— Знаеш ли къде ще ходим? — питам я, после вадя нож, за да й помогна да намаже глазурата.
— Да, у Браунови, съвсем наблизо. Първото им парти беше преди около пет години и сега е традиция в квартала. Ейми раздава награди за най-грозен пуловер и има всякакви игри. Синовете им, Алекс и Брандън, учат заедно с братовчедите ти, затова ще има много хлапета на твоята възраст.
Баба прехвърля намазаните с глазура кифлички на поднос и сякаш по часовник хората започват да се изливат през задната врата.
— Знам, че обикновено все някой идва на закуска, но винаги ли са толкова много? — шепна на баба.
Тя накланя глава.
— Сега са празници. Освен това всички се вълнуват, че си тук.
Челото ми се смръщва.
— Те не идват заради мен.
Баба ми се усмихва леко.
— Разбира се, че е заради теб. За всички нас е истинско събитие, че си тук.
Леля Лиза ме прегръща и ме целува по челото.
— Добро утро, Софи. Чух, че срещата снощи е била интересна.
Правя физиономия.
— Не съм сигурна, че е най-подходящата дума.
Чичо Сал и групата му заемат почти цялата маса. Той е не само най-големият от братята и сестрите, но и с леля Камил имат най-много деца, цели пет. Освен това имат най-много животни, тъй като леля Камил прибира всяко улично куче, което види. Чарли се появява след няколко минути, следван от Сара. Те си вземат столове и успяват някак да се вклинят между другите на масата.
Слагам две кифлички в чиния и влача един стол към масата.
— Значи, трябва да си намеря грозен пуловер за купона довечера? — питам Чарли.
— Да си направиш. И сериозно, колкото по-грозен, толкова по-добре. Обзаложил съм се с Оливия, че моята среща ще мине по-добре от нейната.
Сара го побутва в ребрата.
— Ще се включа в облога. Моята среща е утре и , че пред нея твоята ще прилича на уредената от леля Патрис.
Аз изстенвам силно.
— Ама всички ли знаете за снощи?
— Да, всички получихме снимката. На колко години беше той? На дванайсет? — пита чичо Сал.
Поглеждам кръвнишки Чарли.
— Сигурно ти си я изпратил на всички?
Той вдига отбранително ръце.
— Ами не се сдържах! Като започнах и вече не можех да спра.
— Няма ли някакво уважение към личния живот в това семейство?
Всички на масата отговарят:
— Не.
Чарли се обръща към сестра си.
— А ти защо мислиш, че твоята среща ще е по-хубава от моята? Ти си на петнайсет. Какво знаеш за срещите?
— На мен ми стига да няма никакъв добитък — казвам. — Или бебета.
Сара ми се усмихва самодоволно.
— Ще видиш. Ще е невероятно.
Леля Патрис, чичо Рони и момчетата нахлуват през задната врата. Патрис веднага се оглежда за мен.
След като ме открива, си проправя път през тълпата.
— Сцената на Рождество беше съсипана, след като си тръгна. Просто всичко… се разпадна. Харолд така се потисна, че ти си отиде, че вече не искаше да бъде Йосиф. На козата й стана лошо и оповръща всичко. Бебето Исус не спря да реве.
Оливия се промъква към нас по време на изблика на леля Патрис и сяда до мен, като ме побутва под масата.
— Много съжалявам, лельо Патрис — казвам с най-искрения глас, който мога да докарам.
Тя обаче още се мръщи.
— Знам, че още не си преодоляла Дейв, но все пак това не е причина да съсипваш забавлението на останалите.
— Грифин — казва Чарли.
— Кой е Грифин? — пита тя.
— Ами онзи, когото Софи не може да преодолее — отговаря той.
Хвърлям по него парче от кифлата си.
Леля Патрис изглежда объркана.
— Тогава кой е Дейв?
Чарли свива рамене.
— Представа нямам.
Леля Патрис най-сетне се оттегля, като още размишлява кой е Дейв. Поне вече не ме тормози.
Чичо Майкъл влиза и казва:
— Има нов списък за залозите.
