чуят ли в бъчвата. Той заяви, че тази работа може и да стане, без него всичко може да стане, но в това време той ще бъде поне на три километра далеч, защото едно проклето същество, което от бъчвата нарича спасителите си глупаци, ако е на свобода, кой знае какво би могло да стори.
Домби говореше почти заедно с магарето. След като повтори няколко пъти, че има лично мнение по въпроса, накараха го да го изрази. Домби стори това кратко и ясно — вътре има някакво проклето същество от неизвестен произход, то си позволява да бъде проклето, когато е вътре, представете си колко по-проклето ще стане навън, След това Домби се впусна да изясни каква е разликата между ВЪТРЕ и ВЪН. И тъй като Лиско го прекъсна, той каза само, че разликата е огромна.
— Димби, имаш думата! — обърна се Лиско към Димби.
— Лиско, аз смятам, че трябва да помислим.
— Досега какво правихме? — запита го Лиско. — Когато се спасява, се спасява бързо.
— Не съм съгласен! — изкрещя Мокси. — Не искам!
— Мокси, какво те прихвана?
— Няма! — извика този път по-тихо магарето. — Преди всичко не знаем кого спасяваме. Дори не знаем КАКВО спасяваме. Може да е нещо. което не е за спасяване.
— Мокси, Мокси — поклати глава лисичето. — Няма такова нещо, което да не е за спасяване. Ако някой се нуждае от помощ, спасяваш и не мислиш.
— Така ли? — Мокси го гледаше накриво.
— Така!
— Домби, какво ще кажеш!
— Ами… каквото каже Лиско. Само да не съжаляваме.
— Приятели — обърна се Лиско към тримата, — законът е такъв: изпадне ли някой в беда, спасяваш!… Трябва… Такъв е законът.
— Едва ли — смотолеви Мокси.
— Така е! — потвърди отново Лиско.
— Лиско — намеси се Димби. — Как можеш да спасяваш нещо, което не е определено?
— Разбери, Димби!… Този, който те вика за помощ, значи се нуждае от тебе. Ако имаш възможност — спасяваш. И не мислиш… Хайде!
— Какво хайде? — запита Домби.
— Донеси въжето!
— Аз ще го донеса — предложи Димби.
Лиско, Мокси и Домби насядаха на камъка. Мокси побърза да изрази мнение, че Димби няма да се върне. Лиско го запита защо смята така, на което Мокси отговори, че този, който сам предлага да отиде за въже, просто отива и забравя да се върне. Лиско каза на Мокси, че говори глупости. Домби заяви, че лично той, ако го поканят да донесе въжето, би се зарадвал, понеже ще се отдалечи поне за малко от топи проклет варел.
— И все пак да помислим — предложи Мокси, — Всичко трябва да се обмисли.
— Дори като протягаш ръка за помощ?
— Да.
— Стига!… — изкрещя някой.
Тримата погледнаха към варела. Лиско беше слисан, а Мокси се изправи за всеки случай на крака. Колкото се касае до Домби, той трепереше. И Мокси трепереше, но не толкоз забележимо.
— Престанете! — изкрещя за втори път Чими.
Лиско се окопити и запита весело:
— Чими. какво ти става?
— Много дрънкате!… Обсъждате!… Във варел ли съм попаднал, или на събрание?… Да го спасим ли, да не го ли?… Плямпате, плямпате, стоите, гледате!… Омръзна ми да ме спасявате!…
— Сега де… Потрай малко. Ще те спасим.
— Ще ме спасите!… Вятър!… Аз чакам, а те — бъбрят!… Лежа във варела, чудя се какво да правя, а те — дискутират, заседават!… Заседаващи такива! Засрамете се!…
— Добре де, засрамихме се — усмихна се Лиско.
— Изляза ли веднъж, ще ми станете само на философи!
— Чу ли? — извика Мокси.
— Некадърници! — извика Чими.
— Лиско! — кипна Мокси. — Нищо ли не чуваш?
— Чувам. Не съм глух.
— Отивам си!
— Отивай си бе, глупак! — извика Чими.
— Кой е глупак? — запита Мокси.
— Ги!… Откакто съм във варела, все си отиваш!
— Млъкни! — изрева Мокси и ритна варела.
— Глупако! — звънна гласът на Чими.
Мокси се нахвърли яростно срещу варела и се нарита:
— Млъкни, ти казвам!
— Знаеш само да риташ!… И все празни варели… Защо не ритнеш мен?
— Ела де, ела да те ритна!
— Изкарай ме и ме ритни!
Мокси погледна безпомощно приятелите си:
— Иди го спасявай такъв!… Казвам ви, да се махаме. Домби, какво мислиш?
— Според мен това зло, дето е вътре, не заслужава да го спасяваме.
— Лиско, чу ли?
— Чух, Мокси… Да почакаме Димби с въжето. Макар че въжето няма да ни трябва, защото измислих друг начин.
— Не мисли повече начини!… Няма да спасявам това зло! Димби се появи с въжето и се учуди, че около варела все още се говореше, а не бе взето определено решение. Беше запъхтян, личеше си, че е бързал. Мокси му разказа всичко станало в негово отсъствие — за ритниците по варела, за новите обиди, които му бяха нанесли. Димби спокойно изказа мнение, че във варела се намира някакво зло и че напразно е тичал толкова за спасяването му. Това насърчи Мокси, който заяви на Лиско, че работата е от ясна по-ясна. Освен това Домби добави, че