— Той е мой! — изкрещя повторно мравката.
— Добре де, твой е.
Лиско се излегна по гръб. Между клоните на ясена блестеше небето. Гората нова, но небето същото, облаците и те същите, а там, на юг, казват, небето ставало друго, облаците също се променяли, звездите били съвсем други и ако успееш да намериш сред безкрая онова езеро, което…
— Орехът е мой! — настоя мравката.
— Съгласен съм — отвърна лисичето.
— Няма да го пипаш!
— Няма да го пипам.
— Той е мой!
— Добре.
— Целият.
— Добре де!
— И да не си посмял!
— Какво ще го правиш?
— Той е мой!
— Давам ти го.
— Не ми го даваш, той е мой. Аз го намерих.
— Остави ме да спя, защото мисля за нещо красиво.
— Да не го пипаш!…
Лиско се извърна на другата страна и видя зеления хълм, по който се покачи видението на езерото с тръстиките. Търсеше къде да настани езерото, страхуваше се, че ще го разлее по склона, и за по-сигурно го намести в подножието, на мястото на дъбовата гора. Езерото застана добре, но дъбовете някак не му подхождаха. Лисичето ги премахна и на тяхно място настани тръстики. Така — да. Сега заприлича на нещо. Ето, вече може да се появи и онова…
На това място Лиско задряма и поспа около час. Събуди го някаква суетня.
— Кажи, ще кажеш ли?
— Ще кажа.
— Обещай.
— Обещавам.
— И ще кажеш, така ли?
— Обещавам — рече отегчено втората мравка и изчезна.
До ореха беше останала само първата мравка, но туй не
беше за дълго. Втората мравка се върна, следвана от пет или десет хиляди мравки, които надойдоха и заградиха ореха. Лиско се отмести да не пречи. Мравките цъкаха, учудваха се, издаваха възклицания и потръпваха.
— Ще кажеш, нали?
— Ще кажа! — обеща втората мравка.
— Добре де, какво ще кажеш?
— Ще кажа, че ТИ намери ореха.
— На кого ще го кажеш?
— На царицата.
— Точно така, за орден. Защото АЗ го намерих и остави това, ами един великан искаше да ми го вземе. Влязох в бой, отнех му ореха и го предавам на държавата. Спокойно — обърна се мравката към Лиско, — това са си наши работи.
Лиско смигна в знак, че разбира.
— Кво да правя — продължи мравката, — че намерих ореха, намерих го, че повиках помощ, повиках, но добре е това да се запомни. Орденът си има значението.
Лиско смигна повторно.
— И без орден може, но с орден се живее по-добре. Лично аз никога не съм се натискала, но като гледам какво правят останалите, викам си, само ти ли ще си такава… И сега, като намерих ореха, защо пък да не кажа кой го е намерил… Глей сега, глей каква битка се разгъва. Тези, които ги няма в търсенето… Глей сега кво става — отиде ми ордена. Боже, кво ми трябваше!… И с великани се бих, но с тези не се излиза на глава.
Край ореха се бяха наредили дузина едри, охранени мравки, от които се излъчваше важност. Докато хилядите мравки щъкаха безспир наоколо, дебелите не помръдваха, а само оглеждаха черупката. Някои се приближиха, опитаха коравината й с челюстите си. В същото време хилядите от средните редици започнаха да шепнат нещо, но какво… Лиско се приведе напред и дочу — мравките хвалеха дебелаците, че са намерили такъв голям и хубав орех. Лиско се учуди, но замълча. Към дебелаците се мъчеха да си пробият път стотици мравки и почти всички успяваха, и всяка една прошепваше в ушите на дебелаците по нещо много тихо. Лисичето напрегна слух, то се приведе към първата мравка, която бе намерила ореха.
— Какво се шепне там?
— А, нищо, това са доносниците, долагат какво говорят някои в този върховен момент.
— Какво говорят някои?
— Че орехът не е намерен от дебеланковците.
— Значи истината се шепне! — удиви се Лиско. — А защо толкоз доносници? Десет хиляди мравки, пет хиляди доносници.
— Шест!
— Добре де, а кой ще изяде ореха?
— Царицата.
Хилядите се отстраняваха и правеха път. Царицата пристъпваше заобиколена от стотина пъргави и излъскани до метален блясък телохранители, които въртяха пъргаво глави и оглеждаха тълпата. Дебеланковците се втурнаха към нея и от своя страна също започнаха да доносничат, всеки долагаше това, което беше чул, но добавяше и по нещо ново. Царицата изслуша внимателно всички доноси и чак тогава се приближи до ореха. В същото време арестите в някои от крайните редици се извършиха безшумно, тактично, със завидна обиграност. Обвинените в туй, че са се усъмнили, изчезнаха, а старейшините предложиха ореха на Царицата с думите:
— Това намерихме — това ви даваме.
Лиско потърси първата мравка и я запита защо не излезе пред всички да заяви най-после кой е намерил ореха, в края на краищата — тази е истината.
— Да не съм луда — рече мравката и се скри.