— Просто ги прехвърлете за утре и тогава победителят ще вземе всичко — казва Оливия.
Той пише това, после отговаря:
— Добре, всички са съгласни.
— Защо Лоръл беше с Уес? Мислех, че са скъсали — пита Оливия.
— Не знам — отговаря Чарли, — но това е първото, което ще го попитам, щом идем там.
Оливия се обръща на предната седалка към мен.
— Съжалявам. Той каза, че са приключили… и не е споменавал, че ще я води довечера.
Клатя глава. Не е виновна Оливия. Аз бях тази, която виждаше твърде много във всяка дума и всеки жест. Но защо, когато го видях с Лоръл, се почувствах много по-зле, отколкото когато видях Грифин със Сабрина?
Чарли ни поглежда.
— Защо й се извиняваш? Пропускам ли нещо?
— Нищо! — казвам аз.
Не обичам да имам тайни от Чарли, но и не искам Уес да разбира, че съм разстроена.
— Ами съжалявам, че тя се появи — замазва положението Оливия. — И че Уес няма да е свободен да й е кавалер.
Слава богу, клубът не е далече от къщата на баба и това ме спасява от още приказки за Уес и Лоръл. Слизаме от колата и си поемам дълбоко дъх. Тъй като Великолепната четворка се събра отново, ще трябва да свикна да съм покрай Уес, колкото и да ми е трудно.
Сигурно тази есен в Луизианския няма да е точно каквато Оливия я описа.
Тя преплита пръсти с моите и стиска ръката ми. На няколко крачки сме зад Чарли.
— съжалявам — казва тихо Оливия. — Мислех, че са приключили.
— Просто съм си въобразила — отговарям. — Той беше добър приятел, а аз го превърнах в нещо повече.
Чарли спира и ни сочи една палма в ъгъла.
— Ето тази се опита да ме убие.
Половината й листа липсват и на саксията има огромна пукнатина, откъдето по пода се е посипала пръст.
— Явно се е сражавала усилено — казвам аз.
— Мисля, че са изнесли целия магазин тук — казва Оливия, докато вървим към входа на клуба.
Наистина все едно сме в градина.
Влизаме в голямата бална зала, която е претъпкана. Има група на сцена и дансинг пред нея. Кръгли маси с бели покривки са подредени в залата, а до задната стена има дълъг бюфет. Всяка маса е с красив букет от розови и бели цветя. Има много стативи навсякъде, с увеличени портрети на баба ми през годините.
Баба и дядо стоят до входа, където огромна опашка от хора чакат да й честитят рождения ден. Колкото и да мърмори, че не обича вниманието, си личи, че е щастлива, че всички са тук.
Минаваме през залата, търсим масите, определени за семейството, и почти всеки, който ни спира, за да ни поздрави, пита: „Вие на кого сте момичета?“. Когато стигаме до края на залата, получавам толкова прегръдки, целувки и ощипване по бузата, че ще ми стигнат за цял живот.
Чичо Рони и леля Патрис са на дансинга и се кълчат в нещо средно между суинг и диско, а близо до тях се е събрала малка тълпа.
— Не трябва да казват „танцувай, сякаш никой не гледа“, ами „танцувай, когато никой не те гледа“ — казва Чарли. — И как изобщо танцуват така на старческа музика?
С Оливия се взираме ужасени в тях. Твърде рано е да се кълчат така, особено когато ги гледат баби и дядовци.
— Да си вземем храна — казва Оливия.
— Не знам дали все още имам апетит след тази гледка — отговарям, докато тя ме влачи към бюфета.
Нищо чудно, че храната по масата е италианска. Има големи блюда с лазаня, спагети и кюфтета, минисандвичи и салата с паста. И макар че всичко е много хубаво, не може да се сравнява с гозбите на баба.
Сядаме на масата с Джейк, Сара, Греъм и Банкс. Колкото и да се опитвам да не поглеждам към Уес и Лоръл, точно това правя.
Те седят наблизо, но отделно от нашата група. Няколко пъти я виждам, че остава на масата сама и си гледа телефона, докато Уес се размотава с Чарли близо до дансинга.
Слава богу, че баба ни дърпа на дансинга още щом приключваме с яденето, и групата започва да свири познати песни. Накрая спирам да се тормозя за Уес и Лоръл и просто се наслаждавам на танците с баба.
