— Знаех си, че не трябва да обувам тези ботуши.
С Оливия трябва да пренаредим всичко в хладилника, за да поберем и допълнителната храна. Дядо влиза с огромен букет и го поставя в средата на масата. Идва зад мен и ме прегръща.
— Съжалявам, че срещата ти не се получи, София — казва ми тихо.
Обръщам се и го прегръщам.
— Беше страхотно! Фантастично парти и се радвам, — че бях със семейството си.
Той изглежда доволен от отговора ми. После отива при баба и я целува по главата.
— Честит рожден ден, мое сладко момиче!
Тя хваща ръката му и я вдига към устата си, целува кокалчетата на пръстите му.
— Благодаря ти за това парти!
Дядо тръгва нагоре, а баба се отпуска в креслото.
— Може да спя тук. Твърде изморена съм, за да стана.
— А пък аз изядох толкова кюфтета, че ако затворя очи, ще изпадна в кома от преяждане — казва Оливия.
Баба пляска с ръце.
— О, за малко да забравя!
Отива до дъската и започва да пише.
Драга моя Софи, ти си съкровище!
Аз ще кажа само, че се радвам, че беше тук.
Липсваше ми, ти си прекрасно създание, като майка си!
А ти остава само една среща…
Срещата започва в 14,00!
— Това е доста загадъчно — казвам аз.
Оливия се взира в дъската и чете, като мърда устни.
— Това е най-странното досега — казва тя.
Баба свива рамене, изпраща ни въздушна целувка и отива да си легне.
— Е, нали я знаеш баба — казвам аз.
Оливия накланя глава наляво-надясно.
— Имам чувството, че в този надпис има някакво скрито послание.
— Аз не бих хранила големи надежди. Каквото и да е, ще е свързано с някакъв случаен тип от старческия дом.
Оливия тръгва към стълбите и мърмори:
— Ами ще ми трябва малко време, но ще го разгадая.
Четвъртък, 31 декември
Сляпа среща № 10
Изборът на баба
Баба не я бива в пазенето на тайни, затова е удивително, че днес не изпуска и думичка за срещата. Оливия я тормози толкова много, че тя я изпрати до магазина само за да се отърве от нея.
Чарли и Уес идват час след нас. Ще работим до обед на Нова година и както и очаквах, магазинът е празен. На Нова година хората купуват само храна, алкохол и фойерверки… а не растения.
Затова ние си седим и гледаме часовника.
— Много е тихо тук — казва Чарли. — Ще ида да видя дали Ранди и Чейс играят карти в оранжерията.
И с Уес оставаме сами.
Чарли е прав — тихо е. Уес се е паркирал на стола до вратата на стаята за почивка, а аз седя на столчето до касата. Вадя телефона си, за да се занимавам с нещо. Снощният разговор ми е още твърде пресен и не искам да си вадя големи изводи от онзи танц. Сега, когато сме само двамата, нямам никаква представа какво да му кажа.
— Според теб кого е избрала баба ти за довечера? — пита той.
Свивам рамене и гледам в пода. Трудно ми е да го гледам в очите, без да избълвам веднага всичко, което ми се върти в главата.
— Нямам представа.
— Ще ми се да бях аз — казва той тихо и аз веднага вдигам глава.
— Наистина ли?
Той става от стола и тръгва бавно към мен.
— Искам всичките ти срещи да бяха с мен. — После се засмива. — Добре де, може би без порно-автокиното. И без живата картина на Рождество. Но знаеш какво имам предвид.
Направо ще се разтопя на столчето. Смея се нервно.
— И на мен ми се иска да бяха с теб.
Той слага ръце на плота от двете ми страни и буквално ме обгражда. Боря се с порива да го докосна.
— Освен това искам да бях първият, който ще те целуне за лека нощ. Но онова момче с хокея ме изпревари.
Клатя глава.
— Не, не точно.
— Как така? Нали бях там. Видях и снимката, която Оливия качи.
Усмихвам се.
— Аз се извърнах. От ъгъла на снимката не личи.
Очите му светват.
— И Грифин ли не те целуна?
Извъртам очи.
— О, нищо подобно.
