Всички гледаха към Лиско.
— Не разбрахте ли какво ще стане? — запита’ той.
— Не.
— Понеже ви е страх да останете, ще вземете другия край на маркуча и ще го отнесете при чешмата.
— Да! — отвърнаха с готовност тримата.
— И ще пуснете водата!
— Ехааа!
— И ще го удавим! — провикна се не без удоволствие Мокси.
— Ще го спасим! — извика Лиско и се обърна към варела. — Чими, чу ли?
— Чакам водата! — изкрещя радостно Чими.
— Хайде, приятели! — обърна се Лиско към тримата. — Към чешмата!
— А ти — тук? Така ли?
— Да.
— Нямаш ум! — упрекна го Мокси. — Това животно ще те изяде!
— Лиско, помисли! — рече Димби.
Лиско се обърна към варела.
— Чими, ще ме изядеш ли?
— Това си е моя работа!
— Млъкни, злодеецо! — изрева Мокси и ритна варела.
— Ритай, страхливецо! — извика Чими.
— Млъкни! — ритна варела и Димби.
— Чудовище! — Домби също ритна варела и падна, но се изправи светкавично и запита дали му има нещо.
— Страхливци! — извика Чими. — Пъзльовци!
— Ти си страхливец! — отвърна му Мокси с ритане на варела. — Не те е страх, защото си вътре!
— А вие ритате, защото сте вън! — засмя се Чими, с което вбеси носачите на маркуча, които яростно заритаха варела.
— Ако не ни бяха пратили до чешмата… (Трас!)
— …да носим маркуча… (Трас!)
— …тогава щеше да видиш… (Трас!)
— …какво щяхме да те направим!… (Трас!)
След като нанесоха последния, най-яростен ритник, Димби, Домби и Мокси бързо понесоха края на маркуча към гората, но преди да влязат в нея, спряха, размениха си няколко думи и се върнаха.
— Приятели, какво има? — запита ги Лиско.
— Довиждане, Лиско! — рече просълзено Мокси. — Дай да те прегърна!
Двамата се прегърнаха.
— Довиждане, приятелю! — Димби отмести магарето и прегърна Лиско. — Щом си глупав да оставаш…
Димби бе изместен от Домби, който също прегърна безразсъдното лисиче с думите:
— А можеше още да поживееш, приятелю!… Ти имаше бъдеще. За теб са писани и романи.
— Дано те видим отново! — пожела Домби отстрани.
— Ако стане нещо, викай! — предложи Димби.
— За да избягаме по-далеч — призна си Мокси.
— Ще извикам — обеща Лиско. — Довиждане, скъпи приятели!… Тръгвайте!
— Понеже трябва да занесем маркуча, нали разбираш? — рече Димби.
— И да го пъхнем в чешмата — рече Домби.
— А аз ще пусна водата — рече Мокси. — Ще отворя крана. Най-после сбогуването свърши. При варела остана само
Лиско.
В този миг лисичето си мислеше колко хубав е светът… Със всичко: бръмбари, пеперуди, пчели, мравки, моксита, димбита и домбита. Лиско си помисли и за своя кратък живот, в който му бе съдено да умира няколко пъти от орли и акули. Помисли си колко много го е страх сега от туй неизвестно същество, което може би е само нищо и никакво вещество или пък антивещество, способно да се превърне във всичко, да се преструва, ако трябва, да се прави на веселяк и в даден момент — ам!… Може би е привидение, може би има привидения, защото нищо не е доказано изцяло, а има и далечни непознати светове, които си нямат друга работа и пращат ли, пращат свои хора по разни поводи, с различни намерения; може би този Чими с извънпланетното име Чимиджимичамиджоми е пратен, за да го отвлече или погълне, сега е модерно да се постъпва така, поне в книгите, но нали книгите отразяват живота?…
— Лиско!
— Кажи, Чими!
— Тук ли си?
— Да.
— Не офейка ли от страх?
— Тук съм, бъди спокоен.
— Аз съм спокоен, но теб… не ти ли е страх?
— Е, малко!…
— Видя ли си приятелите?
— Чими, не обиждай приятелите!… Слушай, сигурен ли си, че знаеш да плуваш?
— Ужасно!… И това ми било приятели!… Пръждосаха се и те оставиха.
— Е, поуплашиха се, но… ще се върнат.
Чими се засмя. Това вещество се смееше особено и нахално.
Абсолютен нахалник, помисли си лисичето. Безкраен!…
— Ха-ха-ха! — смееше се веществото. Така може да се смее само едно вещество.
— Ще видиш! — закани се Лиско.
— Ха-ха-ха!
— И друг път са се връщали.
— Добре де — притихна веществото. — Ще видим!… Защо не пускат тази проклета вода!…
— Все пак внимавай при първата струя!
— Бъди спокоен.
— Е, Чими, ще кажеш ли най-после какво си?
— Чимиджимичамиджоми!… Това съм!
— Умирам от любопитство! — въздъхна Лиско. — Затова съм тук. Страх ме е, но стоя… Разбираш ли?
Никакъв отговор.
— Чими!
Тишина.
— Чимии!
Няма отговор.
Лиско се спусна и удари варела:
— Чими!
— Ехааа! — извика внезапно веществото. — Охааа!
— Какво има, Чими? — извика уплашено Лиско.
— Чудеснооо!
— Казвай!