И тогава всички започват да говорят едновременно.
— Ама какво става? — питам, без да се обръщам към някого конкретно.
Преди да мога да спра тази лудост, баба вади дълго парче бяла опаковъчна хартия.
— Ще е толкова забавно! — казва тя.
Няколко лели веднага разчистват плота и баба слага хартията на него. После грабва един маркер и започва да записва датите на срещите, началото е утре.
— Сара, ела да ми помогнеш — казва тя.
Сара се изстрелва през стаята и помага на баба да закачи листа на дъската за бележки, която е близо до вратата на килера, а аз й се смръщвам недоволно. Тя само ми смига.
Чувам, че задната врата се отваря, и се обръщам натам. Уес наднича през нея. Чарли му маха да влезе.
И него не съм виждала от доста време. Русата му коса и бледата кожа изпъкват сред толкова много тъмнокоси и мургави сицилианци. Изглежда по-висок, отколкото го помня, и вече не е така кльощав.
Сяда до Греъм и Чарли и сочи към листа с питащ поглед.
И двамата свиват рамене. Но аз съм съвсем наясно накъде върви тази история и това ме ужасява.
Баба застава до хартията и сочи към нея като синоптичка.
— Така Софи ще преодолее раздялата с гаджето си.
— Тук сме достатъчно народ и няма как да не се сетим за няколко мили свободни момчета. Ще уредим на Софи няколко срещи и когато се върне в училище след Нова година, вече няма да помни онзи… как му беше името.
— Грифин — услужливо се обажда Джейк.
Баба извърта очи.
— Благодаря ти, Джейк.
О, боже! Господи! Иде ми да пропълзя под масата.
— Това е лоша идея — казвам от дъното на стаята по-високо, отколкото съм възнамерявала. — До Нова година вече ще съм си у дома. Мама и татко ще се върнат за твоя рожден ден. А аз имам планове за тогава!
Естествено, тези планове включваха Грифин, но все пак не мога да позволя това.
Баба маха с ръка, за да отхвърли възраженията ми.
— Вече говорих с майка ти. Те ще си дойдат за партито и ще останат през уикенда, така че ще си тук на Нова година.
Това не е възможно.
Дядо влиза в кухнята и аз хуквам към него.
— Дядо, баба е откачила. Иска да ми урежда срещи. С непознати момчета.
Дядо я поглежда с блещукащи очи.
— Е, баба ти се мисли за сватовница. И никога не й противореча, когато си е наумила нещо.
— Аз ли не знам — обажда се чичо Майкъл. — Софи, бягай, докато можеш. Тя се опитва да ме уреди от години.
Той е най-малкото й дете и единственият, който не е семеен.
— Майкъл, последните трима мъже, с които опитах да те уредя, щяха да са идеални, ако просто им беше дал шанс — казва баба. После се обръща към мен. — Софи, ще е забавно. Повярвай ми.
— Това не може да се случва — мърморя аз.
Иска ми се да можех просто да се телепортирам в къщата на Марго.
— Е, ама се случва — казва леля Маги Мей, после пита и облизва устни: — Как точно ще става?
Това със сигурност ще свърши ужасно, щом и тя е замесена.
Баба дъвче долната си устна. Очевидно измисля тази глупост в движение.
— Ами няма да има срещи на Бъдни вечер и на Коледа… така че остават десет свободни дни за десет срещи. Момчетата трябва да са на нейната възраст. О! И ще трябва сутринта преди срещата да записвате какво точно ще става, за да знае тя какво да очаква.
— Даже няма да знае имената им? — пита Оливия.
— Да. Нали това ще са слепи срещи — отговаря баба.
— Значи, можем да изберем ? — пита Джо Лин.
Чарли вдига рязко очи и ме поглежда. Клати бързо глава и оформя с устни: „Злите Джо“, отново и отново.
— А аз изобщо имам ли думата тук? — намесвам се.
Стаята притихва и всички се взират в мен. Лицето на баба омеква.
