Седя до кухненската маса, а баба е до печката, приготвя голяма тенджера със спагети и цари затишие пред буря. Скоро всички ще са тук за неделен обяд.
— Тези двамата стават вече смешни — казва баба и сочи дъската със срещите. Чичо Сал и чичо Майкъл още се сражават кой да избере осмата среща. Налепили са една върху друга бележки, като всеки се опитва да сложи името си отгоре.
— Ще трябва да въведеш ред, защото няма да ходя на две срещи в един ден.
Баба цъка с език.
— Ще се разберат.
Връща се към готвенето, а аз продължавам да чакам съобщение от Ади.
Чува се тих звън, когато името на Грифин се появява на екрана, и стомахът ми се свива. Не ми е писал от деня на Бъдни вечер.
Отварям съобщението.
ГРИФИН: Получи ли подаръка, който оставих за теб?
Десетина пъти понечвам да му благодаря, но всъщност не съм сигурна какво точно да напиша.
АЗ: Получих. Благодаря. Кога си го оставил?
ГРИФИН: Ами дойдох на Бъдни вечер, но не можаха да те намерят, затова го оставих на баба ти.
Вероятно вече сме били на път към Марто и Ана. Явно затова баба знаеше, че ни няма.
ГРИФИН: Искам само да ти кажа отново, че нямам против да си помислиш, но съм доволен, че не съм виждал повече твои снимки с други момчета.
Не знам какво да отговоря на това. И тогава започвам да се смея при мисълта как би изглеждала една снимка от вечерта с Нейтън. Може би на някой от нас в колата с храна в скута или сцена от порнофилма на екрана? Или може би трябваше да кача снимка на мен и Алма сред асортимента от секс играчки?
Но това, което всъщност ме притеснява в съобщението на Грифин, е, че той няма против да ходя на тези срещи. Донякъде не ми пука дали е против — става дума за мен, не за него. Но от друга страна, се чудя, ако наистина обичаш някого, няма ли да ти е гадно да го гледаш как ходи на срещи с друг?
Слава богу, точно тогава баба ме моли да извадя чесновите хлебчета от фурната.
След няколко минути хората започват да прииждат и шумовото ниво скача с хиляда процента. Известно време се чудя как да реагирам, когато се появят Злите Джо, но въпреки това не съм подготвена, когато леля Маги Мей и чичо Маркъс идват само с Джо Лин. Продължавам да се взирам във вратата, чакам Мери Джо, но тя не се появява.
— Добре, нещо не е наред — казва Оливия зад мен. — Те винаги са заедно. Винаги.
— Знам.
— А аз си приготвих цяла реч! Щях хубаво да им натрия носа заради онова, което ти причиниха снощи.
Преди да й кажа да не си прави труда, Чарли влита в стаята и спира точно пред нас.
— Да не би да се чудите защо Мери Джо я няма? — пита той.
Оливия го бута по рамото.
— Разбира се, казвай.
Той се навежда.
— Ейдън скъсал с нея снощи.
— Защо? — пита Оливия, шокирана.
— Доколкото разбрах, тя го обвинила, че флиртува със Соф. На него му писнало. Явно не й е за пръв път и просто му дошло до гуша.
— Той не флиртуваше с мен! Показваше ми снимки на племенника си.
Господи! Не бива да ми е мъчно за нея, но малка частица от мен я съжалява. Знам колко ужасни са разделите.
— Веднага престани, Соф — казва Чарли. — Виждам изражението ти, няма да я съжаляваме!
Баба минава покрай нас и ни казва да сервираме масата.
— Мислиш ли, че баба ще уреди и на нея такива срещи? — пита Оливия след малко, докато нарежда чиниите, а аз я следвам с приборите.
— Нямам представа!
Минаваме към допълнителната маса, която баба извади миналата седмица. Оливия, Чарли, Сара, Греъм, Джейк и аз я превзехме. Джейк я нарича НКОГМ (На крачка от голямата маса), като обратното на ДМ (Детската маса) и ПМ (Председателската маса).
Накрая леля Патрис забелязва празното бар столче до кухненския плот.
— Къде е Мери Джо? — пита тя.
Всички от НКОГМ застиват и вдигат глави.
Леля Маги Мей се завърта на стола си.
