— Тимби, мимби, тиритимби! Таратомба, каратомба! Кай-кар-тал-пиво-шул-шул!… Магическата пръчка ще изпари Лиско и вече няма да го има!… Тимби-мимби-тиритимби! Таратомба, каратомба!… Кайкар-тал-пиво-шул-шул!
Чарли с рязко движение вдигна кърпата и я хвърли в куфара, а след това трасна капака с надписа НЕ ПИПАЙ.
— Какво стана? — изуми се Мокси.
— Изчезна! — извика Домби.
— Ама вие наистина! — промълви Димби. — И вече няма ли?
— Какво вече? — запита Чарли.
— Да го таковате? — побърза да запита Мокси.
— Няма! — отсече Чарли. — Пожела си и изчезна. А и вие не се намесихте. Дори настояхте.
— Е, как? — примигваше Димби. — Вече никога ли?
— Никога!
— Съвсем ли? — запита Домби.
— Съвсем!
Първата изненада дойде от Мокси, който заплака неочаквано.
— Защо плачеш? — запита учудено Чарли.
— Искам си Лиското!
— Така ли?
— И аз си го искам! — захлипа Димби.
— И аз! — ревна Домби.
— Това ме изненадва! — заяви Чарли. — Не очаквах. Трябваше да кажете по-рано… Ти например, Мокси, винаги се караш с него, портиш го и му създаваш неприятности. Защо плачеш?
— Искам си Лиското! — настоя Мокси и зарева с пълен глас.
— Той ни трябва! — напълни очи Димби.
— Не можем без него! — просна се на тревата Домби.
Чарли се чудеше какво да прави. Разпери безпомощно ръце.
— Трябваше по-рано… — поклати глава той. — Вече е късно. Лиско се превърна в пара и скоро ще се превърне в малко бяло облаче… Ееей там, горе!
Той посочи къде и всички погледнаха към небето. През насълзените си очи Димби сякаш позна в едно от облачетата лисичето, най-вече по опашката.
— Искам си Лиското!
— И аз!
— И аз!
Илюзионистът тропна с крак по куфара:
— Тихо!
Тримата се умълчаха.
— Няма да ви позволя! — извика Чарли. — Когато ви питах — мълчахте и настоявахте, а сега — ревете!… Защо не протестирахте ТОГАВА?
— За да видим какво ще стане — отвърна тихо Димби.
— И видяхте!… Какво повече?
— Искаме си го!
— Вие сте лош човек!
— Къде ми е приятелчето?
— Но нали — Чарли се чудеше какво още да каже, — но нали, боже мой, нали винаги се карахте, спорехте, нали го оставяхте сам в бедите!…
— Вие сте лош!…
— Може да сте човек — извика Мокси, — но сте лош!
— Защо АЗ да съм лош, когато ТИ се караше с него?
— Не съм се карал! — отрече Мокси. — Само му противоречах!
— А защо му противоречеше?
— Защото съм магаре!… Ако не противореча, как ще бъда магаре?
— А бе какво ще ни залъгвате! — кипна Домби. — Искаме си Лиското!
— А пък аз искам да ми кажете защо?
— Защото го обичаме! — зарева отново Мокси. — Затуй!
— Ааааа! — усмихна се ехидно Чарли. — Обичате гоооо!
— Да! — извикаха тримата.
— Ще ни го върнеш ли?
— Моля ти се, чичо фокусник!
Но Чарли бе жесток човек, непоколебимо прибра багажа си и тръгна по полянката. Димби незабавно се хвана за фрака му,
Домби за Димби и Мокси за Домби. Илюзионистът ги повлече след себе си, но след малко се умори и спря. Изгледа ги накриво, постави куфара на тревата и сложи ръце на кръста си.
Тримата стояха пред него. Чарли смяташе, че ще издържи на погледите им, но щом срещна очите на Мокси, бързо се изви настрана и се ухапа да не прихне.
— Какво искате? — запита сломено той.
— Онова!
— Кое?
— Лиско!
— Дето се бърка навсякъде.
— И ни докарва беди.
— Аха! — досети се Чарли. — Онова, от което бягате и го оставяте само срещу опасностите.
Димби, Домби и Мокси мълчаха и гледаха небето, сякаш там ставаше кой знае какво.
— За него ли мрънкате? Добре! — Чарли натисна ключалките на куфара. — Обещавате ли, че вече няма да го оставяте в беда?
— Обещаваме!
— Още веднъж! — настоя Чарли.
— Обещаваме!
Чарли дръпна капака, измъкна Лиско от куфара и го трасна върху надписа НЕ ПИПАЙ.
— Колко лесно обещаха! — примигна лисичето и погледна небето: — Та кое облаче бях аз?
Приятелите му се хвърлиха върху куфара и започнаха да прегръщат този, за когото преди малко бяха пролели сълзи. Лиско също ги прегръщаше, а Чарли отново се извърна настрана — не се знае защо, — сълзи ли бършеше, смях ли прикриваше… Илюзионист!… Иди го разбери.
— Казах ли ви, че нещо, което го има…
Някой го притисна силно.
— … не може да го няма! — довърши мисълта си Лиско.
— С теб наистина не се излиза на глава — забеляза Чарли и запали цигара. — Но важното е, че посмя да изчезнеш, за да докажеш твърдението си.
— А кърпата от номера с яйцето? — извика внезапно Димби.