— Ами просто се майтапим с Джъд — казва Уес.
— Да, просто не устояхме — добавя Чарли.
Тя върти очи.
— Не знам защо постоянно трябва да се държиш като хлапе.
С Оливия се споглеждаме крадешком. Дали наистина е малко детинско? Може би. Но е забавно. А и Джъд никак не се свени да ни погажда номера, така че какво…
Уес не й отговаря.
— Готов ли си да тръгваме? — пита тя.
Госпожа Браун вече се готви за следващата игра. Стаята все още е пълна, музиката все още свири, масата все още е отрупана с храна. Купонът изобщо не е към края си.
Той клати глава.
— Не съвсем.
Тя го поглежда лошо.
— Мия ми писа. На парти е в центъра и тъкмо са се появили много хора, които познавам от университета. Иска да отидем там.
Уес поглежда към нас, преди да й обърне гръб.
— Не искам да вися с хора, които не познавам.
— Е, и аз не искам да вися на някакво гимназистко парти.
Раменете на Уес се сковават. Не е нужно да го поглеждам, за да разбера, че е вбесен. Ние с Чарли и Оливия би трябвало да се махнем, но не помръдваме.
— Аха, гадно е, че трябва да висиш с , с които си висяла допреди пет месеца — сопва й се Уес.
Лоръл извива вежда към него.
— Е, явно ще трябва да ида сама.
Той кимва.
— Ще трябва.
Взират се един в друг няколко секунди. Тя се завърта и си тръгва.
Сряда, 23 декември
Сляпа среща № 4
Изборът на Сара
Главата ми е замаяна, когато се събуждам. Късчета от един много реалистичен сън още витаят в мен и изминават няколко минути, преди да ги отделя от реалността. В съня всички момчета се появяват в къщата на баба, за да ме изведат на среща. Като някакъв зомби апокалипсис е, само че те не са мъртви.
Потрепервам и отмятам завивките, надявам се, че един душ ще прогони кошмара. Слизам после долу и чувам шум от кухнята. Но този път обичайните пръсти на страха не забиват нокти в мен. Вместо това се чудя дали братовчедката Франи е успяла да убеди леля Келси да й позволи да гледа „Кошмари по Коледа“ — не спираше да говори за това на закуска предния ден. И дали Оливия и Чарли знаят какво е станало с Уес и Лоръл?
Да, наистина искам да науча отговора на този въпрос.
Джъд е първият човек, когото виждам, когато влизам в кухнята.
— Как си, Софи? — вика той от мястото си до Чарли на една от допълнителните маси. Другите членове на семейството се размотават из кухнята и дневната с чаши кафе и чинии със закуска. Джъд все още е с пуловера от снощи, но явно е изял всички бонбони, защото вече само опаковките летят от задника на елена.
Отивам при тях и соча към гърдите му.
— Май са те обрали.
Той поглежда надолу, после отмята глава назад и се смее така силно, че привлича вниманието на останалите ми много шумни роднини.
— Не. Просто малко огладнях снощи. В къщата на Чарли буквално няма никаква храна.
Чарли го блъска по рамото.
— Човече. Имаме храна.
Баба е сервирала закуската като на шведска маса, затова си вземам чиния и чакам на опашката до плота. Носи се аромат на бекон, канела и кафе и устата ми се пълни със слюнка.
Четирите дъщери на леля Келси седят на столове до стената и лицата им са омазани с глазура.
— Здрасти, Фран — викам аз. — Как беше филмът?
Тя се ококорва насреща ми. Навежда се напред в стола си и казва съвсем сериозно:
— Беше много стлашен.
Още не може да казва „р“ и искреността й е най-сладкото нещо, което съм чувала.
Точно преди да си напълня чинията, виждам, че Сара се промъква през задната врата и започва да пише на дъската. Всички в стаята замлъкват, дори бебетата, сякаш цяла сутрин са очаквали точно този момент.
И вероятно са го очаквали.
Сара приключва и се обръща към нас.
— Аз ще победя — казва тя.
