помощник-комисарят.
— На Вера Клейторн. А сега нека разгледаме всеки от тези три случая поотделно. Да започнем от Филип Ломбард. Да речем, че той е съборил мраморната фигура върху Блор, сетне е упоил Вера Клейторн, за да я обеси. Най-накрая се е застрелял на морския бряг.
Но в такъв случай кой му е отнел револвера? Намерихме го в къщата, до самата врата в стаята на Уоргрейв — първата срещу стълбището.
— Има ли отпечатъци по него?
— Да, сър, на Вера Клейторн.
— Но, човече, в такъв случай…
— Знам какво имате предвид, сър. Според вас е Вера Клейторн. Убила е Ломбард, отнесла е револвера обратно в къщата, бутнала е мраморния къс върху главата на Блор и се е обесила.
И това обяснение е вероятно, но само до известна степен. В стаята й намерихме стол, върху който личаха следи от водорасли, каквито открихме и по обувките й. Изглежда, е стъпила на стола, надянала е примката на врата си и го е ритнала.
Когато влязохме в стаята, столът бе изправен до другите край стената. Очевидно някой го е преместил след смъртта на Вера Клейторн.
Остава ни Блор. Но ако някой ми каже, че след като е застрелял Ломбард и е заставил Вера Клейторн да се обеси, той е излязъл навън и сам е съборил върху главата си мраморната фигура с помощта на въженце или нещо подобно, просто няма да му повярвам. Човек не се самоубива но този начин… най-малко пък Блор. Ние познавахме Блор и той не беше от хората, които бихме заподозрели във вкус към абстрактната справедливост.
— Съгласен съм — каза помощник-комисарят Лег.
— Следователно, сър, на острова трябва да е имало някой друг. Някой, който е сложил известен ред, след като всичко е било свършено. Но къде е бил през цялото време? И къде се е дянал след това? Хората от Стикълхейвън са абсолютно сигурни, че никой не може да е напуснал острова, преди спасителната лодка да се е добрала до него. И в такъв случай…
Мейн млъкна.
— В такъв случай… — повтори помощник-комисарят с въздишка. Той поклати глава и доверително се приведе напред. — В такъв случай кой ги е убил?
Твърде млад осъзнах, че характерът ми е изтъкан от противоречия. Нека започнем с това, че съм непоправим романтик и фантазьор. Като дете се заравях в приключенските романи и описанието на хвърлена в морето бутилка, съдържаща важен документ, неизменно предизвикваше вълнение у мен. Усещам го и днес и тъкмо поради това избрах този начин на действие — да напиша собственоръчно самопризнанието си, да го сложа в бутилка и да го пусна сред вълните. И тъй, оставям минимален шанс моето признание да бъде открито, а следователно една неразгадана мистерия (или може би се лаская) да намери своето обяснение.