— Сигурно ще е това, нали?
Тя гледа екрана и присвива очи.
— Ами може, но няма ли да е ужасно скучно? Очаквам повече от нея.
Поглеждам часовника на екрана.
— Е, скоро ще разберем. Човекът трябва да дойде след час.
Четиресет и пет минути по-късно слагам спирала на миглите си, като се опитвам да се надъхам за срещата. Слушам тупкането на топката на Уес в съседния двор и всички надежди, че все пак може да е част от някаква голяма изненада, угасват. Той е с къси панталонки (но без риза!) и като че ли си излива яда на горката оранжева топка.
Е, може да съм погледнала няколко пъти, за да се уверя в голотата му.
Оливия дотичва в банята, като едва взема завоя и се блъска във вратата със силен тътен.
— Разгадах го! — крещи тя.
Ококорвам се насреща й.
— Какво? Къде ще ходя?
Тя замълчава драматично.
— Отиваш в Далас!
— Тексас?
Тя кима и после вдига телефона си, за да ми покаже снимка на написаното от баба на дъската.
Чета го отново:
Драга моя Софи, ти си съкровище!
Аз ще кажа само, че се радвам, че беше тук.
Липсваше ми, ти си прекрасно създание, като майка си!
А ти остава само една среща…
Срещата започва в 14,00!
— И как разбра, че ще е в Далас? — питам аз.
— Ами виж първите букви от всеки ред — отговаря тя.
И аз ги поглеждам, наистина: Д-А-Л-А-С.
— Какво има в Далас?
Опитвам се да не се паникьосвам. Далас е на три часа път от тук. И ще трябва да се приберем вечерта, защото няма начин да остана в Тексас с непознат човек.
— Ами проверих в нета и тъй като е Нова година, там има хиляди събития. Но трябва да е Далас. — Тя поглежда пак телефона си. — Пет минути. Хайде да вървим.
Следвам я надолу по стълбите. Ръцете ми се потят. Ами ако е някой зловещ и се наложи да пътувам толкова дълго с него? Ще откажа да тръгна, дори да разочаровам баба. Няма начин да направя това. Тя иска нещо прекалено!
Както и очаквам, ЦЯЛОТО семейство е тук. Дори Злите Джо. С Оливия си пробиваме път през тълпата към входната врата, където баба седи на един стол като кралица Елизабет на трона си.
Всички се взираме във вратата и чакаме.
— Отвън спря кола! — пищи братовчедката Мери.
Всички се втурват към прозореца. Уес спира да дриблира и държи топката до хълбока си. Колата е огромна, като лимузина, с тъмни прозорци и като че ли спира до тротоара.
Ох, много е напрегнато.
— Той слиза ли? — пита Джейк.
— Готина кола — казва Греъм.
Баба кашля високо зад нас.
— Ами явно е време за началото на срещата — казва тя. Всички се обръщат от прозорците. Баба ме поглежда и казва: — Ела тук, София.
Малко се притеснявам, че ме нарича с цялото ми име, но отивам при нея.
— Когато се появи на прага ми, обляна в сълзи, преди повече от седмица, ти ми разби сърцето. И исках да направя всичко по силите си, за да ти помогна. Ти беше страхотна на всички тези срещи, дори на не особено приятните — казва и поглежда лошо над лявото ми рамо към леля Патрис.
Аз кимам. Накъде бие с всичко това?
— Благодаря ти, че не се отказа. Красивата ти усмивка се върна, а аз исках само това.
Навеждам се да я прегърна. Колкото и странно да беше всичко, се чувствам добре. Щастлива съм. И мъките заради късането с Грифин си струваха, защото сега отново съм свързана с близките си.
Баба държи бял плик и вади нещо като билети.
— Надявам се тази среща да ти хареса. Няма да е само за теб и кавалера ти. Реших, че ще е по-забавно да имате компания.
Тя поглежда покрай мен.
— Всички на възраст от седемнайсет до деветнайсет години да минат напред.
Чува се шепот и раздвижване. След няколко минути Чарли, Оливия, Греъм и Злите Джо застават до мен.
