ПАТРИС
Чарли спира и ми шепне:
— Поне Злите Джо ще си поделят един ден.
— Да, но леля Маги Мей има един, така че това не оправя нещата — шепна в отговор.
Оливия и Чарли няма да са проблем, а дядо и баба вероятно ще се опитат да ми изберат някой от магазина. Най-притеснена съм за леля Патрис. Тя е странна.
— Добре, сега, когато вълнението поутихна, да хапнем! — вика баба.
А моя апетит никакъв го няма.
Неделя, 20 декември
Сляпа среща № 1
Изборът на Оливия
Накрая Оливия си легна при мен някъде около полунощ. Отказах се да ходя у Уес най-вече защото исках този ден да свърши. Очаквах Чарли и Оливия да настояват, когато им казах, че ще си легна, вместо да ходя у съседите, но те не изглеждаха изненадани. А уж се опитвах да не показвам раздразнението си.
— Слава богу, че утре магазинът не работи. Не съм очаквала, че ще ми е писнало от Коледа, но ето, вече е официално — казва Оливия, докато се протяга в леглото. — Искаш ли да ти кажа с кого ще излизаш тази вечер! Няма да казвам на баба, че знаеш.
Хвърлям възглавница по нея.
— Поне познавам ли го?
Оливия се взира в тавана.
— Май не.
— Е, тогава няма значение. Ще почакам. — Спирам, преди да добавя: — И ти ще дойдеш, нали?
С Оливия сме в много странни отношения сега и не знам какво да очаквам.
Тя сяда и хвърля обратно възглавницата.
— Ще съм неотлъчно до теб, без значение с кого трябва да излизаш — казва тя.
И аз се изпълвам с много топло чувство.
Вадя телефона и зарядното, тъй като батерията ми вероятно е паднала, и тръгвам към банята. Докато чакам телефона ми да се зареди достатъчно, за да се включи, си мия зъбите и крача напред-назад. Знам, че съм пропуснала съобщения от Марго, както и снимки на бог знае коя част на подутата й анатомия. Сигурна съм, че и Ади се е обаждала и писала.
Но Грифин?
Когато телефонът ми светва и съобщенията започват да се изливат, стомахът ми се свива.
Последното, което искам сега, е да говоря с него. Жалко обаче, че сърцето ми не слуша.
Отварям съобщенията си. Повечето от тях са от Ади и Грифин, макар че Марго също не изостава особено. Съобщенията от Ади започват с: „Къде си?“ и „Обади ми се!“. После прерастват в: „КЪДЕ СИ?!?“ и „ОБАДИ МИ СЕ!!!!“.
Отварям първо съобщенията от Марго. Има три снимки: не мога да определя какво представлява първата; втората май е на глезен; а третата прилича на… ръка?
МАРГО: Виждаш ли колко са ми подути ръцете??? Ще трябва да си взема и грозни ръкавици, да ми отиват на обувките.
МАРГО: Добре, без ръкавици, докато вече не мога да си разделям пръстите. Предлагам ръкавици с един пръст. Ще ми оплетеш ли?
Добре, значи, това наистина е ръката й.
МАРГО: Получи ли ги? Приличам на чудовище. МАРГО: О, Соф, мама тъкмо ми каза за Грифин. Този задник. Добре ли си?
МАРГО: Сериозно, къде си??? Знам, че ВИНАГИ си носиш телефона!!
МАРГО: Сооооофффффииииии???
Господи, Марго. Драматизираш.
АЗ: Да, ръцете ти са ужасни. И не, няма да ти оплета ръкавици.
Отговорът идва само след секунди.
МАГРО: О, Соф, добре ли си? Кажи ми какво стана. АЗ: Кратката версия — чух как Грифин казва на приятел, че иска да скъса с мен, после ме гони по алеята и имаше драма на улицата, когато се опитах да си тръгна, пък после Ади сигурно му се е разкрещяла, когато съм си тръгнала.
МАРГО: О. БОЖЕ. МОЙ.
АЗ: Да, държахме да сме на ниво.
МАРГО: Защо не ми каза вчера?
АЗ: Ами ти си имаш достатъчно проблеми. Пръстите на краката ти вече сляха ли се в един огромен гнусен крак??
МАРГО: Ха-ха. Няма да се измъкнеш толкова лесно. Щом аз мога да ти показвам ужасни телесни части, значи, и ти ще ми разкриваш подробности за ужасни гаджета.
АЗ: Е, това всъщност не е най-лошото, което ми се случи. Баба направи график…
Казвам на Марго за срещите и правилата, и за абсолютната нелепост на цялата тая история. Не се изненадвам, когато тя намира идеята за гениална.
МАРГО: Добре, искам подробности. И снимки. И съобщения на живо от срещите. Това ще е по-готино от „Дейтлайн: маратон на риалити мистерии“.
АЗ: Както и да е. Ще ти пиша после. Стомахът ми къркори и съм сигурна, че баба е направила канелени кифлички и кафе, и бекон, и други такива работи, които ти сега не можеш да ядеш.
МАРГО: ГАДНЯРКА!!!
Затварям чата с нея и си поемам дълбоко дъх, преди да отворя съобщенията от Грифин.
ГРИФИН: Съжалявам.
ГРИФИН: Не исках това между нас да приключва така.
ГРИФИН: Искам да поговорим.
ГРИФИН: Не съм направил нищо лошо. Просто си говорех с Паркър.
ГРИФИН: Съжалявам.
Затварям ги — малко подразнена, че всяка дума от съобщенията му е за това как се чувства — и се обаждам на Ади.
— Защо не ми се обади толкова време? — сумти тя.
— Съжалявам. Просто не можех да се справя. Моля те, не ми се сърди. — Сядам на ръба на ваната. — Няма да понеса, ако си ми сърдита.
Ади въздъхва дълбоко.
— Разбира се, че не съм ти сърдита. Просто се притесних. Наложи се да издиря номера на Оливия и да й пиша, за да разбера дали си добре.
Прокарвам пръст по шарката на плочките на стената.
— Какво стана, след като си тръгнах?
Тя се изсмива рязко.
— С Грифин си крещяхме на улицата, докато съседът на Мат не заплаши да извика ченгетата. После Грифин си тръгна. С Дани също не останахме много след това.
Усмихвам се.
— Благодаря, че се застъпи за мен. За мен означава повече, отколкото можеш да си представиш.
— Момиче, бих го направила отново на секундата. По-добре ще си без него.
Вълна от тъга се разлива из мен. Макар да искам да вярвам, че е права, не съм много сигурна.
— Е, няма да повярваш какво направи баба ми.
Казвам на Ади за календара и срещите. Тя си умира от смях накрая.
— Соф, това е най-откаченото нещо, което съм чувала. Ами ако се появи някой пълен психар? Кой знае кого ще ти прати леля ти Патрис.
Плъзгам се от ръба на ваната на пода.
— Знам. Това ще е най-ужасната седмица и половина в живота ми. А имахме планове за Нова година! Знаеш, че предпочитам да бях там, нали?
— Знам. Да почакаме да видим как ще тръгне. Но баба ти вероятно е права. Така ще си толкова заета, че няма да имаш време да се тормозиш заради Грифин.
Надявам се, защото в момента все още се чувствам съсипана.
Докато приключа разговора с Ади и се изкъпя и облека, Оливия вече е излязла от спалнята. Тръгвам надолу по коридора, като се моля къщата да е празна.