— Уха! И още как! — промърморих с горчив сарказъм. — Само че почти забравих какво беше. Въртях го отвсякъде през целия път от Сакраменто до Оукланд, но мълчеше като риба. На ферибота ме запозна с един господин на име Смит и му каза, че съм частно ченге. Представяш ли си? И всичко това става на кораб, препълнен с хора! Господин Смит ми ръгна патлак в корема, изкара ме на палубата, халоса ме по темето, после ме е хвърлил в залива.
— Готино си изкарал, не можеш да се оплачеш — захили се О’Гар и сбърчи чело. — Май този Смит е човекът; който търсим — копелето, дето е свило номера на Гантворт. Но за какво му е било да се издава и да те хвърля през борда?
— И аз не загрявам — признах, докато пробвах коя шапка ще стои най-безболезнено на счупената ми глава. — Естествено, Декстър разбра, че искам да спипам някое от бившите гаджета на сестра му. Сигурно е помислил, че знам много повече, иначе нямаше да ме изпее на Смит пред очите ми.
Явно, след като Декстър откачи и се разплямпа още на ферибота, Смит си е рекъл, че ще го сбарам много скоро, ако не и веднага. Затова е решил бързо да се отърве от мен. Но след малко ще разберем всичко — добавих, докато слизахме към таксито, което чакаше да ни закара при Гантворт.
— Не разчиташ скоро да видиш Смит, нали? — попита сержантът.
— Естествено. Той сега ще се покрие и ще дебне какво става. Но Мадън Декстър трябва да е на линия, за да се защити. Той има алиби и е чист, що се отнася до самото убийство. А като си мисли, че съм нахранил рибите, ще е още по-спокоен и няма да се крие. Ясно е, че знае всичко, макар да не е участвал пряко. Доколкото си спомням, той не излезе на палубата с мен и Смит. Както и да е, сега ще си е вкъщи. И този път ще си каже и майчиното мляко!
Чарлс Гантворт ни чакаше на стълбите пред тях. Качи се в таксито и потеглихме към Декстърови. Нямахме време да отговорим на нито един от въпросите, с които ни заливаше през целия път.
— Нали ви очаква? — успях само да го попитам.
— Да.
Слязохме от колата и се вмъкнахме в сградата.
— Господин Гантворт идва при господин Декстър — представи се той на филипинчето в портиерната.
То вдигна телефона и предаде думите му.
— Качете се — обърна се към нас.
Пред вратата на Декстърови минах пред Гантворт и натиснах звънеца.
Отвори ни Крида Декстър. Кехлибарените й очи щяха да изхвръкнат, като ме видя, а усмивката й се вкисна, но нямах време да я зяпам. Втурнах се навътре в апартамента.
Бързо прекосих малкото антре и нахлух през първата открехната врата, зад която се процеждаше светлина.
А насреща ми кой мислите? Онова копеле Смит!
И двамата не можехме да повярваме на очите си, ама той се гипсира повече от мен. Срещата ни беше неочаквана, но аз все пак знаех, че е жив, а той имаше всички основания да мисли, че съм на дъното на залива.
Използвах изумлението му и напреднах цели две крачки, преди да се опомни.
Ръката му се плъзна надолу.
Отпрасках му едно дясно кроше право в мутрата. Вложих всичките си деветдесет килограма в този удар, плюс спомена за всяка секунда в ледената вода и всеки спазъм в строшената ми глава.
Ръката му, понечила да извади пистолета, не успя да го предпази навреме от юмрука ми.
Нещо изпука, когато го фраснах, и китката ми изтръпна.
Той се просна на земята и не мръдна.
Прескочих го и хукнах към вратата в другия край на стаята, измъквайки патлака с лявата ръка.
— Декстър трябва да е тук! — изкрещях през рамо на О’Гар, който с Гантворт и Крида влизаше след мен. — Внимавай!
Минах като фурия през останалите четири стаи на апартамента, тършувах из килери и дрешници, прегледах навсякъде, но — ядец.
Върнах се и заварих О’Гар и Гантворт да помагат на Крида Декстър да свести Смит.
Сержантът погледна през рамо и попита:
— Кой според теб е този хубавец?
— Моят скъп приятел господин Смит.
— Да, ама Гантворт казва, че е Мадън Декстър.
Погледнах към Чарлс Гантворт, който кимна утвърдително.
— Мадън Декстър е — отсече.
Близо десет минути свестявахме Декстър, докато отвори очи.
Щом седна изправен, го засипахме с въпроси и обвинения — надявахме се да признае, преди да се е свестил. Но той не бе толкова стреснат.
Само повтаряше:
— Приберете ме, като искате. Ако имам да кажа нещо, ще го кажа на адвоката си и на никой друг.
След като брат й дойде в съзнание, Крида Декстър се бе дръпнала малко настрани и наблюдаваше как го обработваме. Накрая приближи до мен и ме хвана за ръката.
— Какво имате срещу него? — попита с обвинителен тон.
— Да не ви разправям — казах й. — Неговата е дълга и широка. Но ще му дадем възможност в хубава модерна съдебна зала да докаже, че не е пречукал Леополд Гантворт.