Всичко мина отлично. Писъците на мис Клейторн огласиха къщата — тъкмо бе налетяла на водораслите, които бях подредил в стаята й. Всички се втурнаха нагоре, а аз влязох в ролята си на убит.
Въздействието на моята смърт надмина очакванията ми. Армстронг се държа като професионален актьор. Скоро ме отнесоха в стаята ми и ме сложиха в леглото. Вече никой не мислеше за мен. Всички се бояха до смърт един от друг.
В два без четвърт се срещнах с Армстронг вън от къщата. Предложих да се отдалечим и го отведох към скалите. Обясних му, че оттам ще можем да видим дали някой не ни следи, пък и прозорците на стаите бяха от другата страна. Той все още не подозираше нищо, макар че би трябвало да е нащрек, ако бе запомнил следващия стих на детската песничка: „Заплесна се едно…“ И това му изяде главата.
Стана много лесно. Изненадано възкликнах, надвесих се над скалата и го принудих да погледне към някаква въображаема пещера. В момента, в който се наведе, го блъснах силно, той изгуби равновесие и падна в развълнуваното море, а аз се върнах в къщата. Вероятно тогава Блор е усетил стъпките ми. Влязох в стаята на Армстронг и след няколко минути я напуснах, като се постарах да вдигна достатъчно шум. Заслизах по стълбите и в този момент чух, че се отваря вратата. Трябва да са ме зърнали, когато се измъкнах през външната врата.
Няколко минути по-късно ме последваха. В това време заобиколих къщата и влязох през прозореца на трапезарията, който бях оставил отворен. Затворих го и счупих стъклото. След всичко това се качих горе и отново се изтегнах в леглото си.
Предполагах, че отново ще претърсят стаите, но не вярвах да се вглеждат отблизо във всеки труп, за да се уверят, че Армстронг не е сред тях. Очакванията ми се сбъднаха.
Забравих да спомена, че върнах револвера в стаята на Ломбард. Може би някой ще полюбопитства, къде го бях скрил по време на обиска. Килерът беше зареден с храна. Отворих най-долната кутия с бисквити, която измъкнах изпод купчина консерви, сложих вътре оръжието и отново я запечатах.
С пълно право съм бил спокоен, че на никой от тях няма да му хрумне да прерови кутиите с бисквити, затрупани под недокоснатите консерви. Червената завеса разстлах под калъфа на един от столовете в салона, а преждата натъпках във възглавничка.
Настъпил бе часът, който бях очаквал с най-голямо нетърпение — всичко можеше да се очаква от тези трима души, които тъй много се страхуваха един от друг, пък и Ломбард имаше револвер… Следях ги от прозорците на къщата. Когато Блор се върна, вече бях приготвил големия мраморен часовник. Блор напусна сцената…
От стаята си видях как Вера Клейторн застреля Ломбард. Смела и находчива млада жена. Все си мислех, че тя ще му бъде достоен противник, дори ще му надделее. Когато и това свърши, подготвих сцената в нейната стая.
От психологическа гледна точка това бе интересен експеримент. Дали съзнанието за собствената й вина и нервното напрежение от току-що извършеното убийство щяха да се окажат достатъчни, та като се прибави и хипнотичното въздействие на обстановката, да я накарат да посегне на живота си? Според мен — да. И се оказах прав. Наблюдавах как Вера Клейторн се обеси, скрит зад гардероба.
Ето че стигнахме до последната сцена. Напуснах скривалището си, вдигнах стола и го изправих до стената. Револвера намерих на горната площадка, където тя го бе изпуснала. Постарах се да запазя нейните отпечатъци.
А сега?
Скоро ще завърша посланието си. Ще го запечатам в бутилка и ще я хвърля в морето. Защо?
Да, наистина, защо?
Бях си поставил за цел да съчиня мистериозно убийство, което никой не ще успее да разкрие.
Но сега си давам сметка, че за никой творец изкуството не е достатъчно само за себе си. Съществува естествен стремеж към признание и той не може да бъде пренебрегнат току-тъй.
Позволете да се изповядам най-смирено — мъчи ме презряното човешко желание хората да научат колко изобретателен съм бил…
Изхождам от предположението, че загадката на Негърския остров ще остане неразкрита. Нищо чудно полицаите да се окажат по-умни, отколкото съм си мислил. Все пак съществуват три опорни точки. Първо, на полицията е добре известно, че Едуард Ситън наистина бе виновен. Оттук следва, че един от десетте гости на острова не е никакъв убиец, а оттам, колкото и да е парадоксално, най-логично е именно той да е убиецът. Второто указание се съдържа в седмия стих на песничката. Случайна жертва ли Армстронг, или неговата разсеяност е част от играта. Искам да кажа, че по това време за по-наблюдателния човек щеше да е ясно, че някому се крои номер. Ала Армстронг не бе особено наблюдателен и това му струваше живота. Ако се залови за тази следа, един съвестен полицай ще разнищи цялата работа. Трябва да се има предвид, че в този момент бяхме само четирима и от тях единствено в мен той би имал доверие.