— Мисля, че за пръв път виждам Злите Джо щастливи — казвам на Оливия и Чарли. Тримата сме се натъпкали в едно от огромните кресла. Срещу нас Злите Джо седят на дивана до гаджетата си Ейдън и Брент.
— Сигурно им има нещо. На момчетата — добавя Оливия.
Момчетата са точно каквито леля Маги Мей би искала за дъщерите си. Високи, спретнати, хубави. Но освен това изглеждат нормални, което ни обърква.
Чарли се навежда към нас.
— Може би са от онези скрити лимонки. Отвън изглеждат нормални, но всъщност телата им са завладени от извънземен разум.
— Или Злите Джо са зли само за нас. Може пък ние да сме злите, защото не искаме да ги видим такива, каквито ги виждат гаджетата им.
Чарли и Оливия се взират в мен, все едно ми е поникнала още една глава.
— Нужно ли е да ти напомням какво стана на плажа? — пита Чарли.
Май ще трябва да му татуираме на челото „Не мога да преодолея това“.
Той извърта очи.
— И не е само това. Има още много други такива случки. Помните ли аквапарка в Далас? Когато бяхме на екскурзия в шести клас? Ами търсенето на великденски яйца в църквата, когато бяхме на седем? — пита, а гласът му става все по-висок и с Оливия му шъткаме. — Злите Джо са зли — шепне той.
Надигам се от креслото и ги оставям да разсъждават над Ейдън и Брент. Отивам в кухнята. Обядът приключи и всичката храна освен десертите е разчистена. Тръгвам към прозореца и се взирам в къщата на Уес. Той ни каза снощи, че ще е у баба си през целия ден, но това не пречи все пак да проверя.
Чувам някакво движение зад мен и се обръщам, но виждам Ейдън — гаджето на Мери Джо. Носи празни чаши и чиния.
— Здрасти — казва ми и отива до мивката да ги остави.
— Здрасти.
Грабвам една бисквитка от плота и сядам до кухненската маса.
Той понечва да излезе от кухнята, но се обръща към мен.
— Мери Джо ми каза, че сестра ти е родила по-рано. Същото се случи и с моята сестра преди няколко месеца.
Вдигам глава.
— И как са сега?
Той се приближава до масата.
— Ами добре са. Нека ти покажа снимка на племенника ми. Беше толкова мъничък, като се роди, но само за няколко месеца много наддаде.
Превърта снимки на телефона си, докато с другата си ръка дърпа стол към мен. Щом се настанява, ми показва екрана и наистина — виждам сладко малко момченце с двойна брадичка и дебели пухкави ръчички.
— О, боже, колко е сладък! — пискам аз.
Ейдън се навежда напред, за да превърти снимките.
— Как се казва?
— Джон. На баща ми.
— И колко по-рано се роди?
Ейдън поглежда към тавана.
— Ами май четири или пет седмици? Беше една седмица в неонатологията, но после го изписаха.
Това ме успокоява. Добре, че видях това пухкаво бебе, което се е родило мъничко като Ана.
И двамата ахкаме и охкаме над телефона му и не чуваме, че Мери Джо е влязла, докато не застава точно до нас.
— Готов ли си да тръгваме? — сопва се тя.
От изражението на Ейдън разбирам, че не чува този тон за пръв път.
— Разбира се, когато кажеш — отговаря той. Става и ми кима. — Довиждане.
Кимам и поглеждам Мери Джо. Да, вбесена е.
Ейдън излиза, но тя остава.
— Мислех си, че си твърде заета със срещите, за да флиртуваш и с гаджето ми.
— Мери Джо, моля ти се, просто си говорехме. Показваше ми снимки на племенника си. Не преувеличавай толкова.
Тя извърта очи.
— Е, нали затова сме Злите Джо.
Гадост. Мислех си, че не знаят, че ги наричаме така.
Преди да отговоря нещо, тя отива до дъската и взема един маркер.
— Няма да мога да дойда утре сутринта, за да напиша каква ще е срещата ти, затова ще го направя сега.
О, не.
Това не е на добре. Мери Джо пише:
18,00
Вечеря и кино
Хм. Това не зле. Но после тя се обръща и ми се усмихва зловещо. Усмихваше се така, когато заключиха Чарли отвън по гащи.
Излиза, а аз се взирам в думите, които е написала, сякаш ще видя в тях някакво скрито съобщение. Няма начин да е само вечеря и кино.
