— Добре е. Държи се.
Опитвам се да говоря, но сякаш нещо е запушило гърлото ми. Накрая питам:
— Какво става? Какво не ми казваш?
— Ами кръвното й налягане е малко високо според лекаря, а и тези отоци… Имаше и контракции, но й дадоха магнезий, така че ще се оправи. Не се тревожи! Всички я наблюдаваме внимателно!
Мама звучи твърде ентусиазирано, което ме кара да се усъмня.
— Тя наистина ли ще е добре? А бебето?
— Да, скъпа. И тя, и бебето са добре. А ти? Ако се налага, мога да сложа край на тази история със срещите. Не искам да си мисля, че си нещастна там.
Ха, последното, което искам сега, е да се тревожат и за мен.
— Не, всичко е наред. Така се разсейвам. Казвам си, че ще имам какво да разказвам след време.
Мама се смее тихо.
— Е, обичаме те. Много.
— И аз ви обичам. Кажи на Марго да ми пише, когато може.
— Ще й кажа, скъпа. Тя сега спи, но знам, че ще се зарадва да разбере какво става с теб. Много се забавлява със снимката, която Чарли й изпрати снощи.
Поне да има някаква полза от всичко това.
Сбогуваме се и аз затварям точно когато спираме на паркинга.
— Колко са зле? — пита баба.
— Какво?
— Марго и бебето. Майка ти се държи, сякаш не съм родила осем деца. Мисли си, че съм твърде крехка, за да науча какво точно става там.
Въздъхвам.
— Ами кръвното й налягане е твърде високо и много е отекла. Има и контракции, но се опитват да ги спрат.
Баба кима.
— Е, това е добре. Изумително е какво могат да направят лекарите! Знам, че всичко ще бъде наред!
И аз разбирам откъде мама е наследила дарбата си за фалшив ентусиазъм.
Вървим из магазина и се насочваме към секцията за украси, като обсъждаме какво ни трябва, за да направим най-ужасния пуловер на всички времена. Баба откри тази сутрин стар червен пуловер в едно чекмедже, затова ни трябва само украса.
Тя вдига пакет със сребърни гирлянди.
— Какво ще кажеш за това? Можем да ги залепим със силикон по раменете на пуловера?
О, господи!
Тя ме поглежда.
— Софи, трябва да е кичозно.
Кимам и тя започва да хвърля в кошницата ни какво ли не — от панделки до цветни пухени пръчки и нещо рошаво, което прилича на топка памук. Виждам дяволити искри в очите й.
— Когато приключа с този пуловер, няма да имаш никаква конкуренция.
Отмятам глава назад и се взирам в тавана.
— Точно от това се страхувам.
Тръгваме към касата, когато кошницата ни вече е почти пълна, но тя внезапно спира.
— О! За малко да забравя. Джиджи има нужда от някои неща. — Вади листче от чантата си и аз разпознавам ситния почерк на прабаба си. — Ще може ли да ги вземеш? Аз ще се наредя на опашката. Ще ги оставим в старческия дом по пътя за магазина.
Прочитам листчето и пребледнявам, когато виждам „памперси за възрастни“. Щом събирам всичко, тичам през магазина, понесла купчината, възможно най-дискретно. Баба тъкмо разтоварва нещата за пуловера ми на лентата и разговаря с касиера.
Стигам до нея точно когато тя го пита:
— А имате ли някакви планове за Бъдни вечер? Търся кавалер за внучката си!
Какво.
Прави.
Тя.
— Е — казва той, — мои приятели ще правят парти, но още не е съвсем сигурно…
Очите му се отклоняват към мен и към стоките в ръцете ми. Втренчва се в крема за хемороиди.
— О, ето я и нея! Това е моята внучка Софи — казва баба, после поглежда към табелката на ризата му. — Софи, това е Дейвид.
Стоварвам всичко на лентата и поглеждам баба.
— Аз ще те чакам в колата.
Точно преди да напусна магазина, я чувам да казва:
— Е, ако не се получи с партито на приятелите ви, отбийте се в „Цветя и подаръци“ и питайте за Софи.
С Оливия се спотайваме в дъното на оранжерията в обедната почивка, ядем сандвичи, които леля Лиза ни приготви. Оливия си пише с Дрю, на лицето й има усмивка. И със срам трябва да призная, че й завиждам.
