Какво ми става? Тъкмо отново се почувствах като част от Великолепната четворка. Не мога да проваля всичко, като започна да мисля така за Уес.
Групата ни вече мина по този път преди време и той доведе до катастрофа. В началото на гимназията с Оливия решихме, че си падаме по Уес, но тъй като тя се кълнеше, че е по-хлътнала от мен, аз се оттеглих. Опитаха се да излизат няколко седмици, но не се получи. После не си говориха с месеци, което беше ужасно за всички ни.
Чарли ни събра и им каза да го преодолеят. Всички се съгласихме, че приятелството ни е твърде важно, за да го излагаме на опасност, и решихме, че ще бъдем само приятели. И оттогава е така.
Но мислите, които се носят из главата ми, докато го гледам, онова, което мислиш за приятел. Наистина, кога се е сдобил с всички тези мускули?
Сара се появява в стаята и изписква.
— Софи! Изглеждаш разкошно!
Едва не падам от стола. Затварям щорите, за да не разбере, че буквално точех лиги по полуголия и потен Уес. Грабвам малката покрита с мъниста чантичка и проверявам отново телефона си, за да видя дали Марто ми е отговорила, преди да го пусна в нея.
— Благодаря, Сара. Опитвам се да не се притеснявам за това парти. Или за колежанина, когото си ми избрала.
Тя е толкова развълнувана, че буквално трепери.
— Е, той е тук! Готова ли си?
Искам да седна на леглото. Не мисля, че друг път съм се притеснявала така за среща, особено след като списъкът с предизвикателствата на Джъд се върти из главата ми.
Тогава Оливия и Ади се връщат, въоръжени с огърлици, гривни и обици. Когато решават, че вече съм напълно готова, Ади казва:
— Добре, да идем да видим момчето.
Къщата е претъпкана, както и предполагах. Всички искат да са част от тази история със срещите. Не познавам момчето, с което ще излизам, но вече ми е жал за него. Не мога да си представя какво е да вземеш момиче за среща, докато двайсет души те зяпат.
На върха на стълбите си поемам дълбоко дъх. Фоайето е претъпкано, но не очаквах да видя списъка със залозите, окачен на стената до стар семеен портрет. Греъм стои до него и държи няколко химикалки. Държи се като онези хора по панаирите, които се опитват да накарат всеки минувач да спре и да играе.
Какъв срам.
Стигам до дъното на стълбите и един тип със смокинг пристъпва към мен.
, е много меко казано. Сара беше права. Той е
— Здравей, аз съм Паоло Рийс. — Подава ми ръка и аз я хващам. Той е висок, с големи кафяви очи, черната му коса е леко чуплива, точно колкото да изглежда обемна. — Прекрасна си.
Добре, Сара победи. И като гледам как Чарли и Джъд ни зяпат от другия край на стаята, явно и те осъзнават това.
— Благодаря ти. Ти също изглеждаш добре.
Сара е ухилена до уши. Оливия и Ади също. Разбира се, Оливия снима всичко, така че трябва да очаквам още публикации.
Паоло се обръща към дядо и му подава ръка.
— Няма да закъсняваме много.
Дядо стиска ръката му и се навежда да ме целуне по челото.
— Много приличаш на майка си, когато беше на твоите години. Забавлявай се, мило момиче.
Не, няма да се разплача. Определено няма.
Двама от чичовците ми отиват при Греъм и започват да спорят с него за нещо. Предполагам, че след като огледаха добре Паоло, искат да променят залозите си.
— Не мога да го направя — казва Греъм. — Леля Келси вече заложи.
Опитвам се да не обръщам внимание на глупостите им.
Паоло не пуска ръката ми и ме повежда през фоайето и навън. Тръгваме по тухлената пътека към колата му, паркирана на улицата, когато поглеждам към къщата на Уес. Той още е на алеята — и още е без тениска, — но държи топката до хълбока си и ни гледа.
Среща погледа ми и ми кимва леко. Аз също кимвам и се качвам в колата на Паоло, когато той ми отваря вратата.