Тази история със срещите се превръща в нещо като финалите на Ен Би Ей. Явно баба вчера е разбрала, че чичовците ми, няколко лели и някои от по-големите ми братовчеди се обзалагат по кое време ще се прибера от срещата. Основната им стратегия е да преценят кой избира срещата, какво ще се прави на нея и колко дълго според тях ще изтърпя кавалера си. Всички залози трябва да приключат, докато се кача в колата на въпросния кавалер.
Баба се прави на подразнена, но подозирам, че и тя участва. Откъде иначе ще знаят кога излизам от къщата?
— Значи, наистина има списък, в който да отбележиш залога си? — питам аз Оливия.
— Да. Груповият чат излезе от контрол.
— И колко хора са в този чат? И защо аз не мога да бъда в него?
Тя изкривява странно устни.
— Ами почти всички. Исках да те добавя, но Греъм каза, че за да запазим състезанието честно, трябва да се погрижим ти да не можеш да оказваш влияние върху залозите. После чичо Рони напълни чата със снимки на кучето си, затова Чарли направи друг групов чат, без него, в който гласувахме дали да го изритаме. Накрая чичо Майкъл реши да направи списък на облозите.
Банкс, синът на чичо Сал, се навежда напред и казва:
— Това е като онези бланки за облози за Суперкупата. Поглеждам към Оливия.
— Тази история излиза от контрол.
Тя кима към чичо Сал.
— Дори не знаех, че той може да изпраща съобщения, а вече ми напълни телефона.
Чичо Сам се смее.
— Радвам се, че минахме към списъка. Нямаше да изтърпя още една снимка как кучето на Рони си ближе задника.
Телефонът ми вибрира на масата и аз го поглеждам. Сърцето ми подскача, когато виждам името на Грифин. Сякаш знае, че току-що сме говорили за него. Чарли изниква зад мен и поглежда екрана.
— О, не. Никакви задници днес.
Опитва се да грабне телефона, но аз го дърпам бързо. Облягам се в стола и отварям съобщението. Това е снимка, на която сме със Сет, Оливия и Дрю на първата ми среща. Скупчили сме се пред огромния картонен снежен човек. Снимката е направена точно след боя със снежни топки.
ГРИФИН: Някой ми я изпрати. Този тип, който я е качил, е написал: „Надявам се останалите й срещи да са гадни“.
Преди да измисля какво да отговоря, Грифин изпраща още едно съобщение.
ГРИФИН: Може би не очаквах да тръгнеш по срещи толкова скоро. Знам, че прецаках нещата. И съжалявам. Не мога да те гледам с този тип.
— О, не — казва Чарли над рамото ми. Този път успява да грабне телефона ми. — Той няма да ти вменява вина. Нали той искаше да скъсате.
Чарли започва да пише нещо на телефона ми. Аз се опитвам да си го взема обратно.
— Какво пишеш?
Пронизителният ми глас отеква в кухнята, но никой не ми обръща внимание.
— Ами казвам му това, което ти трябваше да му кажеш преди дни.
Когато Чарли ми връща телефона, знам, че съобщението вече е изпратено. И когато прочитам какво е написал, бузите ми порозовяват от смущение. Чарли подробно е написал какво да завре Грифин в някои от телесните си части.
Взирам се в телефона си, докато баба ме бута към коридора.
— Върви да се облечеш. Идваш в магазина с мен, защото Оливия има някаква работа с майка си тази сутрин. Ще спрем по пътя да ти намерим какво да облечеш довечера.
Повечето от роднините излизат от кухнята след закуската. Чарли спира до задната врата и вика:
— Да си готова в шест и половина!
Още се взирам в телефона, докато влизам в стаята си, но Грифин не отговаря. И нищо чудно.
С баба сме на път за магазина, когато мама се обажда.
— Здравей, скъпа, как си? Явно си оцеляла след снощната среща?
Усещам, че се опитва да говори ведро, но е изморена. И притеснена.
— Беше ужасна, но какво друго може да се очаква от леля Патрис? Как е Марго?
Мама замълчава.