Няма начин.
Не съм сигурна колко дълго стоя така, но накрая Чарли и Оливия се озовават до мен.
— Не може да е толкова просто — казва Оливия.
— Използвай картата за освобождаване от среща. Веднага — казва Чарли.
— Но остава леля Маги Мей — възразява Оливия.
И тогава всички замлъкваме, опитваме се да разберем какво са планирали Злите Джо.
Събота, 26 декември
Сляпа среща № 5
Изборът на Злите Джо
С Оливия се връщаме в къщата на баба след най-скучния ден на работа и откриваме, че тя отново е пълна с народ. Очаквах два дни без срещи да са поохладили малко ентусиазма им, но като че ли са оказали обратния ефект.
Тъй като Чарли, Уес и Оливия са в една гимназия със Злите Джо, измислиха сигнал, ако сметнат, че трябва да използвам „картата за освобождаване от среща“: ще прокарат пръст по гърлото си.
Очевидно Чарли го е измислил.
Леля Маги Мей стои до листа с облозите, който е в средата на масата.
— Камил, защо си избрала толкова ранен час? Софи няма да се е върнала тогава!
Леля Маги Мей не спира да обяснява на всички колко прекрасно било момчето и колко фантастично ще си изкараме.
— Ами нали е вечеря и кино — казва чичо Сал. — Лесно може да се досети човек кога ще се прибере.
— Аз все още водя с най-хубавата среща — припомня Сара на всички.
Злите Джо са тук, този път без гаджетата, затова предполагам, че няма да е тройна среща. Но все пак съм малко притеснена, че ще остана насаме с момчето, което са избрали.
Решавам да не им обръщам внимание и проверявам Марго, докато чакам.
АЗ: Как е Ана днес?
МАРГО: Все така. Още е в онази пластмасова кутия. И всички искат да я видят в часовете за свиждане, но сме твърде много, затова трябва да избера кого да взема, а останалите се обиждат. После пак започваме да чакаме, докато дойде време за посещение.
О, господи. Звучи ужасно. Колкото и да ми се иска да бях там, се радвам, че не съм.
АЗ: Искаш ли да се престоря на болна, за да накарам мама и татко да си дойдат у дома? Това ще ме спаси от срещата тази вечер.
МАРГО: Ти се тревожи за срещата. Изглежда твърде лесно. Провери ли какви филми дават?
АЗ: Да. Има няколко хубави, така че вероятно преувеличавам.
МАРГО: Не мисля.
АЗ: О, между другото, Грифин се появи тук сутринта на Бъдни вечер и ми е оставил подарък.
МАРГО: Хмммм… и как се почувства, когато го видя? АЗ: Странно. Едновременно ми е така познат и в същото време все едно изобщо не съм го познавала. МАРГО: А поне нещо хубаво ли ти подари?
АЗ: Ако гривна с нашите инициали е хубав подарък. 0, и я е купил, СЛЕД като скъсахме.
МАРГО: Аха. Не е хубав.
— Софи, трябва да се обличаш. Той ще дойде всеки момент — казва леля Маги Мей.
Поглеждам дрехите си. С най-удобните си джинси съм, които бяха на Джейк, когато беше в прогимназията, и са износени на правилните места. Тениската откраднах от Оливия преди две години. Да кажем само, че не се опитвам да впечатля младежа с облекло.
— Облечена съм — отговарям.
Тя се мръщи и знам, че си умира да каже нещо. Слава богу, въздържа се.
Силен вик от горния етаж привлича вниманието на всички. Виждаме Мери, една от дъщерите на леля Келси, да стои в коридора разревана.
— Не мога да намеря Главата Хана! — пищи тя.
Тези шест думи карат всички да се задействат. „Главата Хана“ е единственото, което остана от куклата, която най-голямата ни братовчедка, Хана, подари на Мери на рождения й ден преди година. Мери я кръсти Хана, но после, докато губеше крайник след крайник, а след това и торса си, Хана се превърна в Главата Хана. Същата тази глава придружава Мери навсякъде и тя обича да увива косата й на показалеца си, за да я мирише, докато си смуче палеца. Главата Хана има засъхнали сополи по косата и й липсва едно око, но е най-ценното притежание на Мери и всички знаем, че няма да има и миг спокойствие, докато не я намерим.