Няма надпис, само редица пламъчета.
Това е супер тъпо.
И слава богу, не чувствам нищо, когато го виждам.
Отборът от петдесетте най-сетне пристига и се оказват на четири писти от нашата. Оливия се опитва да ги събере за групова снимка.
Тичам при тях и казвам:
— Искате ли аз да снимам?
Тя ми подава телефона и застава между Чарли и Уес. Като ги гледам на екрана, направо си умирам да съм в техния отбор.
Снимам няколко пъти, после връщам телефона на Оливия.
— Чакай — казва Уес. — Нека се снимаме четиримата.
— Да! — пищи Оливия.
С нея заставаме в средата, а Уес застава до мен. Прегръща ме и се приближава. Знам, че усмивката ми е нелепа, но не мога да я скрия. Имам чувството, че отново сме Великолепната четворка.
— О, трябваше да съм в онзи отбор — казва Оливия, когато приключваме със снимките.
Най-сетне е забелязала отбора „Не мога да повярвам, че влезе в улея“.
— Софи — вика чичо Майкъл. — Ти си!
След два рунда става очевидно, че не съм добра в тази игра. Всъщност след два рунда точките ми са още нула.
Нула.
И Джейсън не е много по-добре, но поне има двуцифрено число.
— Колко игри ще играем? — питам.
— Две — отговарят едновременно всички от отбора.
Опитват се да са мили с мен, макар че резултатът ми ги дърпа надолу, но виждам, че един тип се хваща за главата.
А дали е лошо, че зяпам играта на четири писти от нашата? Вероятно. Но не само аз не мога да спра да гледам към отбора от петдесетте. Джейсън също поглежда към Сара поне десетина пъти.
Когато пак идва моят ред, почти чувам как всички от отбора простенват, щом заставам до точките на пода.
— Трябва да пристъпиш с десния крак, щом държиш топката в дясната ръка — казва Уес до мен. Той пристъпва с десния крак и замахва с дясната ръка, в която държи въображаема топка. — Трябва да се направи с едно движение.
— Да не помагаш на другия отбор? — крещи Чарли.
И двамата не му обръщаме внимание.
Уес ми кима.
— Опитай, но не пускай още топката.
Вдигам топката пред себе си и се опитвам да направя също като него, но никак не ми се получава. Отстъпвам назад и опитвам отново, но със същия резултат. После той идва зад мен, слага лявата си ръка на кръста ми, а дясната на лакътя.
— Добре, нека опитаме още веднъж — казва в ухото ми.
Кимам, защото съм абсолютно онемяла в момента.
Той дърпа лакътя ми точно когато пристъпвам напред с десния крак и ме следва при замахването.
— Сега го направи сама.
Поемам си дълбоко дъх и се връщам на стартовата линия. И я хвърлям. Топката подскача два пъти по пистата, преди да започне да се върти… много бавно… към кеглите. Обръщам се към Уес.
— Не мога да гледам. Кажи ми какво става.
Той се смее, докато гледа бавния напредък на топката зад мен. Съотборниците ми още се усмихват, така че явно не е паднала в улея.
Уес кима и шепне:
— Върти се… върти се…
И тогава чувам падането на кеглите, обръщам се и виждам, че са паднали цели седем.
Започвам да подскачам и го прегръщам през врата.
— Успях!
Той ме прегръща през кръста и ме дърпа към себе си.
— Истински талант — казва в ухото ми.
После ме пуска, бута ме да взема топката за втория си опит. Разбира се, този път тя влиза право в улея. Но не ми пука!
Уес отива при неговия отбор, а аз сядам до чичо Майкъл.
— Май избрах неправилното момче за срещата, а? — казва той ухилен. — Сега разбирам защо Оливия ми предложи помощ.
Свивам рамене.
— Джейсън е приятен. Радвам се, че се запознахме. — После кимам към Джейсън, който си говори със Сара зад нас. — Но мисля, че не му е зле.
— Да, схванах — смее се чичо Майкъл. — А дали и съседското момче мисли така?
— Не знам.
— Ами зяпа те цяла вечер.
Первам го по ръката.
— Наистина ли?
Той се смее и кима.
