Дърпаме си по един дюшек от купчината на лавицата в ъгъла. Докато Чарли вади електрическата помпа, за да ги надуе, ние с Оливия търсим одеяла и възглавници. После заспивам в секундата, в която лягам.
Когато малките ми братовчеди нахлуват с писъци в стаята и ни будят два часа по-късно, имам чувството, че съм спала само пет минути. Явно ще е дълъг ден.
На плота има канелени кифлички, боровинкови мъфини и сладкиш с кафе, когато с Оливия се провираме някак до свободно място, наливаме се с кафе и опитваме да се събудим. Цари хаос. Малките тичат из къщата, лепкавите им пръсти докосват всичко и всеки, а лелите и чичовците се размотават из кухнята. Всички изглеждат нелепо с коледните пижами. Баба си харесва модел някъде през август и всички се сдобиват с такива. С Оливия се сетихме да ги облечем точно преди да слезем долу.
Тази година темата е Дядо Коледа на ски на светлосин фон. Повечето лели са с дълги нощници, а чичовците с памучни пижами от две части. С Оливия сме с къси панталонки и тениски. Най-лошо беше една година, когато тя избра цели пижами, с които всички приличахме на елени. Имаха дори качулки с прикачени рогца. Оттогава доста хора от семейството не обличат цели пижами.
След закуската е време за следващата ни коледна традиция.
Снощи, както винаги на Бъдни вечер, всеки клон на семейството си избира място в дневната и трупа там подаръците на малки купчини. След като са разпределени така и се оставят бележки, сладки и мляко за Дядо Коледа, вратата на дневната се затваря до сутринта.
И сега вече идва бруталната част: никой не може да влиза в стаята в коледната утрин, преди баба да е изпила две чаши кафе. А тя ги пие много бавно. Затова в момента всички деца под десет години са се наредили от най-малкото към най-голямото и се тресат от нетърпение в коридора.
С Оливия се примъкнахме до баба, която пие кафе. Чарли още не е слязъл, макар че чичо Чарлс не спира да крещи името му от подножието на стълбите.
— Безкофеиново ли е? — пита леля Патрис.
Тя е избрала пижама, която прилича на термобельо и не оставя нищо на въображението. Определено лош избор.
— Ама, моля ти се, защо ще правим без кофеиново? — пита леля Маги Мей.
Леля Маги Мей е с черен клин и зелен пуловер — тя спи с пижама, но отказва да я носи извън леглото, — прическата и гримът й са идеални. Подава на Злите Джо по чаша кафе в другия край на масата, където те са заровили нос в телефоните си.
— Май ще трябва да започнем да наемаме банкетната зала на „Хилтън“, бабо — казва Оливия.
В тази кухня няма и сантиметър свободно място, абсолютно е претъпкана.
— О, има предостатъчно място — казва баба, която се наслаждава на всичко това.
Чичо Майкъл, който тъкмо е слязъл, демонстративно открехва леко вратата на дневната, наднича вътре за няколко секунди, после се отдръпва и затваря вратата. Ококорен е, а децата са замръзнали и се взират в него.
Ето, започва се. Мъчението.
— Някой ще получи колело! — вика той и децата пищят.
Баба извърта очи и отпива мъничко от кафето си, но тя обича и тази част. Помня, когато с Чарли, Оливия и Злите Джо се гърчехме така в коридора като малките сега.
За да не остане по-назад, Джейк казва:
— Сигурен съм, че видях и къщичка за кукли. Розова. Момичетата пищят. Силно.
Телефонът ми вибрира на масата и го обръщам. Виждам съобщение от Марго.
МАРГО: Тя на коя чаша е?
Не мога да сдържа смеха си.
АЗ: На половината на втората. Малките откачат. МАРГО: Също като теб навремето.
АЗ: Как е племенницата ми тази сутрин?
МАРГО: Тъкмо ходих да я видя. Тя е разкошна и полудявам, че не мога да я прегърна. Много плака. Сега на гърдите ми са закачени онези помпи и като всичко останало от тялото ми, те вече никога няма да бъдат същите.
АЗ: Господи, Марго, не от този образ се нуждая толкова рано сутрин.
МАРГО: Подаръците са прекрасни. Разбира се, мама не спря да ме разпитва откъде са.