— Я ела за малко с мен навън, Софи.
Проправям си път през тела и играчки и се моля на лицето ми да не е изписано как се чувствам. Леля Лиза стиска ръката ми на минаване.
Щом се озоваваме на задната веранда, баба ме прегръща.
— Не те виждаме много често и не искам да си толкова тъжна и съсипана. Просто реших, че ще е забавно… като приключение. Така ще имаш какво да очакваш всеки ден. И дори ако срещите са ужасни, пак ще има на какво да се смеем, когато приключат.
Отдръпвам се и я поглеждам.
— Чувствам се жалка. И не съм готова да излизам на срещи сега.
Баба се смее.
— Не се опитвам да ти намеря ново гадже. Просто за забавление. Довери ми се.
Забавление.
Това, което Грифин искаше. Онова, което бе липсвало между нас, очевидно. Нещото, с което според Оливия била прочута Софи. Нима вече не съм забавна?
— Ако ще го правя, имам едно условие.
— Какво е то?
— Имам право на един отказ. Ако по някаква причина не искам да отида на една от тези срещи, няма да ходя. Без да се задават въпроси.
Баба се мръщи, мисли.
— Добре. Е, какво решаваш?
Най-сетне кимам и тя се усмихва.
— Идеално! Нека играта започне!
Дърпа ме обратно в кухнята и всички разговори секват.
— Тя е съгласна! — казва баба. Цялото семейство буквално ликува. — Така, да видим дали ще можем да изпълним листа. Започвам аз. — Тя отива до бялата хартия и записва името си под трийсет и първи декември.
— О… бабо? Ама ти изобщо познаваш ли момче на моята възраст, което да не ми е роднина? — питам аз.
Знам, че усеща притеснението в гласа ми.
Тя завърта глава.
— Разбира се. Още не знам кого ще избера, но ще намеря някого!
Чудесно. Явно ще прекарам Нова година с… някого.
Това определено ще е пълна катастрофа.
Дядо се замъква до дъската и се взира в датите.
— Ами какво ще кажете да избера трийсети, тъй като тогава е рожденият ден на баба ти? Ще ти избера някой приятен.
Той записва името си.
Десет срещи и две от тях уредени от баба ми и дядо ми. Страхотно.
След като дядо се отдръпва, настава истински потоп. Всички се бутат да се запишат. Стоя в дъното на стаята и гледам ужасена. Единственият, който не се опитва да си запази ден, е Уес.
Той се плъзга покрай масата и се приближава. Виждам, че е смутен не по-малко от мен.
— Това не може да се случва — казвам.
Той ме поглежда.
— Не съм те виждал от доста време. Как си?
Кимам към дъската.
— Ами това не е ли достатъчно красноречиво?
Той се смее.
— Да, сигурно.
— А ти как си? Още ли си с…
О, господи, чух, че излиза с някакво момиче, но й забравих името.
— Лоръл?
— Да, Лоръл.
Кима, после свива рамене. Не знам точно какво означава това.
— Тя беше една година преди нас, нали?
— Да, сега е в Луизианския.
Прокарвам ръка през косата си, страх ме е да видя дъската, когато всички приключат.
— Значи, имате от онези връзки от разстояние?
Той кима, но не уточнява нищо. И двамата сме твърде заети да гледаме дъската. Всъщност се взираме в най-големия брат на мама, Сал, и в битката, която той води с чичо Майкъл за последната дата.
Баба стои до тях с изражение на чиста радост.
Чичо Майкъл се провира пред чичо Сал и го избутва със задник, после записва името си на празното място.
Накрая се обръща с победоносно изражение. Чичо Сал се приближава до дъската, задрасква името му и записва своето до него. Чичо Майкъл е твърде зает да ликува и не забелязва.
Пълна катастрофа.
Оливия идва при мен.
— С Чарли покрихме два дни. Всъщност трябва да се тревожиш само за няколко.
Въздъхвам дълбоко.
— Благодаря.
Не мога да понасям повече това напрежение и отивам до дъската.