Чух се няколко пъти със Сет, но още сме в онази начална смущаваща фаза на общуване. Липсва ми това да имам по-задълбочена връзка с някого. Вече говорих с Ади два пъти днес, веднъж сутринта, за да й разкажа за снощната среща, и после пак, след като е била публикувана снимката ми със Сет.
Така че, вместо да се предам и да пиша на Грифин, аз пиша на Марго.
АЗ: Как си?
МАРГО: Добре?
АЗ: Не ме лъжи. Мама ми се обади тази сутрин.
МАРГО: Е, хубаво. Точно сега не е много добре. Не само че се тревожа за бебето, но и мама, татко и родителите на Брад ЩЕ МЕ ПОДЛУДЯТ.
Така искам да й кажа колко се притеснявам за нея и бебето. Но не това има нужда да чуе сега.
АЗ: Защо не кажеш на мама, че искаш от нейната зеленчукова супа? Знаеш, че ще я готви с часове. А майката на Брад не плетеше ли, или шиеше? Кажи й, че искаш да направи нещо специално за бебето. Трябва да им намираш работа.
МАРГО: Права си. Задръж така, заемам се.
Вече съм на половината на сандвича, преди Марго да ми пише пак.
МАРГО: Получи се! Татко ще закара мама до магазина, макар че супата вероятно ще е гадна, защото сега не мога да ям много неща. А Бил ще закара Гуен до магазина, за да купят материали за одеялце, макар че тя вече направи поне десетина.
АЗ: Видя ли! Гений съм.
МАРГО: Каква ще е срещата довечера?
АЗ: Парти с грозни пуловери с някого, когото Чарли ми е уредил.
МАРГО: Изпрати ми снимки! И не ме карай отново да подкупвам Чарли.
Продължаваме да си пишем и аз й разказвам за ужасната си среща с Харолд и как баба постоянно се опитва да ме уреди с всеки срещнат, като всеки път успявам да се изложа тотално. Точно преди обедната почивка да свърши, аз пиша:
АЗ: Опитвам се усилено да не се тревожа за теб и за бебето.
МАРГО: Аз също, Соф. Аз също.
Тълпата тази вечер у баба е много голяма. Ще е по-лесно да кажа не присъства. Оливия е облякла вероятно най-нелепото нещо, което съм виждала през живота си; все едно е взела малка, напълно украсена елха (заедно със светлинките), разрязала я е на две и после я е залепила на предницата на пуловера си.
Леля Лиза и някои от братовчедите помагат на баба да довърши моя ужасен пуловер. Макар че пуловерът на Оливия все пак е тематичен, моят е пълен хаос. Има панделки, гирлянди, лентички, орнаменти и бог знае още какво, залепено със силикон на всеки възможен сантиметър. Този пуловер вероятно ще тежи поне десет килограма.
— Готова ли си? — пита Чарли от коридора, точно преди да влезе.
Всички се втренчваме в пуловера му.
— Чарли, този елен… повръща ли? — пита баба.
Чарли влиза в стаята с разперени ръце и показва хубаво пуловера си. Близо до дясното рамо има парче кафяв филц, което е изрязано във формата на предната половина на елен с широко отворена уста. Всевъзможни бонбони са залепени по остатъка от пуловера, сякаш еленът ги повръща.
— Не е ли страхотен! — казва той. — Чакайте само да видите пуловера на Джъд.
— Кой е Джъд? — питам точно когато Оливия пищи:
— Кажи, че не си я уредил с Джъд!
— Защо? — пита Чарли, изглежда объркан. — Джъд е забавен.
— Джъд е противен. Освен това е идиот — казва Оливия.
Сядам немощно на леглото и поглеждам към нея.
— Колко противен? Налага ли се да използвам правото си за отменяне на среща?
Баба се изправя и ме поглежда.
— След като хвърлихме толкова труд по пуловера?
Чарли влиза навътре в стаята.
— Джъд е готин. И ти казвам, запази картата си за Злите Джо.
Баба цъка с език.
— Казах ви да не ги наричате така.
— Знам — отговаря Чарли, после ме дърпа и ме влачи през стаята. — Джъд е долу. Ела да се запознаете.
Следвани от цялата ни свита, ние тръгваме към кухнята, където чака Джъд. Той е с гръб към нас и ни поглежда дяволито през рамо, чака Чарли. Чарли застава до него, явно са го репетирали, и после бавно се обръщат заедно, с прилепени рамене.