— И за какво ни е топи трамплин? — запита доволно лисичето.
— И за какво ни е? — повтори Мокси, който вече зяпаше съоръжението и новото лошо предчувствие се зараждаше в душата му.
— За спасителната акция! — тържествено си отговори Лиско. — Един от нас на всяка цена трябва да стъпи върху варела. Той е висок, не можем да го стигнем, но чрез скок ще кацнем на него и готово!…
— Ееей!
— Чудесно!
— Идеално!
— Браво, Лиско! — извика Чими от варела.
Но Лиско мълчеше и докато приятелите му се радваха, ги оглеждаше и сякаш ги претегляше. Мокси, който отдавна имаше лоши предчувствия, престана да се възхищава на идеята, стараеше се да стане незабележим и вече се привеждаше зад гърба на Домби.
— Домби!
— Кажи, Лиско.
— ТИ ще бъдеш!
— Мммоля?
— ТЕБЕ ще изхвърлим!
— Кккак?
— Ще ти обясня… Ела… Застани върху лежащия край на дъската… Стъпи, стъпи на нея, не бой се!…
— Така ли?
— Точно така!
— А Мокси, Димби и аз ще се засилим и ще скочим върху Стърчащия край на трамплина.
— Защо? — поиска да знае Мокси.
— За да го изхвърлим нагоре…
Мълчание.
— Разбрахте ли?
— Добре де — отвърна Мокси. — Къде е Домби?
Домби вече бягаше към гората. Лиско хукна след него и го
върна.
— Защо точно аз — искаше да знае Домби и непрекъснато се дърпаше назад. — Димби е по-лек от мен.. Аз съм дебеличък.
— Но си пъргав — поясни Лиско.
Изтласкан упорито от лисичето, Домби зае мястото си върху лежащия край на дъската.
— Димби!… Мокси! — ечеше гласът на Лиско. — Готови да се засилим!…
— Готови сме! — отвърна Димби.
— Все аз — оплакваше се Мокси. — Най-тревожната работа все на мен!
Той хленчеше, за да не го поставят на дъската.
Лиско, Димби и Мокси се отдалечиха, готови да се втурнат и да скочат върху високия край на трамплина. В този момент Лиско се досети нещо и извика:
— Домби!
— Кккакво?
— Какво ще правиш, като те изхвърлим?
— Ще полетя.
— А после?
— Ще кацна върху варела.
— Аха!
— Гледай да не уцелиш дупката! — предупреди го Димби.
— Лиско, чу ли? — разтрепера се Домби.
— Какво, Домби?
— Той каза, че мога да умеря дупката.
Лиско се почеса и се замисли.
— Малко вероятно е — рече най-после той. — Дупката не е толкова голяма.
— Но все пак… Не е ли по-добре вместо мен да скочи Димби. Забелязал съм, че той по-рядко пада в дупки.
— Не е вярно! — изкрещя Димби. — Падал съм!… Непрекъснато падам в дупки!… Видя ли дупка — право в нея!…
— Лиско! — проплака Домби.
— Какво, Домби?
— Знаеш ли как лъже?
— Пада! — намеси се Мокси. — Двамата сме падали!… Нали, Димби?
— Да.
— Край! — извика Лиско. — Започваме!… Тримата се втурваме едновременно, едновременно скачаме върху дъската!… Домби, ти се изхвърляш смело, колкото може нагоре!… Щом кажа алей! — тогава значи да се приготвите… Кажа ли хоп! — скачаме тримата, после Домби се отхвърля като ракета!.. Внимание!… Алей!… Хоп!
Мокси и Димби скочиха върху трамплина, Домби се вдигна нагоре и полетя.
Тишина. Песента на птичките.
Домби висеше на дъбовия клон.
Приятелите му гледаха и не можеха да повярват.
— А! — окопити се най-напред Мокси.
— О! — съвзе се Димби.
— Какво стана? — заинтересува се Домби, както бе увиснал на клона.
— Питай, че да ти кажа! — почеса се Лиско. — Малко сме пресилили.
— Лиско, защо не скочи и ти? — запита Димби.
— Нямаше нужда.
— Значи ни излъга! — разсърди се Мокси. — Скочихме само ние!
— Иначе нямаше да скочите — отвърна Лиско, загледан във висящия Домби.
— Не е честно! — извика обидено Мокси. — Трябваше да скочиш и ти!
— А бе — Лиско се почеса отново — то и сега го изхвърлихме чак на клона!… Ако бях скочил и аз, щяхме да го търсим из облаците.
Домби изви глава нагоре и зърна част от небето.
— И все пак… къде съм? — поиска да узнае той.
— Спокойно, Домби! — рече Лиско. — На клона си. Висиш.
— Не искам да вися! — изкрещя Домби
— Знам.
— Не ми се виси!…
— Знам де… Ей, много те изхвърлихме!…
— Ама и аз се изхвърлих… доста!
— Защо? — учуди се Лиско.
— За да не попадна в дупката.
— Видя ли? — Лиско се нервира за първи път. — Обърка ни работата!
— Ей, спасявате ли ме? — обади се на всичко отгоре и Чими.
— Трай! — сряза го Лиско — Димби!
— Кажи — плахо се отзова Димби.
— Бягай за въже!
— Забрави ли, че донесох?
— Извинявай, нещо се шашнах.
— Ако искаш, да донеса второ? — енергично предложи Димби.
— Защо ни е второ въже?
— За по-сигурно!
— Аз ще отскоча за второ — предложи Мокси.