Подземна Коледа
20,00
Официално облекло
(Ще дойда по магазините с теб!)
— Няма начин да й уредиш среща на Подземната Коледа — казва чичо Майкъл. — По дяволите, опитвам се да намеря билети за това, откакто дойдох в града!
— Каква е тая Подземна Коледа? — пита леля Патрис.
Малко съм облекчена, че леля Патрис не е чувала за нея, но единственото, за което мога да мисля сега, е: ОФИЦИАЛНО ОБЛЕКЛО.
— Обясни каква е тая Подземна Коледа, Сара — казва баба.
Днес е с престилка, на която има картинки на шпатула, бъркалка за яйца, лъжица и точилка и думите: „Избери си оръжие“.
Сара потърква ръце, явно се наслаждава на вниманието.
— Ами Подземната Коледа е просто най-голямото, най-якото парти, което този град някога е виждал. Регионалният съвет по изкуства го организира и се случва през една година, защото планирането е много сложно. Родителите на моя приятелка държат един от ресторантите, които се занимават с кетъринга. Соф, направо ще си смаяна.
— Това е доста лудо парти, Сара. На колко години е кавалерът й? Сигурна ли си, че е подходящо събитие за братовчедка ти? — пита чичо Чарлс и я поглежда сериозно.
Тя слага ръце на кръста си.
— Тате, тя е почти на осемнайсет. Леля Патрис я уреди с гимназист първа година. Аз пък й намерих студент първа година.
Извивам вежди. Диво парти? И ще излизам с колежанин?
Всички започват да говорят едновременно. Аз се тръшвам до Чарли, Джъд и Оливия.
— Човече, Сара ти видя сметката — казва Джъд.
Чарли го удря отново по рамото.
— Човече, аз я уредих с теб, обвинявай само себе си!
Джъд примигва и аз не мога да сдържа усмивката си.
Оливия взема чинията си и тръгва към мивката.
— Софи, какво ще облечеш?
Когато бяхме малки, често си играехме в дрешника на леля Камил, който беше пълен с шапки, официални рокли, ръкавици, обувки с високи токчета и каквото ви дойде на ума. Обличахме се и леля Камил ни поднасяше чай и сладки. Много ми харесваше, но на Оливия й харесваше още повече.
— Нямам представа — отвръщам.
— О, направо ме е яд, че не мога да дойда и аз — казва тя.
И тогава ми просветва — няма да имам подкрепление за тази среща.
— Значи, никой от семейството няма да е на партито довечера?
Всички мълчат и аз отпускам глава на масата. Сара минава и прокарва ръка през дългата ми коса.
— Не се тревожи, Соф. Момчето ще е супер готино. Ще си изкараш страхотно.
— Супер готино момче, което по една случайност е свободно, за да те заведе на най-якото парти на годината — смее се Чарли. — Звучи много интересно.
Сара се хили.
— Само почакай и ще видиш.
Обаждам се на Ади още щом къщата се изпразва след закуска. Тя също като Оливия няма търпение да ме издокара за вечерта.
— Имам идеалната рокля. Габи я облече на бала миналата година и знам, че ще ти стане. А ако не ти стане, Марин сигурно ще има нещо подходящо. Тя винаги ходи на купони на нейното сестринско общество.
Ади има две сестри, затова в къщата им няма недостиг на дрехи.
— Добре, може да дойда, ако успея да се измъкна от работа.
Говорим още няколко минути. Умирам си да попитам за Грифин, но не го правя. Обещавам да й се обадя по-късно, после скачам под душа. Когато излизам, Марго е нападнала телефона ми.
МАРГО: Подземна Коледа!
МАРГО: Не съм сигурна, че си готова за това парти.
МАРГО: Там ще има голи хора. Много кожа. И голота.
Едва успявам да си подсуша ръцете, за да й отговоря.
АЗ: Как така ще има голи хора???
МАРГО: ГОЛИ. С малко или никакви дрехи. С Брад ходихме на едно такова парти преди няколко години и имах чувството, че очите му ще изскочат от главата.
А по голите хора обикновено има храна. И се очаква да я ядеш!