Телефонът ми звънва със съобщение от Марго. Не й пиша често, за да може да си почива, но много ми липсват разговорите с нея.
МАРГО: Добри новини! От снощи вече подават по-малко кислород на Ана и тя получава само 25 % от машината, което е страхотно! Надявам се да извадят тръбите утре!
АЗ: ТОВА Е СТРАХОТНА НОВИНА!!!!!
АЗ: Толкова се радвам!!!
МАРГО: Представа нямаш. Ужасно е да гледаш малкото си бебче, закачено за тези машини.
Ще ми се да можех да я прегърна. И Ана.
МАРГО: Разбрах, че си същата сватовница като баба. АЗ: Това семейство има сериозен проблем с клюките. МАРГО: Жалко, че ще пропуснем рождения ден на баба. Имаш ли представа кого е избрал дядо?
АЗ: Не. И съм леко притеснена.
Баба влиза в магазина, стиснала ръце пред себе си.
— Е, имам добри новини — вика тя.
Сигурно чака някаква реакция от мен, но само се взирам в нея. Накрая тя казва:
— Намерих ти кавалер за утре вечер!
— Сега ли? Ама нали беше в старческия дом да видиш Джиджи.
— Да! Странно как се нареждат нещата. Така било писано.
И после тръгва с танцова стъпка към офиса си, а аз се чудя кого, за бога, може да е срещнала в старческия дом.
Наближава обяд, когато виждам Уес. Днес е много сладък, с джинси и фирмена тениска на оранжерията. Обляга се на плота, а Чарли се тръшва на стола до мен. Целият е в пръст.
— Да не си претърпял инцидент? — питам аз.
Той изтръсква пръстта.
— Да кажем само, че изкарах два рунда с една палма и палмата победи.
Уес се смее.
— Не вярвах, че е възможно човек да се бие с растение в саксия, но Чарли ми го доказа.
— Това растение тежи двайсет килограма! И не видях последното стъпало — казва Чарли.
Оливия пъха телефона в чантата си и казва:
— Е, момчета, всичко тук е ваше. Ние се махаме.
Чарли скача.
— Чакай? Как така ви пуснаха до края на деня?
Вземам чантата си от пода и казвам:
— Ами ще водим баба на фризьор.
— Това не е честно. Искам и аз да се размотавам с баба цял ден.
Оливия и Чарли се карат по пътя към предната част на магазина кой е любимецът и защо, но аз изоставам да говоря с Уес.
— Случайно да си бил в старческия дом „Гардън Парк“ днес сутринта? — питам го.
По изражението му виждам отговора, преди да каже:
— Не. Защо?
Клатя глава, като се надявам да не показвам разочарованието си.
— Нищо. Няма значение.
Оливия крещи от входната врата.
— Помогни ми да вкараме баба в колата! Казва, че не искала да ходи.
— До скоро! — казвам на Уес и бързам навън да помогна на Оливия.
Буквално насила набутваме баба в колата й.
— Ама глупаво е да прахосвам дял ден в салон за красота — казва баба, щом най-сетне сяда отпред. — Трябва да съм в залата, за да им помогна за довечера.
Партито ще е в една от банкетните зали на кънтри клуб „Истбридж“. Баба искаше да е по-скромно, но дори само роднините са ужасно много, така че нямаше да се съберем.
— Мама и всички лели се грижат за това — казва Оливия. — Искат да те изненадат.
Баба пухти, но накрая спира да се оплаква.
— А дядо каза ли ти кого ми е избрал? — питам я пак.
Тя клати глава.
— Не, а цяла сутрин го тормозя да ми каже. Все пак той не познава момчета, които не са ти роднини!
Смея се рязко.
— Ами мога да кажа същото и за теб относно срещата ми на Нова година!
Тя ме поглежда и смига.
— О, тази среща ще е най-добрата. Само почакай!
Не се и опитвам да сподавя стона си.
Телефонът ми изпиуква и на лицето ми се разлива усмивка, когато виждам името на Марго. Четири снимки на Ана се появяват една след друга. Подавам телефона на баба, за да ги види и тя. Ужасно е да видиш голямата тръба, която влиза в малката й устичка, и още е приспана, но вече има хубав розов цвят. Смятам, че това е добър знак.
