И тогава водят животните.
Когато Оливия и Чарли най-сетне се добират до мен на опашката, козата вече е изяла поне пет сантиметра от робата ми и няма никакви признаци, че ще спре.
— Закъсняхте! — казвам през зъби.
Чарли вдига телефона си и преди да мога да се докопам до него, ме снима.
— Ще те убия, Чарли Месина. Мъртъв си. Ти си мъртъв.
Той пише нещо на телефона си, после вдига ръце в жест, че се предава.
— Съжалявам, но Марго ми писа и ми предложи двайсет долара за снимка. Как да пропусна такава възможност?
Харолд решава да се намеси в този момент. Прегръща ме и казва:
— Ще ви помолим да не задържате опашката.
Соча го с палец и гледам към Оливия.
— Виж какво трябваше да изтърпя. — Обръщам се към Харолд и питам: — Защо говориш в множествено число? Да нямаш мишка в джоба си?
Ръката му се плъзга по гърба ми и знам, че се е устремила право към задника ми. Отново.
Освобождавам едната си ръка от бебето, хващам го за предницата на робата и го дърпам нагоре така, че се изправя на пръсти.
— Ако още веднъж се опиташ да докоснеш задника ми, ще те държа долу, докато козата ти изяде гащите, като почне от чатала.
Очите му се ококорват и ръцете му падат настрани.
— Разбрах.
И тогава чуваме ужасяващ звук от козата точно секунда-две преди лампичките на робата ми да изгаснат.
— Май… ами май козата получи токов удар от лампичките ти — казва стъписана Оливия.
Чарли се смее така силно, че май ще се подмокри.
— Не съм виждал по-невероятно нещо.
Пускам Харолд и се обръщам към козата. Едва ли е пострадала сериозно, защото тя отново започва да дъвче края на робата ми.
Преди Чарли да се усети, аз му подавам бебето.
— О! Не! Не! Какво правиш? — вика той, докато аз излитам оттам.
— Ще разкарам тая роба, преди козата да ми е отхапала парче от крака. Майката на бебето е онази със синята блуза ей там. Дай й го и после тръгваме.
Хората на опашката си шепнат и ме сочат, но не ми пука. Не мога да изтърпя и минута повече с Харолд. Или с козата.
Шмугвам се зад яслата, свалям костюма и го подавам на някаква жена, която се опитва да попречи на кокошките да се разбягат.
— Какво е това? — пита тя, объркана.
— Костюмът на Дева Мария. Ще има нужда от малко поправка преди следващата Коледа.
Когато се срещам с Чарли и Оливия близо до паркинга, чувам Харолд да пищи:
— Ти си най-готиното момиче, с което съм излизал, Софи. Обади ми се, ако искаш да излезем пак.
— Е, това е невероятно сладко — казва Чарли.
Оливия ме прегръща.
— Ти си направо трепач. Първо Сет иска друга среща, а сега и Харолд!
Почти сме стигнали до колата, когато чувам тропот по бетона зад нас. Леля Патрис ме преследва.
— Ами сега какво ще правим без Мария? — вика тя през паркинга.
— Не спирайте — казвам на Оливия и Чарли.
Ускоряваме ход, докато накрая направо тичаме.
Когато стигаме до пикапа на Чарли, вече сме се отдалечили доста от леля Патрис.
— Качвай се — вика Чарли.
След секунди вече сме в пикапа и излизаме от паркинга.
— Колко пъти онова хлапе се опита да те стисне за задника? — пита Оливия, щом излизаме на главното шосе.
— Ами толкова много, че не можах да ги преброя! Наричат го Хилядоръкия Харолд. Едно малко момиченце ме предупреди за него още когато дойдохме.
— Хилядоръкия Харолд! — вие Чарли. Поглежда ме в огледалото. — Господи, отдавна не съм се смял така. А и ти изглеждаш много по-добре, отколкото преди няколко дни.
Бузите ми буквално вече ме болят от усмихване. Спомням си, че и Уес ми каза точно това снощи.
— Съгласна съм, изглеждаш много по-добре — казва Оливия. — Липсваше ни.
За пръв път някой от нас споменава колко се бяхме отдалечили един от друг.
