Куфарът се премести бързо и спря.
— Не толкоз! — каза лисичето и се дръпна назад.
Куфарът се оттегли.
— Така ми харесваш — заяви Лиско. — Каква е тази пръчка?
От радост пръчката се заклати. Лиско заобиколи отдалеч и се озова от другата страна, но куфарът се обърна. Пръчката подскочи и се облегна на него.
— Чудна работа! — зачуди се Лиско. — Куфар и пръчка. За първи път подобно приятелство… А бе тук има някаква тайна, ама да видим!… Пръчко, ела!
Пръчката се изправи и тръгна към лисичето.
— Прекаляваш — отдръпна се Лиско. — Не разбираш от шега.
Пръчката се закова на място.
— Така те искам! — Той се почеса. — Извинявай, нямам доверие на пръчки. Може би си добра пръчка, може би и мислите ти са добри, но… И на куфара нямам доверие. Като го гледам, ми се струва, че е пълен с нещо тайнствено. А вие познавате ли ме?
Пръчката и куфарът се заклатиха.
Лиско се обърна и побягна към гората, където се засрами и започна да си подсвирква.
— На нас ли подсвиркваш? — запита Димби.
— Не — отвърна Лиско. — Изобщо си подсвирквам.
— Къде е куфарът?
— Където му е мястото.
— Според мен мястото на един куфар не е на полянката.
— А къде?
— Навсякъде, но не и на полянката.
— А бе, Мокси, че куфарът е ненормален, ненормален е, пък и пръчката е такава, но ще видим.
— Най-добре е да дойдеш с нас — предложи Домби. — Не бива да си имаш работа с бездомни куфари.
— Това е вярно! — съгласи се Димби. — Всеки възпитан куфар стои у дома си.
— При своя господар! — допълни Мокси. — Според мен това е някакъв съвсем безстопанствен куфар.
— Нищо чудно да е изгонен от къщи — предположи Димби. — Представете си, че не го искат заради лошия му характер.
— Може би сте прави — съгласи се Лиско. — Може би е така, но ще го отворя.
— Лиско, виж!
Докато приятелите му се отдръпваха, Лиско се обърна и видя пръчката. Тя бе застанала до носа му.
„Сега ще става, каквото ще става! — каза си лисичето. — На секундата трябва да решавам: да бягам ли, или да не бягам.“
— Страх ли те е? — извика отдалеч Домби.
— Ннне! — отвърна Лиско, без да сваля поглед от пръчката.
— Можеш ли да я пипнеш?
— Кое? — направи се на ударен Лиско.
— Пръчката!
— Коя пръчка?
— Тази, дето ще ти извади очите!
— Тази, дето е пред мен ли?
— Аха!
— Какво да я направя?
— Можеш ли да я пипнеш?
— Стига да искам.
— Поискай де!
— Защо?… Какво ми е направила?… Тя се разхожда и аз се разхождам.
Лиско започна да се разхожда и да си подсвирква. Пръчката тръгна с него.
— Тя върви с тебе! — обади се Димби.
— Знам — отвърна Лиско, но не посмя да я погледне. — Всеки е свободен да си върви навсякъде. Според мен тази пръчка ей сега ще си продължи в друга посока.
— Кой знае! — подхвърли със съмнение Домби. — Така, като я гледам…
— Какво като я гледаш?
— Не ми се вярва да тръгне на другаде.
— Защо? — поиска да знае Лиско, като се разхождаше насам-натам, но не смееше да погледне към спътника си.
— Една пръчка залепи ли се до някого, край!
— Този път загази здравата — подхвърли Мокси. — Признай си!
Поуплашен, Лиско не издържа и спря. Погледна пръчката и каза:
— Пръчке, аз смятам да си ходя… Ти накъде си?… Ако си натам, аз съм в обратна посока.
Пръчката стърчеше като свещ и мълчеше.
— Можеш ли да я пипнеш? — настоя отново Димби.
— Аз ли?
— Не, вуйчо ми!
— Помниш ли, като ти казах, че мога, но не искам?
— Поискай де!
— Стига да искам.
— Хайде! — подканиха го тримата.
— Но защо да пипам една пръчка, която се разхожда? Какво ми е направила?
— Май че те е страх! — подхвърли Домби.
— Мен ли?
„Сега е моментът“ — мислеше си Лиско.
— Страх те е! — настоя Домби.
„Ако се престраша, ще им затворя устата.“
— Майчице, как го е страх! — извика Мокси.
— Виж! — извика силно Лиско и бързо протегна ръка към пръчката.
Пръчката стоеше кротко до него. Лисичето я погали и дръпна ръката си.
— Видяхте ли?
— Брей, тоя Лиско! — удиви се Димби.
— Видяхте ли как я пипна! — разтревожи се Домби.
— Казах ви, че е луд! — уплаши се Мокси. — Лудите пипат всичко каквото им падне.
— А можеш ли да я вземеш? — запита Димби. — Такава се среща рядко. Желязна!…
Лиско посегна и вдигна пръчката от земята, опипа я, разгледа я, подхвърли я нагоре, улови я, помириса я, пак я подхвърли, завъртя я като перка и извика от радост.
Димби, Домби и Мокси прецениха, че моментът е удобен да се приближат. Най-после любопитството им надделя.