Баба ми връща телефона.
— Не след дълго ще е пухкава и щастлива каквито бяхте всички вие.
— Надявам се.
МАРГО: Лекарите скоро ще я откачат от апарата!! Нивата на кислорода изглеждат добре. Стискай палци!!!
АЗ: Стискам палци и на ръцете, и на краката, и на всичко останало!!
В салона успяваме да уговорим баба да я лакират с бледорозов лак с лек блясък. С Оливия избираме същия цвят. После й измиват и фризират косата, а след това дори я гримират.
Когато се връщаме в къщата, ни остава само час и нещо да се облечем и да стигнем до клуба.
Оливия си носи дрехите за вечерта, затова споделяме една баня и си помагаме с грима.
— Е, тази седмица имах толкова лоши срещи, че не бива да се тревожа за избора на дядо, но все пак се тревожа — казвам, докато Оливия внимателно слага очна линия на десния ми клепач; това нещо изисква умения, които аз не притежавам.
— Тихо или ще я изкривя — казва тя. — А и няма значение. Можеш да го зарежеш, тъй като всички ще сме там. Но е пълен хаос с облозите. Всички се борят за квадратчетата от десет до десет и половина.
Бих извъртяла очи, но тя е дръпнала силно единия ми клепач.
— Ще прецакам всички и ще остана на срещата след полунощ.
Оливия се отдръпва и ме поглежда.
— Наистина ли? Трябва ли да променям залога си?
— О, господи, не.
Тъй като всички са заети с последната подготовка за партито, фоайето е прекрасно празно — там сме само баба, дядо, Оливия, Чарли и аз. Като гледам как Чарли се е залепил за телефона си, явно цялото семейство получава сведения на живо.
— Дядо, бабо, изглеждате страхотно — казва Оливия.
И наистина е така. Той е с черен панталон и бяла риза под морско зелен пуловер. Тя е с черен тесен панталон, високи кожени ботуши и сребриста блуза.
— Просто разкошшшни! — казва Оливия с най-ужасния британски акцент.
— Ами не сме зле — казва дядо и поглежда към баба.
Тя също го поглежда и очите й се присвиват от усмивката. И аз се усмихвам.
На вратата се звъни. Дядо плясва с ръце и лицето му светва от радост.
Но съм шокирана, когато вратата се отваря и на прага стои Уес.
Не мога да скрия усмивката, която се разлива на лицето ми.
— Как…
— Уес, какво правиш тук? — пита дядо. — Къде е Питър?
И тогава разочарованието ме удря като чук. Питър работи в магазина. Той беше в групата възможни кандидати, които премисляхме с Оливия.
— На Питър му прилоша на работата днес, когато затваряхме. Много му е зле. Оповръща цялата стая за почивка.
Усмихва ми се смутено. Осъзнавам, че вижда разочарованието на лицето ми, и искам да хукна и да обясня, че греши — че искам да съм с него.
Поглежда към дядо и продължава:
— Затова му казах, че ще дойда да ви съобщя.
Дядо изглежда съкрушен.
— О, Софи! Разочаровах те.
Тичам да го прегърна.
— Нищо подобно, дядо. И без това щеше да е странно да съм на среща на рождения ден на баба. Какво да се прави, така било писано.
Той ме прегръща и се обръща към Уес.
— Е, може би не всичко е загубено! Може Уес да ти бъде кавалер. Знам, че сте само приятели, но…
Преди той да довърши, Лоръл влиза след Уес.
— Здрасти! — казва тя и се обръща към него. — Майка ти ми каза, че си дошъл тук. Готова съм да тръгваме.
. Това направо ми идва като юмрук в корема. Той ме поглежда за секунда-две, сякаш иска да каже нещо. После се обръща към дядо:
— Ще се видим там.
И те си тръгват.
Според Чарли, който седи отзад в колата на Оливия, имало голям дебат кой побеждава в залозите тази вечер. Някои казват, че който е избрал час най-близо до седем, печели, а други смятат, че всичко трябва да се анулира, защото не била истинска среща.