Ние тримата отиваме до столовете срещу тях. Леля Лиза става и ме прегръща.
— Не мога да повярвам, че всички сте тук — казвам й аз.
Тя ме поглежда, объркана.
— Защо? Колкото ти искаш да бъдеш до сестра си, толкова и ние всички искаме да бъдем до сестра.
Сяда пак до мама и отново свеждат глави.
Дори не бях помисляла за това.
— Къде е Гриф? — пита Чарли.
— Пътува към дома. — Кривя лице. — Нека кажем само, че това пътуване не беше така забавно като предишното.
Чарли се преструва на шокиран.
— Искаш да кажеш, че Гриф не е забавен като нас?
Бутам го по рамото.
— Много смешно.
Една жена със сини дрехи спира насред чакалнята.
— О, господи! — казва тя. — Много роднини.
Мама и татко стават с родителите на Брад и говорят с нея няколко секунди. После мама ми маха да тръгна с тях по коридора към стаята на Марго.
Не знам как съм очаквала да изглежда, но тя изглежда… ами изглежда си като Марго.
— Здрасти! — вика, когато ме вижда.
Аз хуквам към леглото. Родителите остават назад, дават ни малко пространство.
— Ужасно ме изплаши — казвам й. — Вече добре ли си?
Не мога да спра сълзите, които се събират в очите ми, и едва се сдържам да не легна до нея. Струваше си да дойда чак дотук, за да видя, че бузите й вече леко розовеят и гласът й е по-силен.
— Добре съм. Много по-добре, след като ме напомпаха с кръв. Искат да не се преуморявам през следващите няколко часа, но ако кръвното ми налягане е нормално, ще мога да се поразходя.
Оставаме още няколко минути, после мама започва да пуска на смени всички роднини в стаята. Още щом излизам, повеждам Оливия и Чарли да видим Ана през стъклената стена.
— Не ми харесват тия маркучи по нея — казва Чарли.
— Да, но е разкошна — въздъхва Оливия.
— Влюбена съм в нея — казвам аз.
Семейството се изнизва от стаята на Марго и накрая се озовават до нас пред стъклото, за да видят Ана. Възползвам се от това, за да си открадна още малко време с Марго.
Когато се връщам в стаята, там е само мама. Тя казва, че отива да вземе кафе, и оставам сама с Марго.
Лягам на леглото до нея както преди няколко нощи.
— Видя ли я? — пита тя.
— Да. Има най-големия фенклуб на всички времена. Другите бебета й завиждат.
Марго се смее.
— Не мога да повярвам, че всички дойдоха чак тук. Толкова е мило.
— Защото всички много ви обичат.
— И ние ви обичаме. Мама ми каза за Грифин. Наистина ли не си зле?
Кимам.
— Наистина.
— Е, това е добре, тъй като ти остават още няколко срещи. Вече разбра ли кого ти е избрал дядо за партито?
Поглеждам я странно.
— Аз съм тук. Ще се върна чак с мама и татко.
Тя се отдръпва, за да ме погледне.
— Колкото и да се радвам да те видя, не искам да оставаш тук. Добре съм. Утре ще съм още по-добре. А лекарите скоро ще изключат Ана от апарата.
— Не мога да ви оставя — скимтя аз.
И не мога да се върна и да гледам Уес с Лоръл.
— Надявам се, че ще ни изпишат след няколко дни. Тогава ще дойдеш и ще останеш колкото искаш. Ще си нещастна в болницата. А и нямам търпение да разбера как ще приключат срещите ти. Моля те, довърши ги заради мен.
Облягам буза на рамото й.
— Само защото не мога да ти откажа нищо сега.
Връщам се в чакалнята след няколко минути и спирам пред баба.
— Марго смята, че трябва да се върна и да довърша срещите.
Баба пляска с ръце.
— Ама, разбира се!
Чичо Майкъл вади празен лист хартия.
— Някой има ли химикалка? Можем да започнем облозите за моята среща сега.
Чичо Сал веднага настръхва в другия край на чакалнята.
— Но утре е моят ден.
— Бабо… — казвам аз.
Тя вдига ръка.
— Ще се разберем, когато се приберем.
