Преди да се усетя, Джъд вече е с портокала и се обръща към мен.
— Идвам, Софи! — казва той и ме дърпа към себе си.
Извръщам глава настрани, за да се опитам да приближа брадичката си към портокала. Джъд е едър тип и при толкова труфила по моя и неговия пуловер не можем да се приближим достатъчно. Накрая успявам да завра портокала под брадичката си. Джъд се отдръпва бавно и аз се обръщам към Уес.
И се поколебавам.
Той извива вежди и накланя глава настрани, сякаш ме предизвиква. Защо така се притеснявам да се доближа до него? Познавам го от цяла вечност.
Чарли скандира името ми и аз просто действам. Прегръщам го през раменете, дърпам го към себе си и накланям глава. Той също ме прегръща и се притискаме един към друг. Усещам как успява да стисне портокала с брадичка и понечвам да се отдръпна. Но явно съм избързала. Портокалът се изплъзва. Уес се притиска към мен и го спира точно под ключицата ми, където той се е заклещил между една лъскава червена панделка и фигурка с Дядо Коледа.
— Е, това е смущаващо — казва той и вдига очи към мен, притиснал с буза портокала към гърдите ми.
Изглежда адски нелепо. Започвам да се хиля и поглеждам към другия край на стаята, където портокалът на възрастните се движи бързо по колоната, после поглеждам надолу към Уес.
— Не можем да оставим старците да победят! Овладей този портокал!
Той започва да търкаля портокала по лицето си, за да го докара до брадичката си. Портокалът се търкулва към рамото ми, после по ръката ми. Уес ме обикаля приклекнал, тъй като е много по-висок от мен, и аз се изправям на пръсти, за да надигна рамото си към брадичката му.
— Спри да шаваш! — казва той.
— Никак не те бива! — отвръщам.
Чарли е до нас, опитва се да инструктира Уес, но Уес успява само да търкулне портокала по ръката ми, после го връща до рамото ми, докато той не стига доста близо до едната ми гърда.
— Разкарай този портокал от мен — казвам.
Най-сетне той успява да го захване на правилното място. Притиска ме към себе си за последно и се обръща.
Предава го лесно на Лоръл и тя се обръща към човека зад нея.
Уес ме поглежда през рамо и сърцето ми бумти. Взираме се няколко секунди един в друг, преди той да се извърне.
Когато побеждаваме големите, Джъд ме сграбчва и ме завърта.
Госпожа Браун отново призовава за внимание заради следващата игра.
— Ще избера шестима младежи и шестима от възрастните.
Аз се оказвам една от късметлиите — Джъд подскачаше като маниак и ме сочеше, докато госпожа Браун не ме избра. Тя ми подава правоъгълна кутия за салфетки. За дъното й е закачена дълга панделка. Разклащам кутията и тя трака. Пълна е с топки за пинг-понг.
Дори не мога да си представя за какво е всичко това.
— Такааа. Всеки ще връзва панделката на кръста си така, че кутията да се озове точно над задника му с отвора навън.
Оливия ми помага да вържа кутията правилно. Забелязвам, че Чарли и Уес също са избрани за тази игра. Оглеждам се за Лоръл, но не я виждам никъде.
Уес стои с вдигнати ръце, за да може Чарли да върже кутията на кръста му. Тениската му май е по-опъната на бицепсите, отколкото едно време — сигурно тренира. Изглежда… добре.
Веднага прогонвам тази мисъл. Защо обръщам внимание на бицепсите на Уес?
Госпожа Браун пляска няколко пъти с ръце.
— Добре, когато извикам „Старт“, започвате да танцувате и да тресете задните си части, докато всички топки не изскочат от кутията.
Клатя глава към Оливия и оформям с устни: „Не!“.
Тя се смее, кима и оформя с устни: „Да!“.
Музиката пак започва и госпожа Браун крещи:
— Старт!
И тогава всички започваме да се движим. Скоро установявам, че подскоците няма да свършат работа, затова започвам да се клатя настрани. В общи линии изглеждам, все едно съм се заклещила в центрофуга.
Трябва да ми е унизително, но по някаква причина не е.
