Морис вече беше ликвидиран. Страдаше от лошо храносмилане. Преди да напусна Лондон, му дадох хапче, което, както му обясних, бе направило чудеса с моя хроничен гастрит. Трябваше да го вземе преди лягане. Повярва ми безрезервно — беше малко ипохондричен. Нямаше опасност да остави злепоставящи ме документи или бележки. Не беше такъв човек.
Дълго и много внимателно обмислях в каква последователност да бъдат извършени убийствата. По моя преценка гостите ми бяха виновни в различна степен. Реших тези, чиято вина беше най-лека, да си отидат първи, за да не бъдат подложени на изтощителното напрежение и страх, които очакваха по-хладнокръвните престъпници.
Антъни Марстън и мисис Роджърс умряха първи. Той внезапно, а тя — спокойно, в съня си. Разбрах, че Марстън е от онези, които по рождение са лишени от чувството за морална отговорност, присъщо на повечето от нас. Човек без съвест… безбожник! А мисис Роджърс без съмнение бе действала под влияние на мъжа си.
Излишно е да описвам как умряха те. Полицията лесно ще го установи. Не е трудно да се сдобиеш с калиев цианид. Често го употребяват за унищожаване на оси. Носех си малко и без никакво затруднение го сипах в почти празната чаша на Марстън по време на суматохата, последвала прослушването на записа.
Трябва да отбележа, че по време на обвинението внимателно наблюдавах лицата на моите гости и благодарение на дългите години съдебна практика, у мен не остана никакво съмнение, че те са виновни. Всички до един.
В последно време болките ми се бяха засилили и ми предписаха сънотворно — хлоралхидрат. Макар и с усилие, известно време се лишавах от него и така успях да събера смъртоносна доза. Когато Роджърс донесе бренди за жена си, остави чашата на една маса и незабелязан от никого, сипах праха в нея. Все още никой не беше започнал да се съмнява или да подозира другите.
Генерал Макартър умря съвсем безболезнено. Не ме чу, когато се приближих зад него. Разбира се, трябваше много внимателно да преценя в кой точно момент да се отдалеча от терасата, но всичко мина успешно.
Както очаквах, островът бе претърсен и се установи, че на него няма никой друг, освен нас седмината. Това веднага породи подозрение. Моят план предвиждаше, че скоро ще ми бъде нужен помощник. Изборът ми попадна на доктор Армстронг. Той бе доверчив човек. Чувал беше за мен, известна му беше репутацията ми и през ум не можеше да му мине, че човек с моето положение може да се окаже убиец. Подозренията му бяха насочени единствено към Ломбард и аз се престорих, че ги споделям. Споменах, че съм съставил план, според който убиецът ще попадне в капан и ще се издаде.
Всички стаи бяха претърсени, но никой от нас не беше обискиран. Скоро и това щеше да стане.
Сутринта на десети август убих Роджърс. Цепеше дърва за огъня и не ме чу. В джоба му намерих ключа от трапезарията. Предната вечер беше заключил.
В бъркотията, последвала откриването на мъртвия Роджърс, се промъкнах в стаята на Ломбард и му задигнах револвера. Не се съмнявах, че го носи у себе си… в интерес на истината бях инструктирал Морис да му намекне, че не би било излишно да вземе оръжие.
На закуска сипах последната доза хлоралхидрат в чашата на мис Брент, когато й доливах кафе. Оставихме я в трапезарията. Малко по-късно се върнах — жената бе почти изпаднала в безсъзнание и не представляваше никаква трудност да й инжектирам силен разтвор на калиев цианид. Номерът с пчелата беше наистина детинщина, но не устоях на изкушението. Огромно удоволствие ми достави да следвам текста на детската песничка.
Събитията се развиваха точно според моите предвиждания. Стигнахме и до обиска — мисля дори, че аз предложих да го направим. Бях скрил револвера на безопасно място, а цианид и хлорал в мен нямаше да намерят.
Именно тогава споделих с доктор Армстронг, че е време да приведем в действие нашия план. Той беше съвсем прост — аз трябваше да изиграя ролята па поредната жертва. Очакваше се това да обърка убиеца. Във всеки случай, така щях да получа възможност да се движа из къщата и да следя неизвестния злодей.
Армстронг беше във възторг от предложението ми. Пристъпихме към действие още същата вечер. Тънък слой червена глина върху челото, червената завеса и преждата — реквизитът беше налице. Светлината на свещите беше треперлива и непостоянна, пък и единствен Армстронг щеше да ме разгледа отблизо.