— Сигурно ще ти се падне Ери. Или Кели — казва Уес. — Или може би дори Пам.
— Това добре ли ще е? — питам.
Уес се усмихва и кима.
— Да, те са готини.
— На теб кой се падна? — питам Чарли.
Уес криви устни и поглежда Оливия. И двамата избухват в смях.
— Не е смешно — казва Чарли.
Нищо не разбирам. И не мога да повярвам колко ми е неприятно, че не разбирам. Но после си спомням, че така беше и последните няколко пъти, когато бяхме заедно — винаги имаше някаква шега между тях, от училище или от клуб, която не схващах.
Оливия накрая ми обяснява:
— Чарли прави абсолютно всеки тест за сериала с надеждата да му се падне Джим, защото Джим е най-готиният от всички. Всички обичат Джим.
Тя се кикоти толкова силно, че едва говори, затова Уес довършва вместо нея:
— Но му се пада Дуайт. Всеки път.
— Дори отговарях нарочно грешно на всички въпроси и пак ми се пада той! — вика Чарли. После сочи към Уес. — Той някак го е хакнал!
Поглеждам към Уес.
— Нека позная. На теб се пада Джим?
Той кима.
— Аха.
Поглеждам към телефона, където се е заредил резултатът, и казвам:
— На мен ми се падна Каръл Стилс, агентката на недвижими имоти.
И тримата се взират в мен.
— Какво? Толкова ли е зле?
Оливия накрая поглежда към Чарли.
— Коя е Каръл?
Чарли изглежда изненадан.
— Ами тя беше жената, с която Майкъл излиза известно време. Не участва в много епизоди. Може би към пет?
Сбърчвам чело.
— А колко епизода е сериалът?
— Двеста и един — отговарят всички едновременно.
Сякаш светът се опитва да ми напомня, че съм аутсайдерът тук. Извъртам очи и казвам:
— Връщам се на касата. Ще се видим там.
И дори не изчаквам отговора им, преди да изляза от стаята.
— Ще използвам картата за освобождаване от среща — казвам, когато за последно се обръщам към огледалото.
Както и очаквах, Оливия и Чарли са направо на пода от смях. Буквално се търкалят по пода. Поне Уес има приличието да остане прав, макар че е изпаднал в истерия. След странната случка в магазина искам да им се ядосам, но е трудно, когато съм разсеяна от нарастващия ужас заради предстоящата среща.
Тъй като имам три ката дрехи (обикновени дрехи, нещо като туника и отгоре роба), умирам от жега. И ме сърби. И миризмата на застояло ми подсказва, че това чудо не е виждало бял свят поне от миналата Коледа.
— Ами срещата, уредена от Злите Джо? — пита Оливия. Ръцете ми са още на колана, опитвам се да го разкопчая. — Или от леля Маги Мей? Аз определено бих си запазила тази карта за някоя от тях.
— Да, не се знае какво са ти намислили Злите Джо — казва Чарли и потреперва. — Запази си картата.
— Наистина ли мислите, че ще е по-зле от това? — пита ги Уес, като ме сочи.
Оливия накланя глава настрани.
— Мисля, че тази нощ ще е странна, но безобидна. Аз бих се притеснявала много повече от Злите Джо.
Чарли кима в съгласие.
— Злите Джо са зли.
Вдигам вбесено ръце.
— Ама огледахте ли ме хубаво? Има безброй вероятности тази вечер да се превърне в кошмар!
— Ами ако дойдем да те спасим? Баба каза, че трябва да ходиш на срещите, но не е казвала, че трябва да оставаш до края им — добавя Оливия.
Взирам се в тях с надеждата, че изражението ми е достатъчно заплашително.
— Заклевате ли се да ме спасите?
— Да — казва Оливия.
Чарли поглежда към тавана и потупва с пръст брадичката си.
— Не знам. Това определено ще е против самия дух на играта, Софи. Особено след като леля Патрис така се е постарала да се съобрази с личните ти интереси и предпочитания, когато е планирала тази много добре обмислена среща.
Замерям го с обувката си. Обръщам се към Уес и казвам:
— Ти ще дойдеш да ме измъкнеш, нали?