— Ами сутринта се почувства зле, затова й казахме да си почива. Ще се оправи за нула време.
— Тя наистина ли си мисли, че може да запази това в тайна от семейството? — шепне Сара.
— Не забравяй колко се страхуват всички от леля Маги Мей. Ще говорим за това, но не и пред нея — добавя Джейк.
Греъм кима.
— Обзалагам се, че дори баба не казва нищо.
И сега наистина ми става жал за Мери Джо. Макар в началото да ми беше неприятно вниманието заради всички тези срещи, не мога да отрека, че това ме сближи с роднините ми по някакъв странен начин. Дори е мило, че толкова много хора се грижат за щастието ти. А Мери Джо може да пропусне шанса си за това.
Разбира се, всички остават след обяда, за да видят кой ще ме вземе за хокейния мач. Е, всички, освен леля Маги Мей и семейството й.
— Утре ще работя до късно — казва чичо Рони. — Някой да ми пише, когато той дойде да я вземе, за да не пропускам.
Чарли стои с Греъм до стълбите. Навежда се и казва:
— Тези хокейни мачове продължават поне два часа. Ако започне в три, значи, ще свърши около пет. И има двайсет минути път дотук.
Греъм вдига ръка.
— Но само ако тя не си тръгне по средата като вчера. Очаквах да остане поне до края на филма, преди да разкара човека.
Джейк спечели облога за снощи — само защото чул „вечеря“, но не и „кино“ — и цял ден го натяква на останалите. Чарли и Греъм са решени да победят тази вечер.
Навеждам се към тях.
— Искате ли вътрешна информация? Леля Камил вероятно е избрала някой горе-долу читав, така че може би няма да се прибера много рано.
Чарли и Греъм се усмихват, докато задраскват имената си в прозорчето 5,25 до 5,30.
— Но ми дължите половината от печалбата — казвам, преди да се отдалеча.
— Ей — вика чичо Рони от другия край на стаята. — Да нямате някаква вътрешна информация, с която ние не разполагаме?
Чарли клати глава и извърта очи.
— О, моля ти се. Софи е непредвидима. Никога не знаеш какви ще ги свърши на тези срещи.
Обръщам се към чичо Рони и свивам рамене.
— Има известна истина в това.
Уес се появява точно преди часа, в който трябва да дойде момчето за срещата.
— Здрасти — казва, когато идва при мен и Оливия.
— Здрасти — отговарям и преди да добавя нещо, на вратата се звъни и се възцарява пълна тишина.
— Това започва да става нелепо, хора — заявявам, докато си проправям път през тях към вратата.
Неколцина бързат да отбележат залозите си.
Отварям вратата и съм изненадана да видя познато лице.
— Здрасти! — казвам ентусиазирано.
— Здрасти — отговаря Уайът, влиза и ме прегръща бързо.
Запознахме се миналото лято, когато леля Камил ни накара да й помагаме в кампания за осиновяване на животни. С Уайът изкъпахме всички кучета преди събитието, за да имат по-голям шанс да бъдат осиновени. Той е много приятно момче и имаме поне нещо общо — не можем да отказваме на леля Камил. Но всъщност съм облекчена, че на тази среща няма да има неприятни изненади.
— Чакайте! Измама! — вика чичо Майкъл. — Те вече се познават. Затова няма да е сляпа среща.
Леля Камил веднага се намесва:
— Напротив. Тя не знаеше, че ще излиза с него днес. Нали това означава сляпа среща.
С Уайът просто се взираме в тях. Те определено вече откачат, а е едва два и половина.
— Срещали сме се само веднъж — казва той. — И всъщност не се познаваме добре.
Вдигам ръце.
— Ако не тръгнем сега, ще закъснеем за мача. И тъй като никога не съм ходила на хокеен мач, не искам да пропускам началото. Ще се видим по-късно. — Хващам Уайът за ръка и го дърпам навън. — О, и не ни чакайте. Може да спрем да хапнем сладолед на връщане.
Смигам на Греъм и Чарли. Чичовците се скупчват и започват да си шепнат притеснени.
Леля Камил маха от верандата и казва:
— Ще се видим там!
— Ама и тя ли ще идва? — питам Уайът по пътя към колата.