АЗ:????????????????????
МАРГО: Какво!?!?!?!?!?
Оливия чука на вратата и едва не изпускам телефона.
— Побързай — вика тя от коридора. — Баба ни даде свободна сутрин, за да ти намерим рокля!
Увивам се плътно с хавлията и отварям вратата.
— Знаеше ли, че ще има голи хора на партито довечера? С храна по тях?
Тя се кикоти.
— Не мога да тръгна веднага. Дай ми минутка.
После затварям вратата. Обличам се бързо и суша косата си само колкото да не ми капе по гърба.
Оливия се е изтегнала на леглото ми, когато излизам от банята.
Обръща се и ме поглежда.
— Доколкото разбрах, ще има момчета и момичета с костюми. Съвсем миниатюрни костюмчета, които са съобразени с темата на вечерта. А после някои от тях се излягат на масите и върху тях подреждат храна като на поднос. Целта е хората да бъдат шокирани. Много е скандално.
— О, аз ще се шокирам със сигурност — отвръщам. — Хайде. Ади казва, че сестрите й имат рокли, от които може да си избера!
Тя скача от леглото.
— Идеално. Само да вземем Сара и тръгваме.
След няколко минути вече сме в колата ми и се движим по 1-20 към Миндън.
Оливия започва да се смее на нещо, което вижда в телефона си.
— О, Чарли е качил наистина безценна снимка!
Сара се навежда напред от задната седалка.
— Всички сте много сладки!
Оливия вдига телефона, за да мога да я видя, и аз едва не излизам от пътя. Това е една от снимките, които Чарли направи, докато с Уес танцувахме и се опитвахме да изпразним кутиите от топчетата. Само че на снимката не личи точно какво правим. Изглежда, сякаш Уес ме е наклонил назад и двамата се заливаме от смях.
— Досега четирима души са тагнали Грифин в коментарите — казва Сара.
Оливия се смее.
— Добре!
Искам да си ударя главата във волана. Тази сутрин получих още съобщения, които казват едно и също: „Направих грешка“ и „Моля те, говори с мен“. Предполагам, че снимката го е вбесила.
— Грифин иска да се съберем — казвам аз. — Не спира да повтаря, че е направил грешка и че всъщност не иска да късаме.
Оливия се обръща на седалката си и ме поглежда.
— А ти какво искаш?
Започвам да въртя глава, за да се отърва от напрежението във врата си.
— Просто не знам дали наистина го мисли, или просто е реакция на това, че ме вижда с други момчета.
Оливия дъвче долната си устна.
— А ще се видиш ли с него, когато отидем в Миндън?
Свивам рамене.
— Не знам. Част от мен си мисли: „Хайде, иди и приключвай с това“. Трябва да се изясним. Но не съм сигурна дали мога да се справя с това. Все си мисля колко разочарован беше, когато разбра, че няма да съм у Марго. Защо всичко ще се промени толкова бързо?
— Е, мисля, че имаш отговор на този въпрос — казва Оливия.
— Трябва да довършиш срещите, Софи! — добавя Сара.
Пътуваме няколко минути в тишина и после телефонът ми започва да звъни.
— Господи, пак ли е Грифин? — питам, докато Оливия проверява телефона ми.
Тя се смее.
— Не, Сет е. Пита дали ще излезеш утре с него на обяд, тъй като ти било свободен ден.
Преди да отговоря, тя отключва телефона и прокарва пръст по екрана, за да прегледа чата ми с него.
— Ами той ти пише, а ти го игнорираш.
— Не е вярно. Просто се случиха много неща! — Поглеждам я. — Освен това не си ли чувала за лично пространство?
Тя извърта очи.
— Игнорираш го.
— Както и да е. Кажи му, че с удоволствие ще обядвам с него.
Знам обаче, че не бих отговорила така, ако Оливия не ме бе накарала да се почувствам гузна, задето не му обръщам внимание.
Оливия си пише с него няколко минути и после пак започва да се смее.
— Какво казва?
— Ами сега ти пише Джъд. Отправя предизвикателство.
— Джъд с акащия елен ли? — пита Сара.
— Да, същият — отговаря Оливия.
— Какво е предизвикателството? — питам аз.
