И тогава един много мускулест Дядо Коледа се появява на екрана, само по гащи и шапка. Като че ли голите му гърди са обилно намазани с олио.
Ама какво става?
След още двайсет секунди загрявам що за филм е това. Двете елфки започват да говорят колко непослушни са били и след още няколко секунди остават само по шапки и НИЩО ДРУГО.
Повтарям: НИЩО ДРУГО.
И да не ви обяснявам какви звуци се чуват от радиото.
Обръщам се рязко към Нейтън, който още не откъсва поглед от екрана. Поне изглежда изненадан.
— Как така не съм разбрал за това кино досега? — пита той.
И това беше последната капка. Скачам от колата и хуквам към сувенирния магазин, като се препъвам във всяка пръчка и камък по пътя, докато преглеждам контактите на телефона си.
Уес отговаря след секунди.
— Какво става? — пита той.
— Ами можеш ли да дойдеш да ме вземеш? Моля те. Много те моля. Веднага.
Гласът ми е с две октави по-висок от обичайното.
— Къде си? — пита той.
— Ще ти изпратя координата. Добре съм, но не мога да остана тук и не искам да се връщам с него. Има някакъв сувенирен магазин. Ще те чакам там. О, и да знаеш, Злите Джо са зли.
Затварям и му изпращам координатите точно когато влизам в магазина. Веднага ме нападат плакати, книги и играчки, и неща, за чието съществуване дори не съм подозирала.
Жената зад щанда изглежда изненадана да ме види тук. Като че ли е на годините на баба, но косата й е оранжево-жълта и е тупирана в прическа, която се издига поне трийсет сантиметра над главата й. На табелката й пише „Алма“. Държи цигара в едната си ръка и около нея се вие дим като ореол.
— Здравей, скъпа. Как да ти помогна?
— Имате ли тоалетна?
Тя кима и посочва към врата вляво. Поглеждам през прозореца и виждам, че Нейтън трамбува към магазина.
Соча го.
— Кажете на този там, че срещата ни приключи. Има кой да ме вземе — казвам и хуквам към тоалетната.
Чувам как Алма предава съобщението ми, но това не пречи на Нейтън да започне да блъска по вратата на тоалетната.
— Стига, Софи. Не знаех. Заклевам се. Ще те закарам у дома.
Тоалетната е много малка и смърди ужасно. Стоя в центъра, залепила ръце за тялото си, за да не докосвам нищо.
— Махай се. Един приятел ще дойде да ме вземе.
Той спори разпалено с мен, докато спирам да му обръщам внимание. Слава богу, не се опитва да разбие паянтовата ключалка на вратата. Накрая го чувам да казва: „Е, хубаво“. И настава тишина.
След няколко минути на вратата отново се чука.
— Скъпа? Той си тръгна, в случай че искаш да излезеш.
Колебая се, после открехвам вратата. Жената дърпа един стол и го слага до щанда.
— Седни, докато чакаш да те вземат.
Благодаря й и не вдигам очи от пода по пътя към щанда. Проверявам си телефона и виждам съобщение от Уес. Пише, че е тръгнал. Залива ме облекчение.
— Искаш ли да поговорим за това, скъпа? — пита ме жената.
Тъкмо ще й кажа „не“, но кой знае защо започвам да говоря и не спирам. Казвам й за Грифин, за срещите и за баба, за Хилядоръкия Харолд, за Уес, за Марго и за бебето. Тя не изглежда шокирана от словесната ми диария, само кима и пали друга цигара.
— Значи, това момче, което те доведе тук…
— Нейтън.
— Да, Нейтън. Смяташ, че го е направил, защото някакъв зъл човек го е накарал?
Изсмивам се рязко.
— Злите Джо. Това са моите братовчедки близначки, Джо Лин и Мери Джо. Злите Джо са зли — казвам в имитация на Чарли.
Вече никога няма да се съмнявам в думите му.
Жената продължава да кима.
— Но момчето, което идва да те вземе…
— Уес.
— Е само приятел?
Дъвча долната си устна.
— Да. Може и да е нещо повече. Може и да не е. Не съм сигурна. Толкова съм объркана.
Алма дърпа дълго от цигарата и аз гледам как тя изгаря почти до средата.