Той свива рамене и казва тихо:
— Не мога да ти помогна тази вечер. Имам си планове.
Естествено. Не бива да забравям, че има гадже.
— О, да. С Лоръл?
Чарли се обръща към Уес и извива вежда.
— Човече, сериозно ли?
— Сериозно — отвръща Уес с глас, който определено слага край на всички въпроси.
Баба влиза с купчина кърпи и мърмори:
— О, господи!
— Ти си виновна за всичко това, бабо.
Тя хвърля кърпите на леглото, после ме обикаля бавно, цъкайки с език. Прокарва ръка по моята.
— Има нещо зашито в шева — казва тя. Кляка, хваща подгъва и започва да рови из него. — Аха!
И аз започвам да… примигвам.
Примигвам.
Оказва се, че в подгъва на робата са зашити миниатюрни примигващи светлинки.
— О. Боже. Мой — казва Оливия и пак избухва в смях.
Чарли и Уес се гледат изумени.
— Защо са тези светлинки? Не разбирам — казва Уес.
Баба се изправя.
— За да е празнично!
— Ама е огнеопасно! Бабо, да ме отървеш от това! — казвам трескаво.
Тя извива вежда.
— Искаш да използваш единствения си шанс за оттегляне?
Поглеждам към останалите. Уес кима яростно, докато Оливия и Чарли клатят глави и оформят с устни
— Ами май не — промърморвам и се тръшвам на ръба на леглото.
Баба ме прегръща бързо и казва:
— Тази среща не може да продължи дълго. Тези живи сцени на Рождество приключват към девет.
— А и гаджето й сигурно ще трябва да си легне тогава — казва Чарли под нос.
Баба го поглежда през рамо, после се обръща към мен.
— Ще направя бухтички и ще се видим тук след срещата ти. Тъкмо ще има на какво да се посмеем.
Страхотно. Ще трябва да изтърпя тази премяна цели пет часа само за да имат те на какво да се смеят, докато хапват понички.
Баба излиза от стаята. Оливия и Чарли продължават да се взират в примигващите светлинни, сякаш са хипнотизирани от тях.
— Определено ще наминем. Няколко пъти — казва Чарли, щом се съвзема. — И ще направим снимки. Имаш нужда от нова профилна снимка, след като скъса с онзи смотаняк. Мислиш ли, че всички ще святкат така или само ти?
Хвърлям една възглавница към него.
— Без снимки!
Уес взема последната част от костюма ми, която усилено отбягвах досега: украсата за главата. Едва сдържа смеха си, когато я тръшва на главата ми.
— Чакай, мисля, че и на нея има лампички.
Чувам го да натиска някакво копче и се обръщам към огледалото. Наистина, има обръч светлинки около главата ми, точно като ореол.
Лицето на Уес се появява до моето в огледалото.
— Става все по-хубаво и по-хубаво.
Блъскам го в гърдите, той губи равновесие и полита назад със смях.
— Големи сте гадняри — казвам, прибирам полите на робата с цялото достойнство, което успявам да събера, и излизам от стаята, като се опитвам да не се спъна.
На път към кухнята поглеждам колко е часът. Прибирам телефона си и пари за такси в джоба на джинсите си, за да мога да се омета, ако стане нужда. А съм почти сигурна, че ще стане нужда.
Дядо е на двора до къщата, надзирава двама мъже, които разтоварват дърва за огрев близо до задната врата, а баба пише чек на кухненския плот и говори с друг тип, който изглежда на моята възраст.
Връщам се в коридора, за да се скрия. Мигащите светлинки се отразяват в белите стени и направо ме замайват.
— Много ви благодаря за поръчката, госпожо Месина.
— Няма защо. Благодаря ти, че се отзова толкова бързо.
Надничам зад ъгъла. Момчето тъкмо ще се обърне, когато баба го хваща за ръката и го спира.
— На колко си години? — пита тя.
О, господи! Какви ги върши?
— На осемнайсет — отговаря той много объркан.
— А свободен ли си?
Опирам глава на стената и стена.
— Ами… не, госпожо. Имам си приятелка.