— И вие на мен. Благодаря, че дойдохте да ме вземете. Сигурна съм, че сте имали нещо по-приятно за вършене от това да ме спасявате от тази среща.
Оливия ме поглежда объркано.
— Моля те. Радвам се, че ще си с нас цяла седмица.
— Аз пък се радвам, че Грифин вече е извън картинката — казва Чарли. — Тази седмица нямаше да е толкова забавна, ако ни беше зарязала, за да идеш при него.
Свеждам очи. Точно това бе намерението ми преди ваканцията. Всеки път, когато мама искаше да дойдем в Шривпорт за ден или за уикенд, аз обикновено избирах да остана с татко или у Ади, за да мога да бъда с Грифин.
— От доста време не сме били така заедно — казвам аз. И за пръв път, откакто дойдох в къщата на баба, най-сетне усещам, че нещата между нас са наред. — Ако Уес беше тук, щеше да е точно като едно време.
Чарли сумти.
— Какво искаш да кажеш с това? — питам го.
Той клати глава.
— Нищо. Просто не съм фен на Лоръл.
Умирам си да науча повече, но вместо това облягам глава на прозореца и се наслаждавам на пътуване в отсъствието на Харолд.
С баба разчистваме огромната бъркотия в кухнята след яденето на понички след срещата, когато ни стряска почукване на задната врата — предимно защото никой вече не чука, преди да влезе в тази къща.
— Отворено е! — вика баба.
Уес наднича вътре и оглежда стаята.
— Не ми казвайте, че съм ги изпуснал.
Усмихвам му се леко.
— Съжалявам, но Чарли и Оливия си тръгнаха преди десет минути.
Той се изсмива рязко.
— Не тях! Поничките. Моля ви, кажете, че са останали няколко.
Баба слага чиния с последните понички на масата.
— Вземи си, скъпи.
Уес сяда и аз се тръшвам срещу него.
— Рано ти свърши срещата — казвам.
Той свива рамене.
— Твоята също, доколкото чух.
Отпускам глава на масата със стон.
— Нямаш представа колко беше ужасно. Бях между Хилядоръкия Харолд и гладната коза и не бях сигурна, че ще се измъкна жива.
— Чарли ми изпрати пълен отчет. — След малко добавя: — И снимка.
Вдигам рязко глава.
— Не, не го е направил.
Лека, поръсена с пудра захар усмивка играе на лицето му. Уес обръща телефона си и ето ме — потна и зачервена, държа разреваното бебе. Светлинките сияят около мен, а ореолът е клюмнал на една страна. Харолд се гуши до мен, ухилен до уши.
Уес е сложил снимката на дисплея си.
Пак изстенвам.
Той сваля телефона и изяжда последната поничка.
— Значи, знаеш защо моята среща свърши рано, а твоята? Едва девет часът е.
Той пак свива рамене.
— Ами ходихме на вечеря и тя приключи.
Чакам още информация, но той делово изтърсва пудрата захар от пръстите си.
— Утре е ден на Чарли. Имаш ли представа с кого ме е уредил? — питам аз.
Уес събира с ръка пудрата захар около чинията си и клати глава.
— Попитах го, но не иска да ми каже.
Облягам лакти на масата и отпускам глава на ръцете си.
— Ще избере някой от приятелите ни. Ще се забавляваш — добавя той.
Гледаме се няколко секунди, докато накрая казвам:
— Тази вечер осъзнах колко ми е липсвало да бъда тук… с теб, Чарли и Оливия.
Той ме поглежда както никога досега, с някак крива усмивка.
— И ти ни липсваше.
И за пръв път от началото на тази история наистина съм доволна, че съм тук.
Вторник, 22 декември
Сляпа среща № 3
Изборът на Чарли
Нямам търпение да се добера до дъската в кухнята. Колкото и да умолявах Чарли вчера, той не ми подсказа с нищичко с кого ще излизам, или къде ще ходим.
Парти с грозни пуловери 18,30
(Да — трябва да си с грозен пуловер.)
О, толкова ще се забавляваш на това парти — казва баба.
Вади тава с канелени кифлички от фурната. Стаята ухае прекрасно. Смея се, когато прочитам думите на престилката й: „Аз съм профи!“.