След час всички се сбогуваме. Баба, Оливия, Чарли и аз се товарим в колата на Майкъл. Остават ми още три срещи. После коледната ваканция ще приключи и всичко пак ще си бъде постарому.
Нали това исках, когато започна цялата тази история.
Тогава защо не ми се ще да свършва?
Вторник, 29 декември
Сляпа среща № 8
Изборът на чичо Майкъл / чичо Сал
Първата ми работа, когато отварям очи, е да си погледна телефона. Спах с него, в случай че мама се обади с новини за Марго или Ана, но явно съм спала дълбоко, защото не съм чула известието за съобщение, изпратено от нея преди около час.
МАМА: Марго е много по-добре тази сутрин! Вече се разхожда. Приготвяме се да видим Ана. Ще ти се обадя по-късно. Обичам те.
Отпускам се в леглото и въздъхвам от облекчение. Марго е по-добре. Сега трябва само да махнат Ана от апарата.
Отварям чата с Марго и й пиша:
АЗ: Мама каза, че си по-добре!
Тя отговаря веднага.
МАРГО: Днес съм много по-добре! Имам чувството, че мога да се състезавам на маратон.
АЗ: Ти не можеш да дотичаш до края на алеята.
МАРГО: Добре де, ясно е, че преувеличавам, но схвана смисъла. Много съм добре. Сега само момиченцето ми да започне да диша самичко и вероятно ще се махнем от тази болница.
АЗ: Ще дойда пак още щом ви изпишат и ще прегръщам Ана десет часа без прекъсване.
МАРГО: Хаха, нямам търпение.
Малко по-късно Оливия нахлува в стаята ми и скача на леглото.
— Защо си така енергична тази сутрин? — питам я аз. — Прибрахме се преди няколко часа.
Тя разбухва възглавницата си и се обръща към мен.
— Ами дарба. — Гледа ме няколко секунди. — Е, какво стана с Грифин?
Разказвам й как скъсахме по пътя. Тя ме гледа по онзи начин, с една извита вежда.
— Сигурна ли си, че си добре? Знам колко много го харесваше.
Въздъхвам дълбоко.
— Харесвах го, но вече съм доволна, че не сме заедно.
Тя кима.
— Е, започва нов ден и чичо Сал и чичо Майкъл са долу.
Прокарвам ръце по лицето си.
— Ще ме карат да избирам, нали?
Оливия ме дърпа, докато не ставам от леглото.
— Нямам представа, хайде да разберем!
Не само чичо Майкъл и чичо Сал са долу, но и половината рода. Баба е сервирала обилна закуска на плота и всички столове и места на масата са заети.
Чичо Сал и чичо Майкъл седят на столове до бялата дъска и си пият кафето.
— А! Ето я — казва баба. — Ами виж сега какво ще направим. Сал и Майкъл ще напишат какви срещи са ти подготвили и после ще гласуваме. Тези, които не са тук, ще пишат на Чарли.
Чарли е до плота и изглежда почти заспал.
— Всички ще гласуваме? — питам аз.
Баба ме поглежда.
— Разбира се! Всички вече сме много ангажирани с това, така че е честно. Помни, че го правиш заради Марго!
— Аха. Знаех си, че ще намериш начин да ме изнудиш. — После я прегръщам и казвам: — Ами хайде тогава.
Няма смисъл да се съпротивлявам повече.
С Оливия се завираме между леля Камил и майката на Чарли, леля Аийн.
Чичо Сал скача от стола си и отива до дъската. Тя е разделена с хоризонтална черна линия и той започва да пише в горния край.
Когато отстъпва встрани, всички прочитаме:
Загрявка в кухнята!
14,00
— Това готварска среща ли ще е? — питам аз.
Из стаята се носи шушукане.
Чичо Сал сяда и чичо Майкъл клати пренебрежително глава.
— „Загрявка в кухнята“? Това ли успя да измислиш?
— Ами да те видим теб — отговаря чичо Сал.
Чичо Майкъл демонстративно взема парцала и чисти очевидно чистата дъска под черната линия. После се взира в нея с юмрук под брадичката, сякаш е потънал в размисъл.
— Хайде, Майкъл — казва баба.
Той изписва всяка буква така бавно, че ми иде да заскимтя от нетърпение. Накрая отстъпва встрани и изглежда много доволен от себе си.