Баба се изправя и подава по два билета на всеки от редичката, освен на мен. Оливия ги поглежда и пищи:
— Не! Няма начин!
Поглеждам я през рамо.
— Какво?
— Баба ни е взела билети за музикалния новогодишен фестивал в Дийп Елъм. Със страхотни групи и изпълнители.
— Всеки има по два билета и може да си поканите някого.
Тя държи още четири билета в ръката си. Предполагам, че два от тях са за мен и онзи, когото е избрала за срещата, но не разбирам за кого са останалите два.
— Как намери билети, мамо? — пита чичо Майкъл.
— Откъде изобщо знаеш за този фестивал? — пита Джейк. — И защо ние няма да ходим?
— Срещнах един мил господин, докато бях на посещение при Джиджи, и той ми даде билетите, защото компанията му е един от спонсорите. Горкичкият беше дошъл да види майка си, която не е добре. Когато му разказах за Софи, предложи да ми помогне. Освен това вие, момчета, вече си имате планове. От три дни говорите само за това.
Кимам към вратата.
— А кавалерът ми идва ли?
Баба накланя глава настрани.
— Ами отвън има един младеж, но не е твоят кавалер. Това е Ранди от магазина. Той ще ви закара всички до Далас. Ще посети брат си, докато вие сте на фестивала, и после ще ви докара у дома. Знаехте ли, че вечер и през уикендите работи като шофьор на лимузина? — пита тя развълнувано.
Клатя глава.
— Тогава къде е моят кавалер?
— Ние избрахме момчетата за деветте срещи. Но тази нощ ще е различно. Тя ми подава четири билета. — Тази нощ ще избираш ти. Два билета са за теб и момчето. Другите два са за двойката, която вече е в колата. Забавлявайте се!
За миг не мога да си поема дъх. После се хвърлям в прегръдката й и хуквам към вратата.
Уес е още на алеята и се взира в колата до тротоара. Обръща се към мен, когато чува стъпките ми.
Изпуска топката.
— Какво става?
Вдигам билетите.
— Баба е взела билети за музикалния фестивал в Далас. И сама ще си избирам момчето и… — Поемам си дъх, внезапно ме залива жега въпреки студения въздух. Поглеждам го в очите и най-сетне казвам онова, което искам да му кажа от толкова време. — И избрах теб. Надявам се да си съгласен.
Той ме оглежда и на лицето му бавно се разлива усмивка.
— Да. — Хваща ме през кръста и ме дърпа към себе си. — А ще трябва ли да чакам до края на срещата, за да получа целувка? Защото вече чаках доста дълго.
Приближавам се още, преди да е продължил. Устните ми се залепят за неговите и го прегръщам през врата. Той веднага отвръща на целувката. Ръцете му прибират косата ми назад, докато аз се разтапям до него.
— Софи, баба ти вижда това — вика Джейк от верандата.
Отдръпвам се от Уес, после скривам лице до шията му.
— Всички ни гледат, нали?
— Да.
Отблъсквам го.
— Върви да се облечеш. Чака ни път.
Той понечва да тръгне, но после ме дърпа отново и ме целува бързо по устните.
— Връщам се след пет минути.
Ранди отваря задната врата пред нас и Ади и Дани крещят отвътре:
— Изненада!
Хвърлям се в колата и я прегръщам.
— Значи, затова не си вдигаш телефона цял ден!
Тя се смее.
— Ами знаех, че ако говоря с теб, ще ти кажа всичко. Трябваше да мълча.
Подавам им билетите и с Уес се настаняваме на седалката. Той се изкъпа и облече за рекордно време и вече сме на път да вземем останалите хора. Е, без гаджетата на Злите Джо. Те приеха билетите на баба, но решиха да отидат сами, в случай че Е, както и да е…
Чарли не спира да се върти на средната седалка и ни поглежда объркан. Накрая се обръща към Оливия и сочи към нас.
— Знаеше ли за това?
Тя извива вежда.
— Да, ама разбрах с известно закъснение.
Малко съм притеснена. Това е Уес, когото познавам цял живот, но е и нещо ново.
Той ме хваща за ръката и накланя глава към мен.