И имаме среща всяка петъчна вечер.
И двамата сме щастливи, макар че не живеем в един и същи град. И двамата говорим какво ще бъде, когато отидем в университета и ще живеем в съседни общежития.
Нямам търпение. Тичам по стълбите и крещя „здрасти“, когато отварям вратата. Вътре цари обичайният хаос, децата летят със скутери и скейтбордове из коридора. Усещам великолепни аромати от кухнята.
Баба е с престилката с надпис: „Разбира се, че имаш място за десерт“, която леля Келси уши специално за нея.
— Здрасти! Как мина училището тази седмица? — пита баба.
Прегръщам я бързо и я целувам по бузата.
— Ами вече никой не учи. Не виждам смисъл да ходим.
— Почти свърши! Не се отпускайте — казва тя.
Тръгвам към дъската, за да видя какво ме очаква. Усмихвам се, когато прочитам думите с почерка на Уес.
Има и голяма стрелка към одеяло и снаксове, като за кино.
Времето е подходящо за кино в парка.
Бъди готова в 20,00.
— О, супер! Какво ли дават? — питам аз.
— Е, почакай и ще видиш.
Преди се ужасявах от написаното на тази дъска, а сега го очаквам с нетърпение. Уес не е единственият, който записва плановете ни на нея. Понякога пише Оливия, друг път Чарли, а понякога се обаждам по-рано и казвам на баба да напише нещо от мое име.
Всеки петък вечерта има съобщение на дъската и освен ако някой не отсъства от града, както аз ще отсъствам следващия уикенд, се събираме и осъществяваме плана.
Но преди срещата винаги има семейна вечеря.
И като по часовник роднините започват да прииждат през задната врата.
С Оливия подреждаме масата, докато Чарли гони дъщерите на леля Келси, опитва се да ги сложи на високите им столчета. Баба е приготвила храна за цяла армия, а чичо Рони поглежда притеснено към подноса с канолите, сякаш се опасява, че заговорничат срещу него.
Цари прекрасен хаос и аз му се наслаждавам.
— Здрасти — казва Уес зад мен.
Обръщам се и веднага пристъпваме един към друг. Малко е неловко, защото всички роднини са в стаята, но той все пак ме прегръща силно и залепя няколко целувки на шията ми.
— Подрани — казвам.
— Нямах търпение — отговаря той.
Да, дълго чакахме, за да стигнем дотук. Но когато се навеждам към него, за да го целуна отново, си казвам, че определено си струваше.
Благодарности
Както винаги благодаря на агентката си Сара Дейвис за подкрепата. Тази книга изненада и двете ни!
Огромни благодарности на редакторите ми Лора Шрайбър и Хана Аламан. Високо оценявам обичта и подкрепата, които ми дарихте. Щастлива съм, че ви имам! Благодаря и на фантастичния екип на „Хиперион“: Дина Шърман, Мелиса Лий, Холи Найджъл, Елке Вила, Даниеле Димартино, Гай Кънингам, Мери Клеър Круз и Джейми Алой. Благодаря на всички ви за усилената работа.
Благодаря на Ели Козимано и Меган Миранда, задето бяхте най-страхотните критици. Обичам ви!
На д-р Стефани Сокрайдър, задето отговори на всичките ми въпроси относно онова, което може да се случи с Марго и бебето. Ако има някакви грешки или неточности в това отношение, вината е само моя.
Благодаря на семейството си: знам, че все се опитвате да отгатнете кой кой е в тази книга, но ще ви кажа само, че всички сте Чарлс и Оливия за мен. Имах най-страхотното детство и някои от най-хубавите ми спомени са описани в тази книга, особено коледната утрин. Дали мама може да пие кафето си още по-бавно?! Толкова съм щастлива, че сте ми роднини.
За авторката
Ашли Елстън е авторка на няколко романа, сред които: The (финалист в категорията „Най-добър юношески роман“ на Международната награда за автори на трилъри) и This Тя е завършила Колежа по изкуства на Луизианския щатски университет в Шривпорт и работи много години като сватбен фотограф, преди да се насочи към писането. Ашли живее в Шривпорт със съпруга си и тримата си синове. За повече информация за Ашли и книгите й посетете www.ashleyelston.com.