Това са следите. Ако от тях изобщо може да се разбере нещо, то е, че в Париж през деветстотин и втора Гантворт е свил нещо от Емил Бонфис, а този Бонфис който и да е той, сега е дошъл да си го прибере. Качил е Гантворт в открадната кола снощи, взимайки със себе си — Бог знае защо — пишещата машина. Гантворт нещо му се е изрепчил и Бонфис го е треснал с машината по главата. После е преровил джобовете му, но явно не е взел нищо. Решил е, че това, което търси, е в лявата обувка на Гантворт, и затова я е забърсал. После…, но не виждам смисъл в номера с копчетата за яка, нито с фалшивия списък, нито…
— Напротив, има смисъл! — прекъснах го и се изправих вече съвсем бодър. — Това е десетата улика, която имаме — тази, която ще следваме оттук нататък. Списъкът е фалшив, с изключение на името и адреса на Гантворт. Ако беше истински, нашите хора щяха да открият поне едно от лицата в него. А те не хванаха следите на никого. Даже два от адресите изобщо не съществуват!
Списъкът е бил съчинен наизуст, поставен е в портфейла с изрезките и двайсетте долара, та пиеската да е по-убедителна, и е бил подхвърлен на пътя, близо до колата, за да ни отклони. И ако е така, залагам си главата, че всичко останало, също е нагласено.
Вече ще смятам всичките тези девет прекрасни улики за девет пиниза. И ще правя точно обратното на онова, което показват. Търся човек, който не се казва Емил Бонфис и чиито инициали не са Е. и Б., не е французин и не е бил в Париж през деветстотин и втора. Такъв, който не е рус, не носи у себе си патлак четирийсет и пети калибър и не се интересува от личните обяви във вестниците. Човек, който не е убил Гантворт, за да си вземе нещо, скрито в обувка или в копче за яка. Такъв сладур преследвам сега!
Сержантът замислено вдигна зелените си очички и се почеса по главата.
— Май не е толкова налудничаво — рече той. — Може и да си прав. Да предположим, че си — какво излиза? Онова котенце Декстър не го е направило, защото губи седемстотин и петдесет бона. Брат й също, защото е в Ню Йорк. И освен това никой не убива човек само заради това, че го намира прекалено стар, за да се ожени за сестра му. А Чарлс Гантворт? Само той и жена му имат сметка старецът да умре, преди да подпише новото завещание. Само те твърдят, че Чарлс си е бил у дома онази нощ. Прислугата не го е виждала между осем и единайсет. Ти си бил там, но също не си го видял преди единайсет. Но и двамата с теб му вярваме, когато казва, че е бил там цялата вечер. И ти, и аз не смятаме, че е пречукал стария, макар, разбира се, да е могъл. Тогава кой?
— Тази Крида Декстър — подхвърлих — е искала да се омъжи за Гантворт заради парите му, нали? Предполагам, не допускаш, че е била влюбена в него.
— Ами! Като я гледам, влюбена е в милион и половина.
— А така — продължих. — Не е толкрва невзрачна… всъщност изобщо не е. Мислиш ли, че Гантворт е единственият, който й се е натискал?
— Разбрах! Разбрах! — развика се той. — Допускаш, че може да е имало и някой младок в състезанието, дето няма никакъв милион и половина зад гърба си и не се е зарадвал, като е разбрал, че друг с толкова пари го е избутал в канавката. Може би… може би.
— Добре, дай тогава да зарежем всички тия боклуци, над които умувахме, и да опитаме тази възможност.
— Съгласен — каза сержантът. — Започваме сутринта, ще търсим съперник на Гантворт за лапичката на котенцето Декстър.
Решени докрай, така и направихме. Тикнахме всички прекрасни улики в едно чекмедже; заключихме го и забравихме за тях. После тръгнахме да търсим мъжките познанства на Крида Декстър и да ги пресяваме, за да открием убиеца.
Но не беше толкова лесно, колкото изглеждаше.
При цялото ровене в нейното минало не извадихме на бял свят нито един ухажор. Тя и брат й живееха в Сан Франциско от три години. Обиколихме всички квартири, които са сменили за това време. Разпитахме всички съседи, дори онези, които я познаваха само по лице. И никой не можа да ни каже поне за един мъж, който да е проявявал интерес към нея, освен Гантворт. Явно никой не я бе виждал с другиго, като изключим Гантворт и нейния брат.
Макар че въобще не напреднахме, това поне ни убеди, че сме напипали правилната посока. За тези три години в живота й не можеше да няма друг мъж, освен Гантворт, навивахме се ние. Освен, ако много бъркахме в преценката си, тя не беше от жените, дето ще пренебрегнат мъжкото внимание. А природата я бе надарила достатъчно, за да го привлича. И ако имаше друг мъж, фактът, че бе обвит в такава тайнственост, засилваше още повече вероятността да е замесен в смъртта на Гантворт.
Не успяхме да научим къде са живели Декстърови, преди да дойдат в Сан Франциско, но миналото им не ни интересуваше чак толкова. Разбира се, възможно бе някой стар любовник да се е появил отново на сцената, но в такъв случай по-лесно щяхме да хванем сегашната връзка, отколкото старата.