— Ужасно мило е от страна на това момче да дойде да те вземе. Няма ли да излезеш на някоя от тези срещи с него?
— Ами всъщност не зависи от мен. Други хора избират с кого да изляза.
Тя се смръщва.
— Хм, не ми звучи редно.
Светлини на фарове озаряват прозорците на малкото магазинче и аз виждам пикапа на Уес. Но преди да стана от стола си, той връхлита вътре.
Явно бързо загрява какво е съдържанието на магазина, защото леко се изчервява.
— Той ли избра това място, или Злите Джо? — пита ме. — И къде е той?
— Злите Джо, скъпи — отговаря Алма вместо мен. — И онова момче си тръгна, след като приятелката ти се заключи в тоалетната.
Той се приближава до мен.
— Добре ли си?
— Да! — Скачам веднага от стола. — Всичко е толкова смущаващо. — Преди да си тръгнем, спирам и прегръщам Алма. — Благодаря ви.
Тя ме прегръща и шепне:
— Може би трябва ти да избираш с кого да излизаш.
Щом се озоваваме навън, пъхам ръце в джобовете си.
— Нямам думи да опиша всичко това — казвам тихо.
— Дори не знаех, че съществува подобно нещо — отговаря той, като се взира, изумен, в огромния екран.
Бутам го по ръката и той се извръща, изчервен, към мен. После започвам да се смея. Уес също се смее и след малко вече се превиваме от смях.
Накрая си тръгваме от киното и се връщаме на шосето към дома.
— Добре, разказвай — започва той.
Разказвам му всичко.
— Странното е, че той беше не по-малко шокиран от мен. Но въпреки това не можех да се върна с него. Все пак никога не съм се чувствала толкова неудобно!
Уес клати глава.
— Радвам се, че ми се обади. Според теб какво ще каже баба ти?
Мислех си за това почти през цялото време, докато го чаках.
— Знаеш, че те ще се направят на невинни и ще кажат, че Нейтън е избрал киното. „О, бабо! Нямахме представа!“
— И тогава Маги Мей ще каже: „Онова момче е някакъв пълен боклук!“ — Имитацията на леля ми е просто трепач и аз отново започвам да се кикотя. Той ми хвърля телефона си. — Отвори груповия чат и им кажи, че срещата ти е приключила. Всички ще откачат.
Отварям груповия чат и превъртам съобщенията, в които всеки прави залози за тази среща. Повечето от роднините смятат, че ще издържа поне до осем и половина.
— Наистина ли? — питам Уес.
Той се хили и свива рамене. Тогава пиша на телефона му:
УЕС: Тук е Софи. Срещата свърши преди около двайсет минути.
Телефонът веднага започва да пиука, но аз го хвърлям на седалката.
След няколко километра Уес казва:
— Едва не откачих, докато идвах към теб. Ужасно ме изплаши.
— Съжалявам. Трябваше да ти обясня какво става, но и аз бях много изплашена. За втори път ти провалям вечерта.
— Няма проблем. Радвам се, че ми се обади. — Той спира за миг и добавя: — Нищо не си провалила.
Поглеждам през прозореца към тъмната нощ, която лети покрай нас. Ако не внимавам, може наистина да проваля всичко.
— Те са тук — казва Уес, когато паркира зад една от колите на Злите Джо.
Тръгвам към входната врата, а той ме следва. Мери Джо и Джо Лин седят до плота с баба. И двете ядат ябълков пай със сладолед.
Ясно ми е, че са тук, за да ограничат щетите. Но не мога да ги оставя да победят толкова лесно.
— Охо, изглежда добре! Може ли парче и за мен? — Обръщам се към Уес: — Искаш ли и ти?
— Разбира се! — казва той високо и ми смига. — Никога не отказвам ястията на баба ти!
Добре, не сме чак толкова добри актьори.
Баба скача от стола си и започва да ни реже пай.
— Как мина срещата? Връщаш се по-рано от очакваното. Филмът беше ли хубав?
Злите Джо са нащрек и готови за действие. Усмихвам се.
— А, много ми хареса, но не съм сигурна, че хареса на Нейтън. Малко е гнуслив и се наложи да си тръгне, затова извиках Уес да ме вземе.
Джо Лин понечва да каже нещо, но Мери Джо я сръгва с лакът в ребрата.