А тя определено може да танцува! Не след дълго светлините отслабват и всички се събират на дансинга. Танцуваме ли, танцуваме, отдавна сме хвърлили обувките си на купчина в десния край на сцената. Никога не съм се радвала толкова, че съм без кавалер.
Снимам и правя кратки видеа цялата вечер и ги изпращам на мама и Марго.
Баба и дядо танцуват на песента, на която е бил първият им танц на сватбата, и всички в залата се просълзяват.
Става късно и аз оглеждам масата, пълна с различни видове каноли, когато Уес се появява до мен. Видях Лоръл да си тръгва преди половин час, но той не е говорил с мен цялата вечер.
— От кои ще си вземеш? — пита ме.
— Ами чудя се между шоколадова и с фъстъчено масло. Или пък да си взема и от двете.
Той се смее.
— Определено трябва да си вземеш и двете.
Пълним чиниите си с десерти и той ме следва към масата. Аз оставям чинията си и понечвам да дръпна стола, но той ме хваща за ръката.
— Нека първо потанцуваме.
Групата сега свири бавна песен. Има няколко двойки на дансинга, включително Джейсън и Сара.
— Добре — отговарям и тръгвам с него към дансинга.
Обръщаме се един към друг и той слага ръце на кръста ми, привлича ме към себе си. Много близо. Толкова близо, че няма как да не плъзна ръце по раменете му и да го прегърна през врата. Танцуваме бавно и не смея да погледна към залата, за да видя кой от роднините ни зяпа. Ужасно ми се иска да бяхме някъде другаде. Някъде, където нямаше да бъдем обект на поне пет различни разговора в момента.
— Лоръл прибра ли се? — питам и ми идва да си ударя главата в стената.
Защо говоря за нея? Толкова е тъпо.
— Тя отиде да се види с приятели — отговаря той.
— О…
Да, тъп отговор, но не мога да измисля друго, защото искам да го хвана за ризата и да изкрещя: „Кажи ми всичко“.
Виждам, че и той иска да ми каже. Дори отваря уста, но нищо не излиза от нея. Накрая изрича:
— Родителите й и баба й и дядо й също са поканени. Бяха тук по-рано. Тя ме попита онзи ден, докато бяхме у баба й, дали може да дойдем заедно и да изясним отношенията си. Поговорихме по пътя до тук и се разбрахме, че искаме различни неща. Тя си тръгна с близките си, защото ще ходи на парти в другия край на града. Вероятно може да се каже, че нещата приключиха.
— Приключиха — повтарям.
Това е страхотно. Но дали не храня напразни надежди? Дали ми го казва само като на приятел?
— Когато откарах Питър у тях и той ми каза, че няма да може да те изведе на среща, Лоръл вече беше тръгнала към нас.
О, господи! Мога да видя хиляда неща в думите му. Милион.
— Така стана по-добре. Не знам каква среща щеше да бъде, когато цялата ми рода е тук — отговарям.
— Питър беше доста разочарован. — Усмихва ми се леко. — Точно като мен, когато не можах да го заместя.
Преди да кажа нещо, Чарли се появява до нас и слага ръце на раменете ни. Иде ми да изкрещя.
Поглежда към Уес.
— Имаш избор: да отнесем всички растения обратно в магазина рано сутринта, както планирахме, или да го направим още тази вечер, след партито, и да идем на работа чак в десет.
Уес откъсва очи от мен и го поглежда.
— Тази вечер. Искам да поспя сутринта.
— И аз така — казва Чарли и ни потупва по раменете. — Партито почти свърши, така че да започнем с растенията отвън. Аз ще докарам пикапа.
И изчезва.
Песента свършва сякаш по поръчка и Уес бавно сваля ръце от кръста ми. Аз се отдръпвам от него, макар и с огромно нежелание. Точно преди да тръгне, той ми казва:
— Още една среща и приключваш.
Правим поне десет курса с колата до къщата на баба, за да пренесем останалата храна от партито, но пак сме по-добре от Уес и Чарли. Когато видях Чарли за последно, той се промъкваше към онази гигантска палма като гангстер.
Аз залагам на палмата.
Баба се тръшва в едно кресло и масажира краката си.