— През целия си живот не съм бил така нервен, когато вземам момиче за среща — казва ми той, след като се настанява до мен.
— Наистина ли? Не си личеше — отговарям.
Ако така изглежда нервен, не мога да си представя как изглежда спокоен и уверен.
Той ме поглежда точно преди да запали двигателя.
— Ами имаше ужасно много хора.
Смея се.
— Добре дошъл в моя свят.
Потегляме, но аз не поглеждам назад, за да видя дали Уес още стои там. А се обръщам към Паоло.
— Виж, трябва да те попитам. Защо, за бога, не си имал вече среща за това парти? Има ли нещо, което трябва да знам?
Той се смее.
— Директна си. Харесва ми.
Не мисля, че ще каже нещо повече, но той се прокашля и започва:
— Ами има едно момиче.
— Ох, винаги има — казвам аз и той пак се смее.
— С нашите се преместихме в града през втората година от гимназията, но я срещнах едва когато отидохме в Луизианския, макар че е от тук. Нещата са сложни. Мислех си, че когато се върнем за ваканцията, част от проблемите, които имахме, ще се разрешат от само себе си, но като че ли не става така.
— Съжалявам — отговарям.
Искам да добавя: „Сигурна съм, че всичко ще се нареди!“, но ще прозвучи тъпо. И определено не съм в положение да давам съвети за хорските връзки. Взирам се през предното стъкло и Паоло ме поглежда веднъж, после отново.
— Я ми обясни каква е тази история със слепите срещи, за която ми каза Сара.
— Ох, сложно е — казвам аз и той пак се смее. — Ами чух как гаджето ми казва на свой приятел, че иска да скъса с мен, защото очаквал последната година в гимназията да бъде забавна.
— Оу. Какъв кретен.
— Аха. Затова баба измисли тази история, за да ме разведри.
Паоло спира на червен светофар и се обръща към мен.
— И получава ли се?
Накланям глава настрани.
— Ами различно е. Имах доста странни и доста забавни срещи. Бившият ми вижда снимките от тези срещи в социалните мрежи и тъй като не съм се свила в леглото да си изплаквам очите за него, ме моли да се видим и да поговорим. Затова предполагам, че се получава.
Още е червено и Паоло се навежда към мен.
— Тогава именно това ще направим. Ще му наводним таймлайна със снимки как се забавляваме тази нощ.
Една кола зад нас надува клаксона, когато светва зелено, и Паоло отново се обръща напред. Радвам се, че не видя нелепата усмивка, която се появи на лицето ми.
— Добре, но не искам да правя нещо, което би усложнило нещата за теб.
— Не се тревожи за мен. Топката е в нейната половина. Тя знае, че ще съм насреща, когато е готова. Просто се радвам, че няма да ходя на това парти сам.
Реших, че която и да е приятелката му, явно е голяма идиотка. Той е сладък и мил, и искрен, а тя е идиотка.
— Е, от къде се преместихте тук?
— Кабо Фрио, малък град близо до Рио в Бразилия.
— Охо. И харесва ли ти тук?
Той свива рамене.
— Ами има неща, които харесвам, и неща у дома, които ми липсват.
Обръщам се в седалката си, за да го виждам по-добре.
— И защо точно Шривпорт, Луизиана, от всички места, които родителите ти са могли да изберат?
Точно този въпрос съм си задавала по отношение на дядо ми.
Паоло се смее.
— Ами наши роднини се преместиха тук няколко години преди това. Братовчед ми го приеха в Колежа по физиотерапия към Медицинския университет. Родителите му все ни обясняваха колко е хубав животът тук и ние се преместихме. Нашите отвориха ресторант, подобен на онзи, който имаха у дома, и всичко тръгна добре. Мама се зае с това коледно парти като начин да опознае хората и сега е в управата или нещо такова.
Телефонът ми писука и аз ровя в чантата си да го извадя.
— Извинявай, но очаквам съобщение от сестра ми. След няколко седмици ще роди първото си дете и не става от леглото.