— Ами има списък с неща, които иска да направиш, докато си на Подземната Коледа. Но ще трябва да имаш снимков материал за доказателство. Каза, че щяло да е като лов за съкровища.
Джъд определено е откачен.
— Ами да чуем.
Оливия буквално не може да чете от смях.
— Добре, първо, и цитирам: „Видео как ядеш храна, която е била върху голата кожа на някого. Бонус точки, ако е била на задник“. Казах, че цитирам.
Отмятам глава назад.
— Плаши ме фактът, че подобни неща са възможни.
— О, така ми се иска да дойда с теб — казва Оливия.
Сара въздиша.
— И на мен.
— Изглеждаш страхотно — казва Ади, когато се завъртам пред огледалото, закачено на вратата на дрешника.
Роклята е невероятна. Не знам от какъв материал е, но е мека и ми пасва като втора кожа. Дълга е чак до пода и е с някакъв метален цвят, който леко сияе и искри, когато улавя светлината.
— Но спри да я дърпаш нагоре — казва Оливия. Роклята е без презрамки и аз постоянно имам чувството, че ще се смъкне. — Никъде няма да отиде.
Ади ми подава чифт обувки с токчета и аз ги обувам. Тя дойде с нас при баба, за да ми помогне да се приготвя. Не бях осъзнавала колко много ми липсва, докато не отвори вратата. Беше приготвила пет-шест рокли за мен от гардеробите на сестрите си, но щом погледнах втората, веднага разбрах, че ще бъде тя.
— Сигурна ли си, че Габи няма да има нищо против? — питам.
— Да, напълно.
Чувам щракане, някой прави снимка. Обръщам се и Оливия вдига ръце.
— Спокойно. Само ще я изпратя на Марго.
— И всички други от семейството ще я имат до десет минути.
— Е, поне тази рокля не святка — казва Оливия. — Добре де, виновна съм, може и без да искам, да съм я публикувала.
Усмивката й ми подсказва, че не е, без да иска.
— Оливия!
Грабвам телефона й. На снимката роклята се вижда в гръб, но е също толкова красива, както и отпред. Решихме да си пусна косата и Оливия я оформи на вълни. На снимката лицето ми е извърнато настрани и аз гледам в огледалото, затова се виждам само в профил. Светлината от прозореца се излива вътре и кара роклята да сияе.
— Виж колко си красива — казва тя.
Не мога да не се усмихна. После виждам надписа: и простенвам.
— Господи, Див? Пепеляшка? Това означава ли, че вие сте злите сестри?
— Само ако означава, че и ние ще ходим на бала — казва Ад и.
И после започват да идват коментарите. Повечето казват колко съм красива, но забелязвам, че Грифин вече два пъти е тагнат, и простенвам отново.
Когато телефонът ми започва да пиука, не съм изненадана. Отварям го и виждам последното му съобщение.
ГРИФИН: Не знам какво става, но трябва да говоря с теб. Трябва да те видя.
Пръстите ми кръжат над телефона, но не знам какво да му кажа. Щеше ли да ми пише това, ако просто си бях седяла у дома и бях плакала за него? Тази част не мога да я преодолея.
Вместо да му пиша, хвърлям телефона на малкия стол до прозореца.
— Обзалагам се, че баба има огърлица или гривна, които биха отивали идеално на роклята — казва Оливия и тръгва към вратата.
Ади скача от леглото и я следва.
— О, искам да ги видя.
За пръв път днес оставам сама. Поглеждам към телефона и осъзнавам, че нямам съобщение от Марго цяла сутрин.
Сядам на стола и отварям чата ни.
АЗ: Какво става? Днес си странно мълчалива.
Тя не отговаря веднага, което ме притеснява. Облягам се в стола, като внимавам да не си разваля косата, и се взирам в телефона, но някакво постоянно тупкане отвън привлича вниманието ми. Надничам през щорите към алеята, която минава между къщата на баба и къщата на Уес.
И той е там, дриблира с баскетболна топка. Изглежда, сякаш го прави от доста време, защото е свалил тениската си и косата му е влажна от пот. Уес удря топката още няколко пъти и стреля. Тя попада право в коша. После отново. Справя се доста добре, пропуска веднъж на четири или пет изстрела. Всеки път, когато стреля, аз се взирам неволно в мускулите на гърба му.