— Наистина.
Уес не се връща на нашата писта до края на играта, но не спираме да се зяпаме. И накрая, когато излизат всички точки на отборите, нашият все пак не е на последно място. Е, близо сме… но не на самото дъно. Приемаме го като победа.
С Джейсън връщаме на гишето заетите обувки.
— Беше забавно — казва той, докато чака момичето да ни даде нашите обувки. — Макар че не мина точно както си го представях.
Прегръщам го за миг. Той наистина е мило момче и при други обстоятелства бих се радвала да съм на среща с него.
— Утре вечер има парти за рождения ден на баба в „Истбридж“. — Поглеждам към Сара, после към него. — Цялото семейство ще е там. Може да се отбиеш.
Той се усмихва.
— Ти си наистина много готино момиче, Софи. С удоволствие ще намина на партито на баба ти.
Пак ме прегръща и тръгва към вратата.
— Той да не би да те заряза? — пита Оливия зад мен.
Обръщам се. Всички стоят там и изглеждат готови да се бият за мен.
— Не, нищо такова. Решихме да прекратим срещата сега.
Чарли си гледа часовника.
— Ужас! Сбърках с половин час! — После отваря телефона, вероятно за да отбележи края на срещата в груповия чат. — Чичо Рони пак спечели. Как е възможно? — мърмори си.
— Но ще ми трябва превоз до дома — казвам аз.
Не поглеждам към Уес, защото знам, че чувствата ми са изписани на лицето.
Оливия ме прегръща през раменете и ме обръща към вратата.
— Разбира се. Но хайде първо да хапнем пица.
Джейк куцука пред нас, още е с онзи ботуш на десния крак.
— Да си вземем суши — казва той. — Постоянно ядем пица.
— Аз гласувам за бургер — казва Греъм, но Оливия отговаря:
— Няма да ядем бургери.
Греъм клати глава.
— Хайде поне веднъж аз да избера.
Спорът продължава на паркинга. Аз не мога да скрия усмивката си.
Оливия още ме прегръща и забавя крачка, за да се отделим от останалите.
— Добре ли си наистина? — пита ме тя.
Кимам.
— Наистина.
Устните й леко се извиват.
— Видях онази история с „Покажи ми как да хвърля топката“. Класика.
Сумтя и я бутам с лакът.
Чарли и Уес стоят до пикапа на Уес, а останалите от семейството са до джипа на Греъм. Оливия ме дърпа към колата на Уес.
Той отваря вратата и ме пита:
— Готова ли си да тръгваме?
— Разбира се.
Сряда, 30 декември
Сляпа среща № 9
Изборът на дядо
— Добра новина — казва Оливия. — Ще работим само няколко часа тази сутрин, после дядо ни дава свободен следобед, за да отидем с баба на фризьор и маникюристка за партито довечера.
Това ме ободрява.
— Ама само ще чакаме да я поглезят или ще поглезят и нас?
Очите на Оливия светват.
— Той каза, че ако не раздрънкаме на другите братовчеди, ще плати и за нас. Казах му, че знаем, че сме му любимките, и пазим тази информация в тайна от Няма нужда да се тревожи за това сега. Ставам от леглото.
— Трябва да призная, че един педикюр ще ми дойде доста добре в момента. Знаеш обаче, че баба ще се съпротивлява, нали?
— Тя вече започна, затова дядо ни праща с нея. Иначе няма да отиде.
Когато влизаме в кухнята, баба е до мивката. Поглеждам дъската и не се изненадвам, че там пише:
Рожден ден на баба!
19,00
— Честит рожден ден, бабо! — казвам аз. Тя се обръща и с Оливия я прегръщаме силно. — Знаеш ли с кого ме е уредил?
Тя клати глава.
— Нямам никаква представа. Но нали трябва да е интересно!
Грабваме мъфини от подноса на плота и тръгваме към колата на Оливия.
В магазина е голяма скука. Направо болезнена. Оливия ме заряза и сега се разхожда из оранжерията с Дрю. Сигурна съм, че се натискат зад азалиите. Дядо извика Уес и Чарли отзад, за да решат с кои растения да украсят партито довечера.