АЗ: Съжалявам, че трябва да я лъжеш.
МАРГО: Е, това е малка цена за твоето посещение. Благодаря ти, че дойде да ни видиш. Това беше идеалният подарък.
Прекарвам ръка по лицето си, за да прогоня сълзите, които се събират. Баба ме гледа, после оставя чашата си.
— Мисля, че съм готова — казва тя.
След няколко минути във въздуха хвърчат хартии и панделки, сякаш ни е връхлетял ураган. Пълен хаос е, но от най-хубавия вид. Баба обикаля стаята, коментира всеки подарък и се наслаждава на суматохата. Спира до мен и шепне, като сочи малка купчинка до Оливия:
— Майка ти изпрати няколко неща. Не искаше да си с празни ръце тази сутрин.
Взирам се в пакетите с моето име няколко минути, преди да започна да ги отварям, като се опитвам да не се разкисвам много. Мама ми е купила калъфа за телефон, който толкова исках, както и нов чифт ботуши и любимите ми гримове от „Сефора“. Свалям стария калъф на телефона си и започвам да слагам новия.
Четирите дъщери на леля Келси дефилират из стаята с новите си рокли на принцеси, а Денвър и Далас се бият с Мери и Франи с новите си лазерни мечове. Синът на чичо Сал, Банкс, изпробва новата си китара, а Уеб, който все още е по гащи, прегазва всичко и всеки с новия си ховърборд.
Оливия се опитва да отвори гигантски буркан с кисели краставички. Получава такъв всяка година и всяка година е първото, което отваря. Когато беше на пет, изяде цяла кутия такива краставички в къщата на леля Келси, затова на следващата Коледа леля Келси й подари огромен буркан. Нещо в нелепите размери на тези буркани я прави много щастлива.
Тя пъха една краставичка в устата си и казва:
— Сериозно ще трябва да си подремна по-късно.
— Да, може би дори ще се измъкнем преди обяда.
Оливия оглежда бъркотията около мен, после побутва една малка кутийка с крак.
— Забрави един.
И наистина, това е малка кутийка, опакована с кафява хартия и надписана за мен. Разкъсвам хартията и виждам обикновена бяла кутийка.
Вътре има сребърна гривна с нещо, което виси от нея. Вдигам я към очите си да видя какво е.
— О! Това е гривна с амулети? — казва Оливия.
— Май да.
После загрявам. От гривната висят две букви — „С“ и „Г“. Няма как този подарък да е от мама.
— На дъното на кутията има картичка — забелязва Оливия и ми я подава.
Софи,
Видях тази гривна, докато пазарувах с майка ми вчера, и си помислих за теб. Мисля, че тези две букви изглеждат добре заедно, а ти?
Весела Коледа!
Грифин
Показвам на Оливия картичката и лицето й се сгърчва.
— Не съм сигурна какво да мисля за това.
Пъхам картичката и гривната в кутията. Да, аз също не съм сигурна.
Уф.
Чарли идва към нас, облечен със суитшърт на Арканзаския университет, който сигурно е получил като подарък тази сутрин. Оливия протяга ръка.
— Изключваме те от нашия клуб.
— Аз съм президент на клуба, не можете да ме изключите — казва той, бута ръката й и сяда между нас. — Чичо Рони ми подари това и ще го нося, докато не забележи чичо Сам. Но не за мен трябва да се притеснявате. Питай Софи в колко колежа е кандидатствала.
Оливия се навежда напред, за да ме погледне. Знам, че си мисли за старата ни уговорка за Луизианския, уговорката, която вече не смятах за валидна.
— Къде си кандидатствала?
— Ами на много места.
— Например в Масачузетс — казва Чарли.
— Но ти мразиш да ти е студено — възкликва тя.
Чарли вдига ръце и кима, сякаш й благодари, че е изтъкнала този факт.
— Още не съм решила — отговарям.
Оливия ми се смръщва, после става от стола си.
— Коледа е и има още канелени кифлички в кухнята. Хайде да ядем.
Стигаме до кома от преяждане. Дядо и чичовците ми са се проснали в креслата и гледат мач по телевизията. Баба и лелите ми още са около масата, опитват се да се напълнят с кафе, за да не заспят. Братовчедите са превзели дневната, тъй като малките не искат да се откъснат от подаръците си.