Чарли заема някаква откачена поза с ръце на пода и задник във въздуха и клати дупето си насам-натам. Топките му хвърчат във всички посоки. Уес като че ли среща същите трудности като мен. Приближава се, като движи хълбоци напред-назад.
— Не си ли доволна, че дойде? — надвиква музиката.
— Още не съм сигурна! — отговарям.
— Хайде да си помогнем. Подай ми ръка. Аз ще те наклоня и да се надяваме, че всички ще излетят.
Подавам му дясната си ръка и се накланям назад. Той ме държи през раменете, докато аз треса бедра.
— Ама вие мамите — казва една по-възрастна жена, която подскача нагоре-надолу, все едно е на пого стик.
— Тя каза да танцуваме и ние танцуваме! — отговаря Уес.
Чарли идва зад нас и крещи:
— Кажете зелеее!
Още снимки.
— О, Марго много ще ги хареса — казва Чарли.
Извъртам очи, Уес се смее.
Когато кутията ми вече е празна, казвам на Уес:
— Добре, твой ред е.
Сменяме позициите и след секунди аз съм над него. Продължаваме да се тресем и вече сме доста задъхани.
— Трябва да си го върнем някак на Джъд — казвам на Уес, понеже Джъд някак успя да номинира и него за тази игра.
Той извива вежди и ме придърпва към себе си.
— Когато приключим, пъхни телефона ми в задния джоб на Джъд.
Поглеждам бързо към Джъд, преди да се обърна пак към Уес.
— Защо?
— Ами нали искаш да си го върнем. Намислил съм нещо.
След още малко въртене и последните топки изскачат, но една възрастна двойка вече ни е победила. Докато развързвам кутията от кръста си, Уес ми подава телефона.
— Просто го пъхни в джоба му.
Клатя глава.
— Не, няма начин.
Той извърта очи.
— Хайде де! — Слага ръце на раменете ми, после ме завърта с лице към Джъд, който говори със сина на госпожа Браун, Брандън. — Панталонът му е широк, няма да усети.
Мина доста време, откакто съм участвала в погаждане на номер. Поемам си дълбоко дъх и тръгвам към Джъд.
— Здрасти — казва той, когато спирам до него. — Познаваш ли Брандън?
— Благодаря, че ме поканихте на купона — казвам.
Приближавам се до Джъд и слагам ръка на раменете му, сякаш искам да му доверя някаква тайна. Както и се надявам, той се навежда към мен.
— Знаеш ли къде е тоалетната? — питам.
Плъзгам телефона на Уес в задния му джоб точно когато се обръща и ми сочи коридора в другия край на стаята.
— Надолу по коридора, втората врата вдясно.
Кимам, нелепо ухилена до уши, и тръгвам натам, като се отклонявам веднага щом той отново се обръща към Брандън. Когато се връщам при Уес, Чарли и Оливия вече са с него.
— Е, какво следва? — питам аз.
Уес се хили.
— Ами извади си телефона и ми се обади.
Не знам дали Оливия и Чарли знаят какво ще става. Откривам номера на Уес и набирам.
— Какво ще стане сега… — Прекъсва ме силен звук като от тромба.
Почти всички около Джъд се стряскат, а той подскача като онези анимационни котки, които търчат така бързо, че козината им остава зад тях.
Невероятно е наистина колко високо подскочи.
Тромбата продължава да звучи. Джъд се хваща за задника, опитва се да разбере какво става.
— Ами вероятно вече можеш да затвориш — смее се Уес.
— О, да!
Поглеждам екрана и натискам червения бутон. Не мога да спра да се кикотя, докато гледам Джъд.
— Този майтап не остарява — казва Чарли.
Предполагам, че вероятно са погаждали този номер и на него.
Джъд вади телефона от джоба си и поглежда екрана. Тръгва към нас, като размахва телефона на Уес, и казва:
— Хубав номер, Софи!
Оливия се навежда към мен и натиска името на Уес на телефона ми. Тромбата зазвучава отново и този път едва не запраща Джъд на пода. Всички се превиваме от смях.
— Какви ги вършите?
Обръщаме се и виждаме, че Лоръл стои зад нас с кръстосани на гърдите ръце.