Десет приключения на Лиско

Песничка за НИЩОТО.

ПЕСНИЧКАТА ЗА НИЩОТО,

която Мокси изпя, вместо да се заеме

със спасяването на Чими.

Гледаш — към теб идва нещо
Викаш си — е, туй е нещо.
Взираш се — то било нищо,
нищо, а пък идва къмто теб.

Питаш го — как си бе, нещо.
То разговаря горещо,
всъщност не казва то нищо,
нищо, а говори си със теб.

На това място Димби и Домби също запяха, защото знаеха песента:

От нищото нещо не става,
защото си е нищо то наглед.
Но с него може да се разговаря,
наред да си е всичко, но наглед.

— За мен ли пеете? — изкрещя Чими.

Триото млъкна. Димби потърси някое облаче в небето, за да разбере дали ще вали, а Домби се наведе да закопчае по-добре сандала си.

— Мокси запя и… ние — Домби смутено търсеше облачето си. — Нали трябва… Когато… На някои места в песента… нали трябва да пеят и други…

— За да се получи песен — поясни Домби.

— И какво? — закрещя отново Чими. — Ще пеете ли, или ще ме спасявате?

— Моля ти се, ще те спасяваме!

— Тогава?… Аз чакам ли, чакам, а вие пеете!

— Добре — смотолеви Домби. — Добре.

— Мокси — обърна се строго към магарето Димби. — Ти ли започна?

— Не си спомням — примигна Мокси.

— Той започна! — намеси се Домби.

— Ами! — заоправдава се Мокси. — Нищо подобно!

— Димби, чу ли как отказва?

— Мокси, признай си! — помоли Димби. — Чими…

— Чамиджуми! — поправи го Домби.

— Не е Чамиджуми — рече Димби, — но както и да е. Чимичами чака да го спасим, а Мокси се разправя.

— Пак Мокси! — наведе глава Мокси. — Всички пяхме.

— Да, ама кой почна?

— МОКСИ почна — рече възмутено Домби.

— Не! — веднага отрече Мокси.

Димби преглътна:

— Мокси, признай си! Чими е в беда, а ти изведнъж започна да пееш, и то една доста обидна песен.

— ВИЕ почнахте!

Димби и Домби се спогледаха. Те бяха възмутени от факта, че един приятел, когото уважават, може да се откаже така лесно от деянието си. Димби дори се ядоса.

— Ние, а? —запита той.

— Вие! — извика Мокси. — Аз си мълчах, а вие изведнъж… Според мен…

— Мокси, как не те е срам!

— Димби, чакай! — намеси се решително Домби. — Ще му докажа, че той почна пръв… Мокси, ти стоеше тук, така ли?

— Не знам — смотолеви Мокси.

— Тук ли стоеше, кажи?… Виж къде сочи пръстът ми.

— Добре де, тук! — съгласи се магарето.

— А ние с Димби стояхме тук. — Той посочи точното място на двамата. — Тук ли стояхме?

— Добре де, тук — съгласи се магарето.

— И както стояхме, ти изведнъж започна да пееш така.

Домби започна да показва и запя:

Гледаш — към теб идва нещо,
викаш си — о, туй е нещо,
взираш се — то било нищо,
нищо, а пък идва срещу теб.

За да поясни по-добре, Димби каза:

— А след туй започна втория куплет. Ей така!

Димби запя:

Питаш го — как си бе, нещо?
То отговаря горещо,
всъщност не казва нищо, нищо…
нищо, а говори нещо с теб!

Тук Мокси се ядоса не на шега и извика:

— Добре де, така беше, но вие не подхванахте ли по-нататък?…

И Мокси запя:

От нищото нещо не става,
защото си е нищо го наглед,
но с него може. да се разговаря,
наред да си е всичко, но наглед.

Понеже песента беше хубава и увличаща. Димби и Домби не стояха, втурнаха се с гласовете си към финала на песента:

Гледаш — към теб идва нещо.
Викаш си — да, туй е нещо,
взираш се — всъщност е нищо,
нищо, а пък идва срещу теб!

Като направиха една чудесна корона на песента, тримата млъкнаха и се спогледаха.

— Е? — обади се горчиво Чими. — Какво стана?

— Какво стана? — запита наивно Димби.

— Ами уж се скарахте на магарето, задето ме обиди, пък… отново ми изпяхте тази позорна песен.

— Чими, не разбра ли? За да му докажем, че той почна пръв.

— Да де — съгласи се тъжно Чими. — ТОЙ почна, ВИЕ свършихте… Карай да върви!…

— Доказахме му, че почна пръв! — настоя Димби. Чими въздъхна бавно. Въздишката му излезе от дупката на варела и отлетя към небето.

— Не е важно кой почна — продължи мисълта си Чими. — Важно е кой СВЪРШИ…

Настъпи някаква наистина неловка пауза. Димби, който искаше да заглади положението докрай, погледна открито варела, сякаш той бе самият Чими, и каза:

— Чими, как да ти го обясня… Просто ни се пееше. Знаеш ли откога не сме пели?

— Пейте си, бе! — отвърна Чими. — Пейте си!… А кой ще ме спасява! Баба ми!…

— А, спасяването е лесно! — рече весело Домби, който бе решил, че обидата е заличена. — Това е най-лесното!