— Е, това е неочаквано. — Смръщва вежди. — Но остава още един.
— Мога да кажа на баба, че не искам да ходя, и…
Той клати глава.
— Не, не го прави. Тя ще е много разочарована, ако не отидеш на нейната среща.
Кимам. Нима начин да разочаровам баба. Радвам се, че разбира това.
— Но ще те чакам, когато се прибереш. И след тази последна сляпа среща идва моят ред.
Прехапвам долната си устна, за да не кажа нещо глупаво от рода на: „Да, моля те!“.
Чуваме звънчето на вратата и Уес се отдръпва от мен. Дошъл е господин Крофърд, носи грозното джудже, което Оливия го накара да купи преди няколко дни.
Слага го на плота.
— Това чудо не спира да ме зяпа. Всеки път, щом изляза навън, гадните му малки очички ме следят из градината. Изплаши и прогони всички птици.
Чувам, че Уес се хили зад мен. Не смея да се обърна, за да не се разпадне сериозната ми физиономия, която поддържам с толкова усилия.
— Разбирам, господин Крофърд. Искате ли да го заменим с нещо друго?
Докато му помагам да си избере статуйка, Чейс вика Уес да му помогне с една поръчка.
След това търговията малко се раздвижва и най-сетне с Оливия обръщаме табелата на „ЗАТВОРЕНО“ и заключваме вратата. Преди да си тръгнем, се оглеждам за последно към Уес, но не съм го виждала, откакто изчезна с Чейс. Изпъвам рамене и тръгвам към колата.
МАРГО: Ана вече не е на командно дишане и диша самичка!!
Ахвам силно. Баба и Оливия се обръщат към мен.
— Какво има? — пита баба, притеснена.
Отварям уста да отговоря, но Оливия вдига ръка.
— Чакай! Нека първо ти каже какво означава тайното послание!
— Оливия, стига! — казва баба. — Нещо лошо ли?
Клатя глава.
— Не! Изобщо! Ана вече диша самичка!
Баба и Оливия пищят от радост.
— О, трябва да го отпразнуваме! — заявява баба.
После вади купи и миксери, захар, брашно и други неща, които не мога да разпозная. Слага си яркочервена престилка с надпис: „ВНИМАНИЕ! ГОРЕЩО Е!“.
Баба се заема със сладкишите, а аз пиша на Марго.
АЗ: Прекрасна новина!! Значи, ще се приберете скоро у дома?
МАРГО: Може би утре сутринта, ако тя е все така добре. Не мога да повярвам, че досега беше вързана за тези тръбички, а вече сме готови да си тръгнем, но казват, че това е съвсем нормално.
АЗ: Сигурна съм, че сте готови да си тръгнете.
МАРГО: Да! А ти как си? Готова ли си за последната среща?
АЗ: Ами вероятно. Нямам представа къде ще ходя и с кого, затова не съм особено възторжена.
МАРГО: Има ли шанс баба да е избрала Уес?
АЗ: Не. Говорих с него за това. Той каза, че ще ме чака, когато се прибера.
МАРГО: Оу, сърцето ми се разтапя.
АЗ: Нали!! Така че просто трябва да изтърпя тази вечер и после ще видим какво ще става.
МАРГО: Пиши ми, когато разбереш къде ще ходите. Има отделни залози къде ще е срещата. Брад заложи двайсет долара на вечеря в стекбара.
АЗ: Ама и вие ли сте в онази тъпа група?? Знам, че вече сте стари и имате дете, но кой вечеря в два следобед?
МАРГО: Той е откачил по общата група, а аз му казах същото за вечерята. Търсих в нета някакви събития в Шривпорт днес, затова заложих на интерактивна изложба в „Артспейс“. Знаеш баба колко много обича тази галерия.
В това има логика. Баба наистина обича това място.
АЗ: Е, тогава ще се прибера рано!
МАРГО: Забавлявай се! И изпрати снимки!
Баба още забърква нещо вкусно, затова махам на Оливия да ме последва в дневната.
— Какво? — пита тя.
Отварям интернет браузъра на телефона си и търся събитието, за което Марго спомена. Когато го намирам, го показвам на Оливия.